Satan Gold - скука

Втората бира за днес идва от Белгия. Скоро не бях пил белгийски силен ейл и за това заложих на нещо ново  и непознато. При посещението си в Света на бирата взех три различни бири като стил и държава, а тази беше втората към която посегнах.

Дръзкото име Златен Дявол се провали още с наливането на бирата. Пяна не се получи. Единственият загатваш момент за пяна, бе тънкият не много траен пръстен на гърлото. Цветът е тъмно златист и мътен, като потъмняло злато. Мирисът е силен и остър, с определено усещане за спирт. Вкусът е доста остър и силен. В реалност бирата се колебае между Belgian Strong Ale и Tripple. Силното спиртно усещане се притъпява от странична добавка, не можах да разбера каква но определено обърква финалът на бирата.

Трудно ми е да преценя дали бирата ме впечатли реално. Пил съм и други бири в стила и като че ли тази е най-слабият представител. Ако се доверяваме на Ratebeer, то не само аз съм на това мнение. 

http://www.satanbeer.com/

От мен наздраве и до следващия път.

Caldera Hopportunity Knocks IPA – аз не празнувам

Вече не веднъж е ставало на въпрос, аз не приемам огромна част от чуждите празници. Заради този факт и днес  не празнувам Хелолуин. Този празник по никакъв начин не е свързан с България или българският народ. Факта, че няколко дузини деца искат бонбони не ме кара да се чувствам горд или празнично настроен. Защо тези деца не коледуват или не лазаруват, защо не дойдоха да ме сурвакат?  Нямам желание да ви занимавам с моите виждания, но наистина не виждам причина днес да празнувам. 

 

Бирата която ще ви представя сега е от САЩ и за разлика от техните празниците, аз харесвам бирата им. Тази IPA има тъмен и мътен кехлибарен-червен цвят. След като бирата се стопли цветът стана по-мек и прасковен. Мирисът е направо уникален, силен хмелен и сладък, с приятни цитрусови нотки. Пяната е много трайна и на дебел слой, бих казал очарователна. Вкусът в началото е лек и ефирен, но постепенно става все по-плътен и горчив. По информация на производителя Hopportunity Knocks е 100  IBU (единици за измерване на горчивина), но имайте в предвид, че наистина докато бирата е по- студена няма как ги усетите, оставете бирата за малко да се стопли – температура към 12- 15 градуса и ще ги усетите съвсем ясно. Като послевкус на небцето остава мазен хмелен отпечатък. 

Купих си това кенче от Kanaal. Както вече споделих преди няколко дни бях там и останах много доволен от обслужването. Две нови момчета бяха зад бара. Човека който ми продаде бирата беше способен да даде отзив за всяка бира която попитах, за което му правя открито евала. 

http://www.calderabrewing.com/

От мен наздраве и до следващия път.

Jennings Dark Amber Bitter – от новият магазин в Дружба

Здравейте отново, както става ясно днес съм на вълна bitter бири. Тази специално си я купих преди два дена от Дружба 2. С един колега се отбихме на по бира в квартала. На път за там той сподели че е видял нов магазин забира и за мое най голямо учудване по диагонал на ресторант Нигара  в посока Практикер  се мъдреше въпросният търговски обект. Той е от веригата Бирен Свят и по думи на хората които ме обслужиха той не единственият нов магазина. Подобно на този в Дружба вече функционира и магазин на Солунска 31. 

Една от трите бири които купих бе именно Jennings Dark Amber Bitter. Както сами виждате цветът е тъмно карамелено-червен. За разлика от дунавската чайка, той е леко по-тъмен, но все пак от Jennings са натъртили че тяхната бира е Dark Amber. Пяната е трайна на средно дебел слой, което може само да ви радва. Мирисът е сладникав, доста карамелен. Вкусът е умерено горчив, карамелен и малко досаден. Това последното го казах, защото реално бирата твърде еднотипна и липсват дори минимални странични нотки. Карамеленият малц доминира, без да се усеща някой по-силен хмел. 

