Almus Тъмно – леко променена

Дойде ред и на последната нова ломска бира. Да си кажа честно, тъмното го опитах последно през далечната 2010 г. и след като Хранс Комрес спряха да го предлагат, успях да пия само Царско Тъмно пиво от СВА. Нямам ясно изразен спомен дали бирата е била абсолютно същата като плътност и алкохол, но като питие си бяха съвсем една и съща – Ломско пиво имат традиция да правят различни бири с промени от по 0,1% в алкохола и по 1 единица в плътността. Всички бири като Царско, Дунавско, Мизия и т.н. произвеждани за големите марки са в този порядък отклонение в плюс или минус от стандартното Алмус Светло. 
 

Нека обаче се върнем при тъмното пиво, то е претърпяло леки промени, като те са в цвят и аромат. Новото Тъмно пиво има тъмно черен-карамелен цвят, докато по-старата версия беше с по-червен отенък. Пяната е на средно дебел слой, и има кафяв карамелен отенък. Мирисът е силен и плътен, приятно карамелен. В предишната тъмно имаше и нотки на шоколад. Вкусът е сравнително плътен и горчив. Осезаемо сладък и карамелен, с по-силни горчиви финални нотки. В предишната бира отново на финала имаше шоколадови следи, които сега вече ги няма. 

Като цялата бира не ме разочарова, но на мен ми липсва шоколадовата нотка като цяло. Все пак бирата е по-добра, от тази тъмна бира която правеха през 2008 г., защото тя беше доста неугледна, и я избягвах. 

http://www.lomskopivo.com/intro.php

От мен наздраве и до следващия път.

Lomsko Лукс – добра бира на добра цена

За онези които ще побързат да ме нападнат и да кажат „Ти луд ли си бе, пил ли си еди коя си бира“, ще отговоря „Говорим за българска масова бира, тази е добра като такава“. Наистина стоя зад думите си, хората от Лом са направили прилична бира, която при цена от лев за бутилка е доста добро съотношение цена качество. В моя кръгозор тя е конкурент на Бритос, Загорка Ретро и Бургаско, защото е с една идея по-горчива и газирана от повечето светли бири на българският пазар. 
 

Предполагам доста хора ще кажат, че Ломско не са способни да конкурират Загорка Ретро и ще са прави само заради рекламата, но Бургаско не си правят реклама, а вече „дръпнаха чергата под краката на Загорка“. Опитайте Лукс и ще видите, че бирата не по-лоша като качество. 

Накратко новата премиум светла бира от Лом има тъмно златист прозрачен цвят, а пяната и седи рехава на тънък и траен слой. Мирисът е подчертано малцов, леко остър и сладък. Бирата има средно ниво на карбонизация (газираност) и приятни горчиви малцови нотки. В края се усеща привкус на бирена мая

Ако има нещо което не ми хареса в бирата, то това е пяна. Първоначално застана на дебел слой, но бързо спадна. Всичко друго ми допадна, и остава да се намира по-лесно в магазините, за да може да я пия по-често от веднъж (до момента).

 Днес попаднах и на спецификация, на Алмус Специал която толкова бях харесал. Реално бирите се различават по това, че Лукс има минимално по високо плато 12Р срещу 11,5Р за Специално, и има малко по-висок алкохолен процент от 5,5% ABV  спрямо 5% ABV. В допълнение, специалното имаше доста по пухкава и дебела пяна, а газираноста бе с една идея по-ниска. 

http://www.lomskopivo.com/intro.php

От мен наздраве и до следващия път.

Glarus Dubbel – Коледа наближава

Добър вечер, Коледа наближава. Този път сериозно, остават броени дни до преяждането, препиването, разменянето на подаръци и разбира се доброто настроение в компанията на семейство и приятели. В духа на Коледа от Гларус извадиха една лимитирана серия Glarus Dubbel. По света това е добре позната традиция, като обикновено производителите наричат своето пиво коледно. Стиловете се различават, но традицията си остава. 

Точно в една такава пред коледна обстановка, и аз отворих моят трети Dubbel. Вече го пих на два пъти с приятели. Всеки който го опита имаше свое мнение, като някой бяха възхитени, а други леко недоволни. Вторите упрекваха бирата за това, че им била спиртна и остра, но след кратко разяснение какво се търси с този стил бира, се съгласиха, бирата е хубава. 

Ето и моето скромно мнение. Бирата има прекрасен тъмно рубинено-бакърен червен цвят. В началото пяната застава на дебел и плътен кремав слой, но след това спада и остава на тънък траен слой. Мирисът е силен и остър, усещат се спирт и бирена мая. Още в началото загатва за по-висок градус алкохол, макара в крайна сметка той да е доста приемливите 6,5% по ABV. От самото начало вкусът е плътен и остър, със силно спиртно усещане. В средата на глътката бирата започва да остава силно кремаво и леко горчиво трайно петно. Към края бирата става леко стипцов. На самият финал се усещат заигравки с нотки с привкус на ликьор. 

Новото творение на Гларус за мен е най-доброто птиче, което до сега е излетяло от гнездото. Изключение прави първата бира появила се на BeerRelation 2014, която буквално омагьоса всички. 

http://www.glarus.bg/

От мен наздраве и до следващия път.

