Apatinsko – римува се с Аспиринско

Преди две години се разходих до Сърбия и за първи път имах честа да опитам тази бира. Когато  видях тя събуди в мен асоциации за Астика, но след като я опитах, разбрах че тя е сръбското Пиринско. Миналата година отново я пих и това мое мнение само се затвърди.

Има тъмно златист, но все пак бистър цвят. Пяната е трайна, на средно дебел слой, но с доста едри балончета. На мирис е лека, и кисела. Вкусът също е кисел, лек и в края малко горчив.  

Както сами може да се убедите сами, бирата прилича твърде много прилича на старото Пиринско. Новото вече е с царевичен грис и още кой знае какви глупости, което тотално измени вкусът и, но не и в правилна посока.

Това което мога да кажа със сигурност е , че след махморлук, тази бира помага повече от Аспирин.

http://www.jelenpivo.com/

От мен наздраве и до следващия път.

Балтика 4 – любимата от серията

Мнозина от вас сигурно са опитвали или чували за руската бира Балтика. Бирата обикновено я свързват с твърд алкохол и хората казват, че им идва силна. Аз лично вече опитах цялата серия под тази марка, и мога открито да  заявя, че 4-та е моята любима. 

Бирата има рубинен червен, тъмен и плътен цвят.  Пяната е гъста и трайна, на прилично дебел слой. Мирисът плътен и карамелен. Самата бира има плътно тяло. Като цяло е доста сладка и карамелена. В края се усеща лека горчива с вкус на препечено.

За хора които обичат червена бира определено трябва да опиат Балтика 4, а за онези които не са, това би било добър старт.  

http://www.baltikabeer.com/

От мен наздраве и до следващия път.

Glarus London Porter - не само гарваните са черни

Здравейте, след като в последните дни представях само бири от чужбина, нека да ви върна  в България.  Миналата година беше най-силната за последните три години, като се появиха бири като Диво пиво, Гларус, Ох и Ах. Освен това се появи и Столично Вайс, което беше първата нова бира под този бранд. За повечето от тях намерих време да ви пиша, но за тъмният Гларус така и не намерих време до днес. Вече имах възможност да опитам наливна и в бутилка, за това е време да ви споделя моето виждане.

Glarus London Porter  има тъмен, плодово червен и мътен цвят, който прозира леко на светлина. Пяната е на тънък нетраен слой. Мирисът е плодов и сладък, с усещате за карамел.  На вкус в началото е малко неутрална, след това става малко лигава и карамелена, а в края се усеща приятна препечена горчивина. Като цяло бирата е добра и ми допада повече от всички други произведени в България (изключение Столично Тъмно, която все пак е bock бира), но на мен ми липсва плътност.  За разлика от бутилираната, наливната  имаше повече газировка и по-малко препечени нотки. 

Може да опитате, да повторите, че и да потретите. Бирата е лека и определено пивка . Ако Столично ви идва прекалено сладка или тежка, то Гларус е вашата бира. 

http://www.glarus.bg/

От мен наздраве и до следващия път.

Konrad Christmas Beer – подарък за Коледа

Знам че се повтарям, но има още доста коледни бири, които опитах покрай празника, но ще изтърпите да ги описвам поне още десетина пъти.  В случая това е първата подобна бира, която срещам от страна с традиции като Чехия и за това ви я представям по-рано от другите.

Konrad Christmas Beer има тъмно златист и наситен цвят. Пяната е гъста и трайна, на дебел пухкав слой. Мирисът е силен и дълбок, определено се усеща повече от един хмел. Вкусът е горчив и плътен, а финалът е силен с хмелена горчивина.

Бирата е далеч от вкусовете на белгийските и английските коледни бири, но определено има своите достойнства . В допълнение за мен тя има и силна сантиментална стойност, тъй като е подарък от жена ми. 

http://www.pivo-konrad.cz/

От мен наздраве и до следващия път.

Mikkeller Tiger Baby – красота в малка бутилка

До сега никога не съм правил ревю на бира от Mikkeller. Със сигурност не е умишлено, просто така се падна. Има толкова бира от всичките над 1300 които чакат своят ред, но просто не знам как да ги подкарам . В допълнение всеки ден опитвам нещо ново и ситуацията става наистина сложна.  Специално за Mikkeller съм изпил почти всяка, която Рости внесе, а дори имам няколко, които тези дни трябва да си ги взема, защото ще си намерят друг собственик. 

