Зајечар - С дъх на СРЮ

Не искам да политизирам нещата, но за съм роден в дните на СССР, а СРЮ беше
нещо даже по-добро. Аз от онези времена помня повече добрите неща, но това не ми пречи да помня как с трепет чаках шоколадовите яйца от Корекома или пък шоколадът Чипи Рипи от сръбската граница. В моите очи се запечата споменът, че някак си в Югославия е “по-така” от при нас. От там внасяхме техника като Фунай, Сони и Хитачи, шоколади и куп други западни екзотики. С две думи всичко имаше отвъд границата, само ток и бензин не ахахаха :)

Преди дни шефа се прибра от сръбско и за пореден път ме изненада. Като видях бутилката, не разпознах каква е марката бира, но ми стана мило като видях формата на самото шише. Едно време всички бири бяха с еднаква бутилка, а сега няма родно пиво което да запази тази традиционна форма. Малко ме е яд за това, но рекламата изисква жертви в името на продажбите и т.н. Както и да е, освен бутилката ме трогна и етикета, изглежда съвсем в стила на едно време, особено с това червено, което беше символ на партията :) Третото което ме трогна е факта, че от известно време се пробвах да се сдобия с това пиво, но покрай границата не се продава и удрях на камък (същите географски особености като навсякъде, не може да пиеш Алмус в Търново или Пиринско в Русе).

Така няколко вечери по-късно реших да пробвам непознатото питие и ето моите
 впечатления. Цветът е бистър и светло златист. Пяната е доста нетрайна и натънък слой. Бирата е газирана малко в повече. На мирис е малко резливо кисела, на вкус е остра, газирана и още по-кисела, като оставя характерен киселеещ вкус. С риск да недоволствам, бирата не е нищо особено, но все пак високо оценявам ретро облика на това пиво.

Немога да намеря работещ сайт на пивоварната, но разбрах, че в момента тя е част от United Serbian Breweries - смесено дружество между Heineken (72%) и Efes (28%).

От мен наздраве и до следващия път. 

St. Bernardus Tripel - Удоволствието си има цена

Това е последната от трите бири, които си купих oт тази така уважаванa марка. Монасите и този път не изневериха на себе си и отново ме зарадваха с бутилка 330 мл. удоволствие.

Бирата има страхотна трайна пухкава тъмно бяла пяна. Цветът й е тъмен и мътен, а благодарение на третичната ферментация в бутилката, е и сякаш жив (ефекта от малките врящи балончета). Мирисът е остър и сладнящ.Интересното е, че самата пяна също има собствен странен вкус. В началото е много остра, а след това става сладка и доста тежка. В началото когато отпиваш бирата тя идва леко остро, след това става сладка, а в края става леко плодова и вкусът придобива онзи така приятен отенък на мътните и живите бири.

Като усещане бирата идва силно, но плодовите нотки и красивата пяна компенсират. Бирата определено не е за ежедневна консумация, но все пак през зимата не бих отказвал по една всеки ден.

Цената в Халбите около 4 - 6 лева зависимост дали я вземате за в къщи или на
място.


http://www.sintbernardus.be/



От мен наздраве и до следващия път.

St. Bernardus Abt 12 – 7 по скалата на Рихтер

St. Bernardus Abt 12 – 7 по скалата на Рихтер

Когато говорим за бира няма как да не си признаем, всеки иска да живее в Белгия или Чехия. Докато вторите си падат повече по пилзена и светлите бири, то първите правят бира от всичко – вишна, боровинка, ориз и т.н. На мен определено ми допада повече експеримента с бирата и новите вкусове, за това и Белгия е мечтаната бирена дестинация.

Но нека да се върнем към тази рядко срещана абатска бира. В Белгия, явно монасите в манастирите не са запознати с варенето на ракия, но пък от стотици године се занимавт с варенто на бира. Евала на светите хора,защото до сега няма тяхна бира която да съм пил и да не ми е харесала. St.Bernardus Abt 12 е една от трите бири които лятото си купих от бирария Халбите. Имаше промоция от - 20% в цената за бира за вкъщи и след като пих най-леката от трите, другите две, които опеределно са силни и по скоро за консумация пред зимата, си ги взех за вкъщи. Abt 12 е най-силната и повярвайте, повече от 2 са риск за здравето.



Има силен, плътен и сладък мирис, който в края зъвършва  осезаемо с мирис на мая. Цветът й е светъл, кафеникъв и леко мътен. Пяната  седи на траен много дебел и пухкав слой, като цвета й е светло-кафеникъв.  Вкусът е много силен. Отначалото е много остър, след това става за съвсем малко сладък, а в края става горчив и наистина силен. Пиенето на тази бира може да се сравни с пиенето на някоя по-слаба ракия. Бирата е цели 10% алкохол, което я  нарежда сред най-силно алкохолните които съм пил.
Бирата все още се продава в Халбите, така че ако съм събудил любопиството ви, давайте газ към най-близката бирария от веригата.


http://www.sintbernardus.be/



От мен наздраве и до следващия път.