Ако в момента мога да избирам между тази бира и бирата на Адриан, то определено избирам Чайка Бабаит – моят вариант на името Seagull Premium Pitter.

http://www.jenningsbrewery.co.uk

От мен наздраве и до следващия път.

Seagull Premium Bitter – дунавска чайка

Ако се чудите дали край Дунав виреят чайки, то отговорът е ДА. Аз лично попаднах на една подобна и да си призная бях леко озадачен. Човек е свикнал с мисълта че тези птици са сравнително спокойни, докато тази поне на външен вид е пълен бабаит. Защо Адриан реши неговата птица да бъде моряк с едно око е директен въпрос, на който надавам се да получа отговор.

Бирата има тъмен и мътен кехлибарен цвят, който стилово е право в десетката. Пяната е трайна и на средно дебел слой. За сравнение ще кажа, че онзи ден пих  Jennings Bitter и чайката по нищо не се отличава от нея по визия. Мирисът е силен и сладък, усещат се карамелено-плодови нотки. Вкусът както се разбира е горчив, но не и прекалено. Приятна доза хмел и вкус на карамел.  

Бирата ми хареса определено, дори като се сетя отново за Jennings се чувствам прецакан. За английската бира дадох 4,4 лева, а бас ловя, че ако можех да си я сваря сам като Адриан цената би била доста по-добра. Добре че се намират домашните пивовари които ме черпят готини бири, да сте ми живи и здрави.

От мен наздраве и до следващия път

Beacon Ale – загрявка за Прасоколеда

Здравейте, днес съм на вълна радио, бира и бекон. Снощи реших да чуя запис от онлайн интервюто на Радио Тарнгра с Blek Pine. Няма да крива душата си, но съм се смял от сърце, Боби и Митко са големи образи и заедно с екипа на Тангра са направили страхотно предаване. Все още се питам дали аз самия не съм „микро певец“, но за това историята ще говори. Освен забавлението това интервю ми даде и една насока за тази статия. Моя приятел от Русе Адриан се оказа домашен пивовар – не го подозирах до месец Май. Тогава той ме почерпи две уникални бири. Адриане евала, и двете бири са супер. 
 

По време на самото предаване Митко спомена че има бири с всякакъв вкус и почна да изрежда, като спомена бекон веднага се сетих за този бира. Преди да получа този подарък никога не бях и чувал за такъв тип пиво, но след като опитах мога да ви кажа, аз явно съм фен на стила. 

Въпросното пиво на Адриан имаше наситен мътно-златист цвят, който оставяше впечатление за леко опушено злато. Пяната беше на средно дебел, траен и пухкав бял слой, който след първите глътки остави следи по стените. Мирисът направо ме срази, все едно отворих снакс със бекон. Вкусът нормално продължи в същата тема и между приятно опушения бекон се усетиха горчиви нотки на хмел. Като плътност бирата минава от средно плътен към плътен вкус, а финалът е горчиво-сладък, все едно си хапнал едно парче бекон и веднага си отпил глътка бира. 

Признавам бях скептично настроен към бири които ти предлагат мезе и пиво в едно, но тази спечели почетен медал в графа Провокатор. 

От мен наздраве и до следващия път.

Birra Stelvio Re-Beck Pale Ale – плашещ етикет

В края на миналата зима Олег се отчете с още една бира. Както знаете той е редовен дарител по бирена линия и този път донесе нещо италианско. 700 млл. бутилка  ме зарадва веднага, но щом огледах етикета леко се стреснах Ако бях сатанист, идеята ми за Дядо Коледа би се при покрила с козела в червени одежди който седи на етикета.Повярвайте ми от март когато я получих до юни когато я пих се чудех защо етикета е такъв, а отговор нямам и до сега. 
 