Tiger Baby има тъмен и  мътен кехлибарен цвят. За жалост не направи пяна. Мирисът е страхотен, букет хмел и сладки нотки, имащи подчертана плътност. Вкусът е силен, горчив и плътен. В началото малко остър, а финалът е доста горчив, но това е приятно. 

Бирата определено ми допада. Напоследък преоткривам някой бири и да си призная по специално IPA.  В случая тази е American Pale Ale, но има доста сходни качества като IPA.

http://mikkeller.dk/

От мен наздраве и до следващия път. 

Red Horse Extra Strong – филипинска бира от Мадрид

Когато бях в испанската столица имах ограничено време. За около 32 часа трябваше да обиколя доста неща, но въпреки това намерих време за бира. Повечето я пих на крак или в парка за отдих, но важното е, че не останах капо. Както винаги Провидението ме сблъска с една доста интересна бира, може би не толкова като вкус, колкото като произход. Докато я пих не и обърнах толкова внимание, но когато Фотев ми каза, че тя всъщност е филипинска, се зарадвах страшно много. Оказа се, че без да знам съм покорил още една страна, макар само с една бутилка. 
 

За жалост пих Red Horse директно от бутилката, за това сигурно и преценката ми не е най-добра, но ето какво мога да кажа за нея. За пяна не мога да споделя, но след първите глътки направи такава в самата бутилка. След като отлях малко на земята, установих, че има светло златист не много плътен цвят. На мирис е лека, малко сладникава и малцова.  На вкус беше леко остра. Беше в повечко газирана, а в допълнение горчивината и не беше приятна. Плътността беше на средно ниво. 

Това което не се разбира от ревюто, е факта, че при температура от 30 градуса е доста пивка.  Липсват и качества да бъде любима бира, но пък е то най-редките които съм пил.  

http://www.sanmiguelbrewery.com.ph/

От мен наздраве и до следващия път.

Sologne Ambrée – нещо интересно от Франция

Една от последните бири подарък от Христо. Първоначално бях решил да я изпия първа от всичките, но после реших да си я оставя последна. Имах чувството че от всичките тя ще бъде най-добра, и не сгреших.

Един интересен факт за нея е, че се предлага с две различни имена. Понякога е Sologne Ambrée Brassee a l’ancienne с изображение на елен, а друг път се продава под името Sologne Ambrée Réserve des Châteaux с изображението на шато Chambord – моята бутилка е от вторият вид, както може да се убедите от снимката. 

Бирата има тъмно-златист и мътен цвят, което е обяснимо като се има предвид , че тя е не филтрирана. Пяната е трайна, на дебел фин слой. Мирисът е лек и леко цитрусов.  Бирата има средно плътно тяло, и е леко суха, вкус с който се сблъсках за първи път (пих я през 2013 г.). Има леки плодови и сладки нотки.  На финалът се усеща лека хмелена горчивина. 

Бирата е лека, пивка и лично за мен доста интересна. Харесах я определено. Благодаря на Христо за този подарък. Не знам от къде я е купил, но се радвам че тя достигна до мен. 

http://www.page24.fr/

От мен наздраве и до следващия път. 

Bière de Garde

Forst Premium – една италианска алтернатива

Преди повече от 8 месеца бях случайно в МОЛ Парадайз. На подземното ниво се натъкнах на един хубав гурме магазин, който се оказа вносител на нова марка бири за нашата страна. На щанда при касата седеше пълен комплект четири бири с марката Forst. Посягайки да ги купя, продавачката се усмихна вежливо и ми обясни, че тепърва ще заредят, а тези са като мостра и един вид да зарибяват клиентите. След това посещение направих поне още 3, но без резултат. Бирата все не идваше и управителката се видя принудена да ми сподели, че на ул. Съборна 11 също има магазин и по-добре да проверявам там кога ще пристигнат първите бройки. Късмета ми се усмихна в един топъл априлски ден и така за сумата от около 12 лева вече си имах италианска бира.