Пет по левче

Без да е научно доказано се знае, че който търси, той намира. В моят случай е винаги така. Днес цял ден се чудех къде мога да погледна за нова бира. Не че нямам близо 20 неизпити и чакащи редът си бутилки и кенове, но просто ми се искаше да открия нещо ново. Отне ми почти цял ден да се реша къде да търся, и след като вече близо месец не съм стъпвал в Т маркет се отправих натам (моля да резбере те , не съм рекламен агент и като споменавам вериги магазини, не искам да си мислите че ви карам да пазарувате там). За моя най-голяма радост се оказа че има не една, а цели пет нови бири. Цената на бирите е повече от приемлива 0,79 стотинки, а хубавото е, че са различни като алкохолно съдържание и тип. Всичките до една са производство на пивоварната Karlsber Brauerei и обещавам в рамките на декември да ви пиша какви впечатления оставиха бирите в мен.

http://www.karlsberg.de/ 

От мен наздраве и до следващия път.

Köstritzer Schwarzbier - Една разходка до Лайпциг

С всяка публикация ще ви запознавам с по един от своите дилъри - снабдители. В повечето случаи това са приятели и добри колеги, които знаят за моето хоби и макар понякога да им се струва смешно, винаги намират начин да ме зарадват с нещо ново.

Един от тези приятели е Ани Маринова ( по-често ще я срещате под псевдонима Марининова). Бившата ми колежка от години съжителства с друг колекционер на бирената култура, и за това тя е един от първите хора, които приеха с удоволствие да ме снябдяват с бира от чужбина.

Последният й подарък бе преди 3 седмици, когато на среща с приятели тя донесе тази красива тъмна бира - Kostriber Schwarzbier. Въпросният подарък идва от германския град Лайпциг, където Ани беше на двудневна визита, включваща и красивия зоопарк в града (по-късно ще добавя линк към фото албум за да разберете за какво става въпрос).

Въпреки служебните си ангажименти, г-ца Марининова успя да се добере до един местен магазин и след обстоен преглед на рафтовете с бира, се спряла на тази, тъй като големият избор обърква, но личният опит не. Случайно или не, предишната вечер тя пила въпросната бира и затова заложила на сигурното, за което й благодаря.

Та да си дойдем на думата за качествата на самата бира. На външен вид кенчето изглежда малко семпло, но въпреки това впечатлява. Що се отнася до цвета на бирата той е перфектен, тъмно карамелен и плътен. Мирисът е силен, дълбок и карамелено-сладнящ. Пяната е тъмно кафява с вкус на капучино и стои на тънък, но траен слой . Вкусът е първоначално лек, след което става силен, плътен и карамелен.

Изпиването на бирата беше истински празник за мен, тъй като аз предпочитам тъмните бири, а техният сезон вече е на лице. Благодаря на Ани за биричката и си пожелавам да донесе пак, като за предпочитане друга.

Подробности : Бирата става собственост на  Bitburger Brauerei от  1991 г. насам, но още през далечната 1543 г. малката семейна пивоварна Kostriber произвежда първите си светло и тъмно пиво. В момента освен тъмна бира, под марката се продават пилс, радлер и специално пиво. 

http://www.koestritzer.de/



От мен наздраве и до следващия път.

Krusovice Kralovsky Pivovar - За здравето на шефа

    Набавянето на нови бири е един много сложен за колекционера процес, особено ако се снабдяваш основно от България. За сега не съм скитал много по света, освен едно единствено пътуване в Македония, но както ще видите бирите които съм пил са от целия свят. Колекцията ми нямаше да бъде така богата и красива ако не бяха приятелите, които без да осъзнават индиректно станаха колекционери, тъй като с техните подаръци те оформят не моята, а нашата колекция.

Един от най-добрите ми спонсори се оказа не кой да е, а моят шеф. Без да го четкам, искам да благодаря на Олег, че той винаги се сеща да ми донесе бира от своите пътувания дори без да го моля. Най-пресния пример е от днес, когато ми донесе сръбска бира Зайчар, тъй като през уикенда отскочил до Сръбско. По същия начин Олег ми донесе и бири от Австрия, Словакия и Чехия. Няма начин да не съм му признателен и за това ще се възползвам от тези редове и ще кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ !!!