Almus Червено – най-накрая

Наздраве. Най-накрая български производител се престраши да направи червено пиво, при това според мен с добро качество. Години наред пиша ли пиша за изгубеното Шуменско Червено и макар хората от Каменица да пуснаха Staropramen Granat, дупката в производството на хубава червена бира беше явна. Чешката бира си е чешка, а българска алтернатива нямаше до преди месец. 

Изключително съм доволен от новата политика на хората от пивоварната в Лом. През последните 6 - 7 години те бяха съсредоточени в рамките на изключително ниско ценови бири. Работеха за вече фалиралите Peny Market и не чак толкова успешните Т-Маркет и СВА. Не ме разбирайте буквално, но голяма част от производствените им линии бяха заети да произвеждат ниско алкохолни бири под марки познати единствено в 2 литрови PET бутилки. За нещастие друг техен партньор Хранс Комерс спря да предлага собствената им продукция и така се оказа, че Алмус нямат представител на собствената им бира в София. За тези години обаче те извадиха две наистина добри бири, които просто нямаха шанс да пробият – говорим за Алумс Тъмно и Алмус Специал. Първата макар и трудно, но се намираше, докато втората успях да я пия само три пъти и после не я намерих дори в Монтана и Берковица, където се надявах че може да я има. 

За наш късмет обаче, хората от Алмус явно добре са проследили тенденцията от последните две години на пазара и днес вече ни радват с изцяло променена продуктова линия. Ново Лукс светло, тъмно и червено пиво според мен са на доста добро ниво. Веднага прави впечатление факта, че и трите имат един и същ алкохолен процент 5,5% ABV и плътност - плато 12P. При така уеднаквени начални параметри, бирите са съвсем различни като вкус и визия. Пак по мое мнение, бирите са способни да задоволят голяма част от потребителите. Незадоволен биха останали онази част от вече по-прогресивните или така да кажем „разглезени“ потребители, които свикват с крафт бирата и нейните високи критерии.

Almus Червено има красив кехлибарен-бакърен цвят. Пяната е на първоначално дебела, но спада доста бързо до нисък траен слой от едри балони. Мирисът при мен не беше добър. Ако има нещо което и куца, то това е точно усещането за „мокро куче“ при вдишване. Вкусът е приятен и сравнително плътен. В началото е по-сладък и карамелен, след това в средата става по-силно горчива, а в края глътката става кремава и плътна.

Искам да благодаря на Г-н Тошев, че ми помогна да се сдобия с трите бири, защото без негова помощ не знам колко време трябваше да обикалям в София да си ги купя. На целият екип на Ломско пиво пожелавам успех, защото бирите им са наистина добри. Дано успеят да си намерят място в търговската мрежа, защото именно това им е най-голямата спънка. Така да се каже пожелавам им да постигнат фурора на Бургаско и Загорка Ретро от тази година. 

http://www.lomskopivo.com/intro.php

От мен наздраве и до следващия път.

VIT Strong Ale – бутилките се чупят

Преди известно време Владислав ми сподели, че в момента прави сватбен ейл. Преди не много време аз самият си поръчах такъв и за това любопитството ми бе активирано на максимална степен. Всеки който опита от моята бира (дело на Blek Pine - разновидност на тяхната IPA) твърди, че бирата е била страхотна, което само естествено ме радваше. Факта, че Влади прави подобен подарък на свой приятел ми хареса, но изкушението да опитам друга сватбена бира надделя и съвсем не тактично попитах „Може ли една бутилка и за мен“. Естествено намекнах, че бутилките са чупливи и винаги стават инциденти, ако се счупи една бутилка не е фатално, виж вече каса, това е трагедия – отново ще спомена Митко и Боби, аз още не мога да преживея, че в моите ръце счупих близо 30 бири от тяхната Blek IPA.

На трета седмица от варката на VIT Strong Ale  със задоволство разбрах, че битовите инциденти при домашното пивоварене са неизбежни, и една бутилка се изтърколи чак до мен. В опита си да вдигна бутилката без да я счупя, горният затварящ елемент, наречен  още капачка се отдели (предполагам, че не трябваше да използвам отварачка, но като пипна пълно бирено шише и отварачката винаги се озовава в дясната ми ръка). За да не загубим ценната пенливата течност, реших да я прелея в чаша.

В крайна сметка в чашата се озова мътна пенлива течност, със плътно тяло и цвят на плодов нектар. Не ме питайте какъв точно плод е нектара, концентрирайте се върху снимката и преценете сами. Пяната застана на плътен, кремав и средно дебел слой, а от чашата се разнесе плодов мирис на банан и още нещо. Това последното още нещо наподобява грозде (моите приятел Николай Дочев и Иво Николов го определят като шира), но честно не мога да го определя. Тялото е плътно и кремаво. Горчивините от средата до края на глътката са умерено силни, а в края се усеща отново една ментова свежест, която не е мента.

Понеже съм гол и бос в биро-варенето, тук очаквам корекции, но в бирата е са ползвани и малцове Caramunicha и Munich, които дават плодовите нюанси и хубавата пяна. Освен това в направата на бирата Владислав е използвал три вида хмелове – Magnum, Citra и Irish Moss, като с хмела Citra е направил и сухо охмеляване. Според мен точно Citrata придава свежестта, а Magnum плътността при отпиване. Бирата е много добра и се надявам искрено и гостите на сватбата да останат доволни. 

От мен наздраве и до следващия път.