Gusswerk Black Sheep Smooth Stout – съдба на черна овца

„Аз сам си избрах тази съдба, вечната черна овца”, дано група Ахат не ме съдят за авторско право. Когато преди близо половин година един от благородните ми спонсори (в случая Христина) се завърна от непомня точно къде, въобще не очаквах подарък. Когато моята половинка донесе това малко 330 мл. шишенце удома очите ми грейнаха. 

Първоначално смятах, че съм попаднал на англйско пиво, защото съм чувал за такава бира от острова. В последствие след  бързият оглед се оказа, че бирата е Австрийска и това ме учуди.  Това което ме удови, че избора Черната овца е толкова популярен и желан, дали в песен или като бира, да не говорим за измисленото родно уиски.  Някой ден като отида в Австрия, може и да потърся тази пивоварна, интересно ще ми бъде да разбера как се се спряли на това име, все пак това си е съдба.

Цветът е типичен на stout бирите – тъмен и непрогледен.  Добрият цвят е за жалост е покрит с нетрайна пяна на доста тънък слой, а за мен пяната е красота и не само. Мирисът на това пиво е плътен, осезаемо плодов и карамелен. Вкусът на бирата е плътен и сладък. Освен препечен малц, се усещат карамел и плодови леко стипцав послевкус.

Бирата ми допадна, наистина няма пяна, но пък вкусът и е различен от повечето stout бири. 

http://www.brauhaus-gusswerk.at/

От мен наздраве и до следващия път.

Left Hand Imperial Stouth – не само за леваци

Втората американска бира от Delirium Café бе тази. Нея сам си я избрах, защото имах някакъв смътен спомен, че съм чел за тази пивоварна.  Оказа се, че точно тази бира фигурира под няколко имена и е по известна като Left Hand Wake up Dead Imperial Stouth.

Бирата има страхотен наситен тъмен цвят, подобен на този на Guinness. Пяната е гъста на средно дебел слой с красив цвят накафява захар. Мирисът е остър, плътен с арома на препечено зърно и плодове. Вкусът е плътен и в началото е доста горчив. с привкус на препечено кафе. В средата на глъдката започва да се усеща сладост на плод и финалът е сладко-горчив.

Да си призная, лично аз предпочитам да Left Hand пред Flying Dog. 

http://www.lefthandbrewing.com

От мен наздраве и до следващия път.

Flying Dog Gonzo Imperial Porter – готов да полети

Честита Коледа на всички ви! Пожелавам ми да сте живи и здрави, много късмет и бири без чет :)

Знаете ли, че отдавна желаех да опитам американска бира, но така и не ми се отдаваше случай. Повечето ми приятели които са ходили по бригади или живеят там, не са запалени като  мен по бирата и често ми казваха че не си заслужава. Те естествено са пили дорнопробните и масови бири от супермаркета, с което ги разбирам .  Тази бира обаче разбива всички митове за които сбях чувал .

Самата ми среща с нея бе неуписуемо радостна. За РД през тази година си устроих 7 дни в Брюксел и Амстердам и се отдадох на почти всички вредни и полезни влияния. Естественно първата ми работа бе да открия Delirium  Cafe, за което само бях чувал и чел, но срещата ми бе сърцераздирателна. Първо нямах ни най-малка представа, че вече не е само едно заведение, а цяла улица с няколко различни заведения, като стил музика, обзавеждане и т.н, които можеха да поберат няколко хиляди човека. Второ нямах ни най-малка представа какви бири ще пия, а  менюто от над 2000 бири направо ме разплака.  Откарах скромните три вечери там и изпих едва  15 бири в самото заведение, но най-важното бе, че прекарах страхотно всяка минута. Важно е да отбележа че приятелката ми бе с мен и първоначално се чудех дали ще и хареса, но това отмина с влизането в заведението, хареса и точно колкото на мен.

На треият етаж на мисля първото Delirium  Cafe (първоначалното заведение) имаше на разположение доста голям набор американски бири. Пред доста непознатите за мен имена изборът ми бе труден, но в този момент книгата “Eзикът на бирата” ми помогна с едната бира. Сетих се за Летящото куче от разказа на Людмил Фотев и си поръчах една Колорадска бира.

За тези които не са чели книгата ще направя крактък преразказ (историята може да се види в уеб сайта на производителя). Историята е за група мъже, които се опитват да изкачат върхът К 2 в Хималаите. Поради силна буря, експедицията се връща назад до не голямо селище в Хималаите. След като се настаняват в  малък хотел,  екипът отива в местен бар, в който откриват бира. Пиейки бирата си един от катерачите пита бармъна защо на сената отвън има летящо куче. Бармънът цитиръл Далай Лама „Кучето лети, защото никой не му е казъл, че неможе”. Това впечатлило страшно много единият от катарачите, че въодошовен през 1990 г. открива собственна пивоварна с името Flying Dog.

Тъй като говорих много без да кажа нищо за самата бира ето и краткото ревю. Бирата има черен, плътен и непрозрачен цвят. Пяната и е трайна, на тънък финен слой. Мирисът е сладък – хората усещат ванилия и шоколад, но на място на което има страшно много хора и миризми, усетих само сладоста, но не и източникът. Вкусът е дълбок, плътен с подчертан силно препечан малц и вкус на кафени зърна. В края има приятна трайна горчивина.

Повярвайте ми, след като я изпих бях толкова доволен, че направо можех да полетя.

http://flyingdogales.com/

 

От мен наздраве и до следващия път.

Waterloo Dubble – легендата се втечнява

Много от нас са чували за битката при Ватерло. След нея Наполеон е победен и това слага края на едно величие и дава началото на редица промени. Както в природата, така и в историята, няма празно, една енергия се трансформира в друга, а едно историческо събитие води до нови последици.  

За доказателство на теорията, ще си послужа с един исторически артефакт, който седи на снимката пред вас – бира с името на местността и етикет на войници. Ако не беше тази битка, дали града щеше да бъде така известен, дали някой щеше даде име на бира кръстена на една битка. 

Ето малко информация и за самата бира. Тя има наситен тъмен кехлибарен цвят с  червен отенък. Пяната е трайна на средно дебел слой. Мирисът е леко кисел. Вкусът е силен, горчив и кисел. В началото влиза остро, става горчив и завърщва сладко-горчиво . 

Макар, че бирата е кръстена на битка, не бихя казъл, че нейният темперамент е боен. Бирата е по-скоро слаба и пивка.

http://anthonymartin.be/en/

От мен наздраве и до следващия път.

Tongerlo Bruin – чаша карамелено изкушение

Ако изпиете една такава бира, след като преди това сте пили Trappistes Rochefort 10 няма да може да и се насладите . Точно за това и аз пробвах първо Tongerlo Bruin и след това тежката Rochefort 10. 

 

Тази бира има тъмно кехлибарен-карамелен цвят, който при подходящо осветление изглежда рубинено червен.  Пяната е на много дебел слой в началоо, след което става на тънък, кремав и траен слой . Мирисът на карамел и захар, е силен и наситен. Вкусът в началото е остър, горчиво-карамелен и сладък. В последствие горчивоста отстъпва на тежеста от сладкото, като на финалът глъката определено тежи. Бирата не позволява големи глъдки.

На мен бирата ми хареса, макар че високата карамеленост понякога отблъсква. Предполагам, че има хора ,които са я опитвали и са се отказвали от нея след 3 – 4 глъдка, тъй като вкусовите им рецептори не са привикнали. Ако успееш да изпиеш повече от 5 – 6 глъдки предполагам обаче, човек свикваq и я пие с удоволствие.

http://www.haacht.com

От мен наздраве и до следващия път.