Както виждате на снимката първият път когато опитах Forst Premium бях на открито, но след това я пих още два пъти. Цветът е светло златист, а пяната е сравнително трайна, бяла и на средно дебел слой. Мирисът е плътен и леко сладък. Вкусът е лек, бирата е съвсем леко горчива и доста сладникава. Липсва и по-сериозна идентичност, но пък е доста пивка. 

Вече може да се купи и във Фантастико, като забелязах, че цената е паднала на 2,5 лева.

http://www.forst.it/it/entry

От мен наздраве и до следващия път.

Sant Ana LX Brewery Rye Ipa - една изключителна португалска craft бира

Миналата есен беше една от най-хубавите. Имам няколко причини за това твърдение, но едно от най-основателните ми е пътуването до Испания и Португалия. За 10 дни успях да посетя Барселона, Лисабон и Мадрид. Далеч съм от мисълта да ви споделя цялото пътуване, но покрай всички красиви спомени, имаше и няколко бири. 

Най-добрата бира от цялото ми пътуване опитах в Лисабон. По време на посещението на крепостта Св. Георги (Castle of S. Jorge) съвсем случайно попаднах на един от най-приятните бар-магазини за бира в които съм бил. Заведението се казва Corvo Azul (http://www.corvoazul.com) и се намира в рамките на кварталат скрит зад външните стени на крепостта.  За да бъда абсолютно коректен, там предлагат не само бира, но също така вино, сирене и още много домашно приготвени продукти.  Освен да си купиш за вкъщи, може да опиташ питие или храна на място, като се предлага и скромно, но добре подбрано меню за хранене. 

От краткият разговор с бармана успях да разбера, че Sant Ana LX Brewery е една от първите craft пивоварни които са се появили  в Лисабон. Както и при нас в България, така и в Португалия до 2000г. почти не се е говорило за домашна или craft бира.  След това в Лисабон се появява заведение от типа на При Кмета и Лучано, което в първата си година прави страхотен оборот. Предлага ли се три вида бира и хората се избивали да ходят. След първата година нещата се променят, всички са опитали от бирата, харесала им е, но им се струва скъпа. В допълнение мейнстрим пивоварите веднага предлагат масови бири от подобен стил, но с доста по-ниски качества.  В резултат на втората година заведението фалира. Близо 3 - 4 години не се чува или появява друга подобна пира, но след това се появяват цели три микро пивоварни, които дават тласък на craft пивоварството и днес само в Corvo Azul  се предлагаха над  20 бири от 4 пивоварни. В края на разговора барманът спомена, че все още хората считат тази бира за скъпа и за това пазарът е неразвит, но има всичките предпоставки в следващите 2 -3  години той да нарасне осезаемо. По негови думи само в района на Лисабон към същата дата имаше  7 малки пивоварни. 

Ето и няколко думи за самата бира. Rye Ipa има много интензивен мътен кехлибарен цвят. Бирата сякаш вреше, в нея си личаха неферментирали бирени дрожди. Пяната е гъста, кремава и трайна, на дебел слой. Вкусът е плътен, тежък и горчив. Ако трябва да определя горчивината като сила давам и 8 от 10. На финала се усещаха силна хмелена горчивина и лека цитрусова нотка. 

В заключение може да споделя, че бирата наистина ми хареса много. Ако трябва да разберете защо я определят като скъпа, ще ви споделя, че тя струва 4,5 евро при цена на мейнстрим бирите от 1 евро средно.  Поставил съм си за цел след 10 г. пак да отида и обещавам да ви кажа, дали прогнозите на моя домакин са се сбъднали. 

https://www.facebook.com/LX.brewery

От мен наздраве и до слеващия път.

 

Craft Smoked Lager – а как искам още една

За тези, които са ме чели и преди пределно ясно, че Бамберг за мен е град мечта, и то не заради друго, а заради бирата. Ще ме попитате защо тогава ви представям гръцка бира? Защото за първи път в живота си пих пушена бира при едно посещение в Атина ( бирата беше Aecht Schlenkerla Rauchbier Märzen). Само ден след това, за моя най-голяма изненада попаднах на втората си пушена бира, която за още по-голяма изненада се оказа гръцка, но правена по оригинална бамбергска рецепта. Пивоварите от Crfat се оказаха много добри, и в рамките на 3 дни опитах почти всичките им бири. Smoked Lager се оказа любимата ми атинска партньорка.

