Benediktiner Weissbier Hefe Hell – някъде в средата

Поредното завоевания от Фанастико ми струваше малко пари и много нерви. Една лелка ми се заяде, че снимам в магазина. Не беше от магазина, а клиент. Толкова се разлюти, че се чудя как не се сбихме. Въпросната лелка може да тласка гюле на повече метри от мен.  По нейни думи, то ако всеки снима в магазина, щяло да стане анархия. Управителката не намери довод с който да докаже, че е забранено, но все пак каза, че за целта трябва да искам разрешение от висшето ръководство. За едната снимка да ме арестуват, е за това и не ви пускам снимката. 

Benediktiner Weissbier има тъмен, мътен цвят, който прозира и не се отличава с висока плътност. Пяната е много гъста и финта, по този показател е отличник. В мирисът се усеща ясно пшеница и банан. Вкусът  е със средна плътност. В началото е доста сладка, след това става малко горчива, а сладостта преминава в цитрусови нотки, без да има помен от банан. Финалът е смес от цитрус  и горчивна от малца. 

Ако трябва да оценявам бирата по десето бална система, то, тя е някъде в средата, оценка 6 е добра за нея. 

http://www.benediktiner-weissbier.de/

От мен наздраве и до следващия път.

St. Michaelsberg – става за през лятото

В момента не е най-топлото лято за което може да се сети човек, но определено в жегите ни трябва бира, която да не ни натоварва. Трябва ни нещо леко и не много претенциозно. В този вариант българската бира върши работа, но ако на вас ви се пробва нещо различно, то  St. Michaelsberg е алтернатива на родните бира по левче. 

Германският светец няма кой знае какъв ореол. Пяната е нетрайна, в началото ме подведе, че ще има гъста и трайна пяна, но това беше голяма лъжа.  Цветът е светло златист, среден на плътност. Мирисът е сладникав, но определено се усещат силни металически нотки от кен.  Вкусът в началото е леко остър и кисел, става блудкав и леко горчив. Газировката е на средно ниво. 

лото подвежда с дебел слой, но той спада доста бързо.

Като цяло бирата е доста лека и няма нищо с което да те грабне. Факт е обаче, че при 30 – 33 градуса температура, тази бира влиза свежо. Може да я купите във Фанатастико в момента.

http://www.uni-b.com/

От мен наздраве и до следващия път.

Albrau Premium Pils – румънска бира в Лозенец

Здравейтеe, връщам се от Лозенец. Морето е все така мокро, а за жалост плажът и там вече е предимно за руско говорещи. На фона всичко това, попаднах на тази нова за мен бира.Пише, че е произведена по германска технология, но си остават с написаното – не очаквайте нещо с германско качество. 

Мирисът е на газирано с метален отенък. Усеща се и малко ечемик. Вкусът е лек, малко лигав, усеща се ечемик и мая, но металното от кена и газировката я правят много блудкава. На цвят е светло златиста. На пяна не знам как е, излях в пясъка и се задържа за 3-4 секунди.

При цена левче няма какво да очакваме толкова. Вече знам, че се намира и по другите градове. Лично аз не препоръчвам, но всеки сам трябва да определи за себе си. 

http://www.albrau.ro/

От мен наздраве и до следващия път.

Диво пиво – една мечка срещу две птици

С най-голяма радост пиша за тази нова крафт бира. Производителите от пивоварна 359, които навремето направиха Бял Щърк, сега ни предлагат своята втора рожба. След силният щъркел, дойде ред и на доста смирената мечка, която вари бира.  За тези които не знаят, мечките рядко са смирени, но тази някак си ти вдъхва доверие. 

Както Бял Щърк, така и Диво пиво е тип ейл, но този много повече се доближава до първият щъркел, от колкото до епизод 2 и 3. В същото време, бирата е доста по различна от варненският  Гларус. 