Ето и кратките ми впечатления от бирата.  Този Re-Beck има мътен и плътен прасковен цвят. Той е доста интензивен и бих казал пленителен. Пяната е трайна, на тънък слой. Мирисът е силен и нотки на трева, плодове и кориандър. Вкусът е изключително специфичен. В него се усещат нотки на мед, леки плодови и хмелни нотки, и на финала слаба горчивина. Бирата е със средно плътно тяло, като на вкус е лека и много пивка. 

Боя се че не съм дорасъл до момента да усетя и споделя напълно подобни бири, защото богатството от вкусове и мириси не ми позволяват да разпозная всеки от тях. Факт е че с жена ми прекарахме 30 много приятни минути в компанията на тази бира. 

http://www.birrastelvio.it/

От мен наздраве и до следващия път.

Coopers Sparkling Ale – в памет на Тери Пратчет

Здравейте, за вас не знам, но лично аз съм и ще бъда фен на Сър Тери Пратчет. На 12 март 2015 година света загуби този неповторим автор,  като това мнение не само мое, а на десетки, дори стотици милиони души. По стечение на обстоятелствата в деня на неговата смърт попаднах на една австралийска бира, с която направих бърза препратка към бирата Ру от книгата „Петият континент“.
 

Предполагам не ви пука, но за мен това е страхотен автор. В последните 5 – 6 години прочетох към 30 негови книги. Все още не съм прочел и половината от това което е написал, но за жалост няма да има шанс да прочета нова негова книга. До скоро си мислех, че той не спира да пише, но еявно вече спря. Той заслужава уважение не само защото представя тъжната ни действителност по весел и странен начин, а и защото с неговата поредица той успя да направи един паралелен свят. Свят който заплени милиони. Не е ли странно, че хора от всички краища на света имат една и съща представа за град, който дори не съществува, да не говорим за героите. 

Ще кажете не ни занимавай с глупости, Толкин е велик. Да Толкин е велик, но Пратчет, е той просто е ниво над него, поне за мен. Ще попитате защо, ще ви кажа, освен целият му творчески талант, той е е ценител и на бирата. Ако не вярвате прочетете. Няма книга в която да не се говори поне за малко за бира, специално в „Петият континент“ бирата е живот. 

Coopers Sparkling Ale страшно много прилича на бирата която Тери Пратчет описва като Ру. За разлика от боксовото кенгуру на етикета на Ру, тук кенгуруто е доста по-миролюбиво. Както и при бирата от книгата, така и тук имаме почти никаква пяна. Тя е тънка и на нетрайн слой. Цветът е мътен и кехлибарен, като при Coopers може да се видят интензивни газирани балончета, докато в книгата може да видите какво ли не да плува, но не и балончета. Мирисът е богат на малц и мая, за което Sparkling Ale получава висока оценка от мен, докато Ру нямаше типичен мирис, не и в моята представа. Бирата е средно газирана и горчива, а в края се усеща леко сладка нотка. Като плътност бирата е на средно ниво. 

В пълен изглед бирата на Coopers е доста пивка и не претендира да покори света, но точно като Ру тя идеално утолява жаждата и бас ловя, че ако отида в Австралия (Петият континент) тази бира ще ми бъде добър приятел.

http://www.coopers.com.au/

От мен наздраве и до следващия път.

Two Roads Honeyspot Road White IPA – летен спомен

Вече споделих че ми е студено, мразя зимата и ако мога да избирам между 26 градуса на сянка и 26 градуса на климатик, гласувам с две ръце за лятото. Наистина понякога жегата идва в повече, но освен че мразя киша, студ и Топлофикация, вярвам че лятото е винаги 

по-позитивно. Отвеян към летните месеци ми идва на ума и тази бира. Консумацията и беше на балкона на 8 етаж, беше към 20 часа и времето буквално се беше „убило“ за бира.