Craft Smoked Lager има тъмно кехлибарен и мътен цвят. Пяната бяла, пухкава, трайна , с определено дебел слой.  Мирисът е на добре опушено сирене, като Жоси за пример. Бирата е лека и доста пивка. По небцето гладката оставя малко лигав отенък, но преобладаващо се усеща вкусът на пушено сирене. Ако говорим за плътност, то тя малко на средното ниво. 

Искам да благодаря на моите любезни домакини Елзи и Костас, че ме приютиха за тези три дни тогава. В този ред на мисли трябва да благодаря и на земетресението което ме прати в Атина, защото без намесата на майката природа нямаше да изпия няколко наистина интересни бири. 

http://www.craft.gr/

От мен наздраве и до следващия път.  

Jabłonowo Piwo na Miodzie Gryczanym – любимата ми бира с мед

От не знам колко врече се каня да ви пиша за тази бира.  Тя беше първата бира с мед които съм опитал.  През 2012 г. мои колеги от офиса в Полша пристигнаха командировка. Преди това се бяхме виждали  само веднъж и то по моя инициатива. От офиса ги бяха неглижирали и аз доброволно ги заведох на по-бира. Те бяха толкова доволни, че като дойдоха пак, в знак на благодарност им донесоха две наистина прекрасни бири и една халба с полското знаме.

Jabłonowo Piwo na Miodzie Gryczanym има гъста, трайна, кремава и бяла пяна на дебел слой.  Цветът е тъмно-кехлибарен и мътен. Мирисът е силен и определено меден. На вкус  в началото е сладка, медена и плътна, след което постепенно става горчива и малко по-остра. Финалът е примес от мед и хмелена горчивина. 

За човек, който до момента не беше опитвал бира с мед бях толкова доволен и приятно изненадан, че не мога да го опиша. След тази Jabłonowo Piwo  съм опитал поне 7 – 8 бири с мед, но все още няма друга която да ми е харесала колкото нея.  Добре балансираният вкус, пяната, въобще всичко в нея ми хареса.  Отдавна се опитвам да получа поне още една бутилка, но времето ще покаже дали и кога. 

http://manufakturapiwna.pl/

От мен наздраве и до следващия път.

Three Hearts Stockholm Strong Festival Beer – хайде на панаира

През 2013 г. Олег ми донесе поредният подарък. Не знам колко от вас могат да се похваля с друг такъв спонсор (той е номер две, след жена ми по подарени бири), но благодарение на него съм пил наистина едни от най-хубавите си бири до момента.  Той беше командировка в Швеция, и по време на командировката  една вечер ми пусна един MMS с текст „Завиждаш ли ни”, а на снимката ясно си личеше как с друг наш колега пият шведска бира. За близо две минути преминах от завист към кеф, не можех да не им се зарадвам.

Когато се прибра, започна да ми разказва един истории за невероятната бира, за старшо високите цени за една бутилка и какво ли не. Той все още не беше ходил в Норвегия, за това не подозираше колко по-скъпа е бирата там.  След целият разказ се замечтах, но когато извади две бири подарък, е тогава наистина се почуствах като ударил джакпотът. В последствие и двете бири се оказаха наистина страхотни.  За първата вече съм писал, за това сега ще ви представя втората. 

Не знам какво мислите вие, но на мен Three Hearts Stockholm Strong Festival Beer ми се струва адски дълго име. Освен името, чисто визуалното усещане от кенът остави в мен едно смесено чувство. Не знаех какво да очаквам и за това реших да прочета малко за бирата в ratebeer. След  бързи няколко прочита, вече бях готов да се предам на вкусът и.

Бирата има светло златист цвят със средна плътност. Пяната е на дебел но нетраен слой.  Мирисът е сравнително силен, хмелен и леко сладък. Вкусът е силен, горчив и хмелен. В началото е малко остра. Финалът е сладък и плътен. 