Ето че момента на лиричните отклонения приключи и сега искам да разкажа по-специално за тази бира. Преди няколко месеца една приятелка се върна от САЩ и сподели че в Манхатан има голяма чешка бирария, където една от най-хубавите бири е Krusovice. Да си призная веднага се заинтересувах, защото знаете колко е трудно да се хареса една бира на жена. Особено ако тя самата работи в бар. Тя ми сподели, че бирата е лека и много свежа и е сред най-добрите бири за летните дни. Така й завидях за тази бирария, че думи нямам. Нещата станаха по-интересни само няколко дни по-късно, когато мой колега ме просветли, че някъде в центъра на ул. Цар Симеон, имало бирария в която сервирали чешка бира. Няма да ви казвам как се зарадвах и на другия ден обиколих от Опълченска до Раковска, но напразно. Никой не беше чувал за такава бирария.

Бях откачил. Колегата твърдеше че не е ходил, но е чувалза нея, и до там с тази бирария. Мина се още една седмица, но аз не спирах да мисля за тази бира и тогава приятелката ми реши да ме разнообрази като ме заведе на ирландски бар. Надявахме се да има нещо ново, но уви - пити бири. Аз обаче не се отказах лесно и благодарение на любопитството си се поинтересувах дали нямат някоя бира, която да не се сервира в заведението, но въпреки това може да се купи. Разбрах много ценна информация. Оказа се, че сервитьорката до скоро е работила в някакво малко заведение в Люлин 9, където се предлагат 13 вида чешка бира и едната от тях е Krusovice.

На петия ден вече крачих в Люлин 9 и открих малкото долнопробно, но вече любимо заведение Шатрата (ако желаете ще споделя как да го намерите). Там успях да се сдобия с няколко бири, но уви, не и с тази която исках. Въпреки това бях доволен.

Когато Шефът ми научи за цялата тази история се усмихна и за пореден път ми каза че съм луд. Така де, мислене на нормален човек. Оказа се обаче, че не е толкова нормален и той, защото месец по-късно, на разходка до Чехия, запомнил какво съм търсил толкова упорито, той се върна с усмивка и три бири. Първата Krusovice, втората пак същата но тъмна, а третата - Gambrinus светло. Няма смисъл да казвам колко много се изкефих. Обещавам да ви запозная и с трите бири, но избирам да започна с тъмната.

Кенчето на Krusovice Kralovsky Pivovar (това е пълното наименование на бирата) е доста семпло и класическо, но както при хората, така и при бирите не трябва да се съди по външността, а по съдържанието. Отваряйки кена ме лъхна остра и сладка карамелова миризма, която се оказа не много трайна. Почвайки да наливам бирата обаче, много се зарадвах, защото цветът й беше тъмно карамелен, гъст и непрозрачен. Пяната застана на тънък тъмно кафяв пръстен, но спадна бързо и изчезна също като миризмата. Преди да отпия вече се чудех дали бирата ще е добра, тъй като и пяната и мирисът леко разочароваха, но слава богу грешах. Вкусът в началото е леко горчив и остър, но става мек и карамелен, като в края на глътката става леко тежък и горчиво-сладък. После вкусът остава дълго и приятно, като остатъкът по небцето тръпчи и леко сладни.

Вместо заключение искам само да споделя, че бирата може би ми хареса повече, не само заради очакването, но и заради цялата случка покрай нея. За мен бирите с история винаги са по-важни от самият вкус, но определено искам да споделя, че по 6-то балната система тази получи 5.

http://www.krusovickereferendum.cz/


От мен наздраве и до следващия път.

Hertog Jan Dubbel - Първа бира или началото е дадено

Цял ден се чудя коя да бъде първата бира, която да ви представя.

Не че изборът ми е безкраен, но приближавайки бройката 300 се замислям, че все пак изборът не е лесен. За това реших да ви впечатля, така де, трябва да ви грабна от първия път.

Преглеждайки мемоарите си :) попаднах на една от-най хубавите бири които съм пил. Освен че е хубава, тя е и доста скъпа. Като направих тази равносметка, реших че тя е подходяща за първата бира с която да ви запозная. Тя носи името на един благородник наречен Hertog Jan Dubbel.

Преди да ви опиша що за бира е това, трябва да ви разкажа как се сдобих с нея. Искам да разберете, че бирата наистина е специална. В първата статия писах, че обичам не само бирата, за това трябва да отбележа, че обичам и шоколад, синьо сирене, джаз, семейството си, приятелите и естествено не на последно място приятелката си. Именно Тя ми подари и тази бира. Поводът да придобия това прекрасно холандско питие бе моят рожден ден, а подаръкът освен три уникални бири от тази пивоварна (единична цена 24 лева бутилката ) и един уикенд в Белоградчик.

Така в един прекрасен следобед, Аз, Тя и Hertog Jan седнахме на масата. На прекрасното малко дворче освен любовта, ни събираха жаждата и любопитството към новото пиво. За това без да губя време нека да ви разкажа за бирата.