От самото име се разбира, че тя е доста странно съчетание и за моя изненада, балансът който  открих е прекрасен. Цветът е светло златист и леко мътен. Пяната е трайна, на средно дебел траен слой. Мирисът е силен, като в него се преплитат хмел и мед. Във вкусът отново има невероятна симбиоза между двата вкуса. Началото е силно и горчиво, в средата медта надделява и се усеща мазна медена нотка, Той се усеща до края на глътката, като на финала отново има горчивина, но вече се усеща и вкус на пшеница, което направо разбива. 

Благодаря на Kanaal за възможността да опитам тази бира. Не е тайна че пазарувам на куп почти в 90% от случаите, а техните бирени пазари винаги ме изкушават. За жалост пазарувам много по-малко от колкото ми се иска. 

http://tworoadsbrewing.com/

От мен наздраве и до следващия път.

Starkenberger Tiroler Märzen – стягайте се, зимата дойде

Бзззз навън е -1 градуса по Целзий, финландците отварят прозореца за де се проветрят, а аз се завивам със зимното одеяло. Зимата бавно нахлува, белите бродници още може да не са на границата, но продажбата на камини и печки вече започна – в бизнесът съм знам. 
 

Бирата която ще ви представя я свързвам със студът, защото я пих в края на миналата зима. Денис беше на ски в австрийските Алпи и не ме беше забравил. Човекът донесе 3 бири, за което съм му тройно благодарен. Тази специално най-много ми хареса, защото е тотална грешка като стил и за това ви я представям първо. 

Бирата има светло златист цвят и много трайна пяна. Усеща се мирис на диацетил – мирис на олио от пуканки. Вкусът е лек, доста горчив и газиран. В края на вкусът отново се усеща диацетил, като остава едно мазнене по небцето. 

Бирата е тотално сбъркана като вкус и няма нищо общо с octomberfest/marzen бирите. Тя е типичен пример за това, че правиш едно, а излиза друго. При домашните пивовари това е недопустима грешка, но при mainstream пивоварите това е просто бира.Да продаваш лагер бира под друго име е бизнес. 

http://www.starkenberger.at/

От мен наздраве и до следващия път. 

Quöllfrisch Hell – една случайна среща

В средата на лятото бях тръгнал на лов за чешка бира. Ако ловуването на неопределена нова бира може да се сравнява с ловът на пъстърва на блесна, то може да сравним ловът на чешка бира, с това да ловиш шаран на дънна въдица. Първото е доста по-интересно, докато при второ седиш на гюме. И при двете обаче трябва майсторлък. Както единият рибар знае къде може да намери пъстърва и кога ще кълве, така и този който лови шарани знае каква захранка да ползва, къде шарана „пасе“ и по кое време отива там. В случая знаех къде пасат моите шарани и за това се запътих към Алабин до съдебната палата, няма да сгрешите, там винаги има чешка бира. 

Докато оглеждах фигуративното езеро съвсем случайно зрението ми се спря на това кенче. Видях че има само една и мислех да си я взема, но реших да не го правя, помислих, че вероятно е на собственика и бях прав. Тъй като той е от досетливите хора ме попита дали не искам да ми я подари. Тъй като той е заклет почитател на чешката бира, тази му се струваше съмнителна. Така съвсем случайно аз се сдобих с първата си швейцарска бира. 

Quöllfrisch Hell има светло златист цвят, със слабо на плътност тяло. Пяната е трайна, на средно дебел слой, който е леко рехав. Мирисът е доста лек, почти нищо не може да се усети, слаби хмелни нотки. На вкус е лека, леко сладка и пивка, но определено и липсваше нещо особено. Газироквата е на средно ниво.

В крайна сметка, собственика на магазина бе прав, но за мен всяка нова бира си е нова бира, чист късмет, особено когато е подарък. 

http://www.appenzellerbier.ch/de/home.html

От мен наздраве и до следващия път.