Определено бирата ми хареса. Тя е добре балансирана и ако не беше нетрайната пяна, то определено щеше да още по-добре. Искам да се извиня за лошото качество на моята снимка, но до преди две години, особено не държах на снимките. 

http://www.kronleins.se/

От мен наздраве и до следващия път.

Zelta Premium – ето че стигнахме и до Латвия

Една от най-екзотичните бири  през 2014 г. бе подарък от колежката ми Йоана. В средата на годината тя посети далечната прибалтийска страна. Преди да замине на бъзик я помолих на бира, но не бях сигурен дали ще донесе. Приятната изненада от две кенчета латвийска бира ще си я спомням още дълго. 

Първото нещо което ми направи впечатление, бе нетипичният за нас кен 568 мл. – размер една пинта. Цветовете жълто и черно провокираха в мен усещането на тъмна или силна бира, което обаче не се припокрива с името и. В реалност бирата има тъмно златист плътен цвят. Пяната е гъста и трайна, на дебел пухкав слой, с финни балончета. Мирисът е силен, остър и хмелен. Вкусът е средно плътен, усещат се бирена мая и хмел. В началото е лека и малко водниста, но след това става по-плътна и с финална приятна горчивина. 

Бирата е интересна, не мога да кажа добра или лоша. Със сигурност обаче знам, че на мен ми хареса, най-малкото подобни подаръци винаги ме радват.

http://www.aldaris.lv/

От мен наздраве и до следващия път.

Chang Beer – нещо малко от Азия

Привет, след като писахме доста за коледни бири (има още, ще ги опиша скоро) нека да разнообразим с нещо различно. Миналото лято от Лидъл ни направиха малък подарък с тази бира, за това нека да ги спомена с добро. 

Chamg има сравнително плътен златист цвят. Пяната е гъста и трайна, но на тънък слой. Мирисът е лек и малко сладък, с един характер за оризовите бири дъх. Бирата е лака на вкус, със слабо изразено тяло.  Усеща се лека оризова сладост. В края обаче има една изкуствена нотка, вкус като на веро. 

Без да ви лъжа, екзотиката да я пиеш носи повече удоволствие, от колкото самата бира. Бирата не е нищо особено, по топлите места сигурно се пие с кеф, но този изкуствен финал прецака всичко. 

http://www.thaibev.com/

От мен наздраве и до следващия път.

De Prael Metropolitan Cacao Beer - в Амстердам имат не само трева

Не съм споменавал често за пътуването си до Амстердам, но преди две години имах това щастие. Този град е уникален. Той е не само красив, стар и пищен, но той е една малка Вселена. След като се върнах, поне стотина път съм се замислял, как да се върна и да заживея на това място. Далеч съм от идеята, че мога да ви опиша какво толкова много ми е харесало, но със сигурност мога да ви кажа едно, там има невероятно много бира. Мога само да споделя, че  цялото разнообразие от бира която може да срещнете е невероятно. 

 Доказателство за последното ми твърдение е самата De Prael Metropolitan Cacao Beer. Обикновено когато съм съм в чужбина имам един порок, мина ли покрай някой магазин който ми се стори интересен (тоест преценя, че вътре може да има непозната бира), то веднага влизам вътре.  Така се случи и сега, вървейки по една малка уличка пълна с магазини за шоколад. Както вече знаете, шоколада е моя следваща страст. Влизайки в магазина исках да се порадвам на всичкия шоколад,  но погледа ми моментално се спря на тази бира подредена в пирамида от бутилки. Нямаше как да не я купя, вече бях пил шоколадова бира и нямах търпение да опитам друга сходна. 

De Prael Metropolitan Cacao Beer има тъмен и наситен шоколадов цвят. Пяната е трайна на дебел слой, който е леко рехав и с цвят на кафе. Мирисът е лек и определено шоколадов. Вкусът е по-скоро на кафе със съвсем малки дози какаова горчивина и привкус. 

За да бъда съвсем искрен, ако трябва да я сравня с Brooklyn Chocolate Stout, то тази холандса бира е на светлини години назад. Въпреки това, трябва да си призная, че какаото е само една от съставките на щоколада, за това вероятно и разликата е толкова голяма. Ако я видите някога, опитайте я дори само даради идеята .

От мен наздраве и до следващия път 

http://depreal.nl/

От мен наздраве и до следващия път