Бирата има гъста трайна пяна, с мътен кехлибарен отенък.  За разлика от Гларуса, тук пяната е с по-ниска шапка или просто аз така я налях, не мога да кажа. Цветът е тъмно-кехлибарен, мътен, и непрозрачен. За мен цветът е наистина грабващ, в това отношение с една идея ми хареса повече от Гларуса. В мирисът на бирата аз лично отключих голяма фантазия и усетих мирис на ръжен хляб,  мед и канела. Жена ми усети горски плодове, а реално всеки може да намери своя мирис, тъй като мирисът е много богат. Вкусът е плътен, в началото леко остър и горчив. В средата се усеща много по-силна горчивина, която приятно стиска небцето. Във финалът бирата става леко по-лека, горчивината става плодова с усещането за горски плодове и малко мед. 

Съжалявам, че сравнявам две различни бири като Гларус и Диво пиво, но го правя с идеята, че това са най-новите български бири, които се надявам да се преборят за своята голяма аудитория. И двете бири много ми харесват и силно препоръчвам, пийте ги не само веднъж. 

От мен наздраве и до следващия път.

Бял Щърк – епизод 2 и 3

Преди близо две години и половина бях тотално развълнуван от първият ми сблъсък с крафт бира от България. Бял Щърк беше за мен лъч надежда, който ме караше да вярвам, че скоро ще се радвам на хубава бира у дома и навън. След първият епизод – зелена бутилка, семпъл етикет и наистина добри качества, настъпи един дълъг период на чакане, кога ще я видя отново. Близо година след това появата на щъркела бе факт,  но бирата вече не беше същата. Няколко месеца по-късно бирата претърпя и трета метаморфоза и отново смени вкус, бутилка и етикет.

Ето и скромното ми мнение за новите два епизода от живота на тази бира. Първата бира бе произведена от микропивоварна 359 в България, втората бе дело на Hambles Ales Англия, а третата е направена от Goulden Spoor Белгия. Дори всички да се придържали към една рецепта, факт е че бирата преживя тотално развитие във всеки нов сезон. 

Визия: английската и белгийската бутилка са доста различни. Английската е разфасофка 0,5 л. Имаше издължена кафява бутилка и етикета до някъде спазваше сходство с първата зелена бутилка отново 0,5 л. Белгийската обаче има малко по-тромава 0,33 л бутилка тип „бомбичка”, а етикета преживя страхотна промяна,. Освен добре познатият щъркел, на преден план се появиха 4 или 5 симпатични рисувани типажа, които донесоха повече стил и класа – ценна най-вече за колекционери и потребители, които трудно опитват нова бира, ако визитята не ги провокира. В това отношение давам 1:0 в полза на епизод 3 срещу епизод 2. 

Цвят и плътност. И двете бири се водят ейл, но разликата между типичните английски и белгийски  ейлове е доста голяма. Английската е с тъмен кехлибарен цвят, който прозира на светлина, а пяната е не много трайна на тънък слой. Белгийският ейл има доста по-тъмно кехлибарен и мътен цвят, който не прозира на светлина. Пяната е много трайна, гъста и с кехлибарен отенък. И тук епизод 3 е по-добър от епизод 2. 

Мирис и вкус. Втората серия има остър и плътен мирис, който има горчиво-сладки нотки. Вкусът е със средна плътност, първо начално горчив, леко изсветляващ  Третият епизод може да се похвали с не толкова остър мирис, който също е плътен, но е по-сладък и в съчетание с мириса на белгийска мая. Вкусът е в началото доста по-плътен, много по сладък и развитието не е много голямо,. Финалът е леко плодов и с отчетлив тук на белгийска мая. Тук отново давам точката на епизод три. 

Вместо заключение ще кажа, епизод две си отиде, да живее епизод три. Така де, определено не харесах втората варка и за това че се радваме на трета, а може би вече и четвърта варка ме радва, но в сърцето си ще нося първата бира.

От мен наздраве и до следващия път.