Първото нещо което впечатлява в нея е бутилка. Тъй като бирата е с вторична ферментация, която протича след нейното бутилиране, за да се запази възможността това да се случи, производителят е изработил една прекрасна, много аристократична, порцеланова бутилка с тапа за вино. Самият развеселен херцог на етикета закачливо е надигнал чаша, и за това бирата, още с видът си предразполага към едно "Наздраве".

Развинтвайки телчето на тапата се надявах тя да не избухне като шампанско, но това не се случи. Така с умерена сила извадих тапата и чудото започна. Но моля не си представяйте че духът от бутилката е излязъл и че херцогът ми е предложил да ми изпълни 3 желания. Чисто и просто ароматът на съдържанието в бутилката се усети силно, макар да бяхме на открито пространство. Мирисът беше много добре балансиран, имаше характерните нотки на хмел, карамел и разбира се онзи лек приятен киселеещ нюанс на прясна бира.

На снимката добре се вижда, че цветът е тъмно червен, плътен и почти непрозрачен, а като бонус бирата сякаш вреше и все едно имаше огън в халбата, а не бира. За завършек на тази течност послужи трайната и пухкава тъмно-кафеникава пяна, която имаше мирис и вкус на карамелено капучино. На вкус бирата беше лека, мека с характерният привкус на жива бира и нотки на карамел.

Както можете да си представите бирата беше уникална, не само заради своите качества, но и заради компанията, мястото и въобще стечението на обстоятелствата.

За тези които са по-любопитни и искат да разберат повече за самият производител и другите бири които предлага, прилагам и оригиналният сайт.

www.hertogjan.nl

От мен наздраве и до следващия път.

Кой съм Аз :)

Здравейте.


Това не е начало на среща на анонимните алкохолици и за това искам да уточня, че обичам и доста други неща.

Преди време се чудех как да уплътня свободното си време, което макар и не много, пропилявах по един или друг начин. След дълги размисли с какво да се занимавам, случайно на по бира с приятели, се замислих не мога ли да направя бирата свое хоби.

 За първи път съм опитал бира едва на 6 месеца, а за първи път съм се напил с бира на 4 години (откраднал съм халба бира на една сватба, скрил съм се под масата и след това от пиянство си съм си изкълчил и крака.) На 5 годинки пък съм плакал, че няма Плевенско пиво и баща ми се видял в чудо, докато не прелял Ломско пиво в бутилка и Плевенско, само и само да не рева.

Размишлявайки по същия начин в онзи ден на по бира с приятели, реших радикално, че да превърнеш нещо толкова просто и приятно в още по-приятно занимание, е най-добрата идея която може да ми хрумне. Като довод отбелязах и факта, че за разлика от спорта (не ми се отдава много), който често разделя хората, то бирата често ги събира.

Това се случи преди близо 3 години. От тогава до сега намирането, пиенето и анализирането на различни видове бира от цял свят, ми доставя в пъти по-голямо удоволствие от редица други неща. Истината е, че след стартирането на хобито си започнах да оценявам много повече  вкуса, мириса и цвета не само на бирата, но и на други видове алкохол, храна, че даже и външния вид на предметите около мен.

Предполагам тези думи ви се струват пресилени, но наистина в целта си да се усъвършенствам в това което харесвам, за да го разбирам по-добре, развих доста от сетивата си, които преди бяха малко или много закърнели от ежедневието.

Не отричам обаче, че въпреки очевидните си плюсове, хобито носи и доста негативи. Първо, често се навъртам около магазините, в типично женски стил. Разликата е, че те имат любими магазини където търсят обувки и дрехи, а аз влизам в различни магазини и заведения, само и само да видя дали няма да се сдобия с поредната, нова, и не пита от мен бира. Второ, често не си намирам място ако разбера, че някъде има нова бира, а аз не съм я опитал още. Ако някой ми каже, че в Захарна фабрика се продава английска бира която не съм пил, 3 дена ще мисля за това, ще правя планове как да си настроя графика, в кой ден да отида до там, но докато не отида и не пия тази бира, не се успокоявам. Третият за мен негатив е, че често се улавям да мисля или говоря за бира, което макар и смешно, е малко налудничаво.

Та да се върнем на идеята за този блог. От доста време разбирам , че не само аз харесвам бирата толкова много, но повечето хора не си го признават или не споделят открито за това. А аз пък - напротив, съм доста открит, и се опитвам да запаля повече хора към това, да експериментират с нови вкусове и видове бира. За това може би не всеки ден, но надявам се често, ще споделям своите виждания и преживявани от различните бири които пия.


Някои коментари ще ви харесват, други не, но важното е че имате свободата да опонирате, да споделяте и да събеседваме, като по този начин моето хоби ще стане още по-приятно.

От мен наздраве и до следващата статия.