Бял Щърк – епизод 2 и 3

Преди близо две години и половина бях тотално развълнуван от първият ми сблъсък с крафт бира от България. Бял Щърк беше за мен лъч надежда, който ме караше да вярвам, че скоро ще се радвам на хубава бира у дома и навън. След първият епизод – зелена бутилка, семпъл етикет и наистина добри качества, настъпи един дълъг период на чакане, кога ще я видя отново. Близо година след това появата на щъркела бе факт,  но бирата вече не беше същата. Няколко месеца по-късно бирата претърпя и трета метаморфоза и отново смени вкус, бутилка и етикет.

Ето и скромното ми мнение за новите два епизода от живота на тази бира. Първата бира бе произведена от микропивоварна 359 в България, втората бе дело на Hambles Ales Англия, а третата е направена от Goulden Spoor Белгия. Дори всички да се придържали към една рецепта, факт е че бирата преживя тотално развитие във всеки нов сезон. 

Визия: английската и белгийската бутилка са доста различни. Английската е разфасофка 0,5 л. Имаше издължена кафява бутилка и етикета до някъде спазваше сходство с първата зелена бутилка отново 0,5 л. Белгийската обаче има малко по-тромава 0,33 л бутилка тип „бомбичка”, а етикета преживя страхотна промяна,. Освен добре познатият щъркел, на преден план се появиха 4 или 5 симпатични рисувани типажа, които донесоха повече стил и класа – ценна най-вече за колекционери и потребители, които трудно опитват нова бира, ако визитята не ги провокира. В това отношение давам 1:0 в полза на епизод 3 срещу епизод 2. 

Цвят и плътност. И двете бири се водят ейл, но разликата между типичните английски и белгийски  ейлове е доста голяма. Английската е с тъмен кехлибарен цвят, който прозира на светлина, а пяната е не много трайна на тънък слой. Белгийският ейл има доста по-тъмно кехлибарен и мътен цвят, който не прозира на светлина. Пяната е много трайна, гъста и с кехлибарен отенък. И тук епизод 3 е по-добър от епизод 2. 

Мирис и вкус. Втората серия има остър и плътен мирис, който има горчиво-сладки нотки. Вкусът е със средна плътност, първо начално горчив, леко изсветляващ  Третият епизод може да се похвали с не толкова остър мирис, който също е плътен, но е по-сладък и в съчетание с мириса на белгийска мая. Вкусът е в началото доста по-плътен, много по сладък и развитието не е много голямо,. Финалът е леко плодов и с отчетлив тук на белгийска мая. Тук отново давам точката на епизод три. 

Вместо заключение ще кажа, епизод две си отиде, да живее епизод три. Така де, определено не харесах втората варка и за това че се радваме на трета, а може би вече и четвърта варка ме радва, но в сърцето си ще нося първата бира.

От мен наздраве и до следващия път.

Бял Щърк – невероятно, но факт „Българска бира на световно ниво”

Здравейте, тези дни много работа ми се насъбра и нямах време да драсна по някой ред, но днес ми се случи нещо невероятно. Вчера цъках по Фейсбука и забелязах нещо от сорта на Бял Щъркел, незнам защо обаче не ми грабна много вниманието и го подминах. Днес се чудех на къде да тръгна из мрачна София и ми звънна телефона. Обади се Тонката и ми вика „брат ще ходиш ли на Ритъм и Бира феситвала в Докторската гардина”. Зачудих се какво е това и го заразпитах, спечели ме с първите две изречения „Незнам, ама ще има бира. Четох за индийска бира”. За 5 мин се облякох и хукнах. Първо индийска бира не съм пил, второ се размечтах за още кви ли не бири. 

Отивайки попднах на все още незапочналият фестивал, а бира Кобра вече седеше в хладилната витрина. Понеже чакам гости купих и за тях, а понеже купих и да други приятели та взех 10. Хората от щанда бяха много готини и ми обясниха, че до 20 мин ще дойде и най-новата бира Бюл Щъркел, която е български ейл. Откачих от кеф, защото това събитие щеше да с имине а аз да си седя удома и да изпусна всичко. Когато „щъркела” кацна купих и от него 14 бройки и запраших към вкъщи с2 00 за да изстудя пивото произведено днес и да споделя вижданията си с вас. За кобрата ще каже нещо утре. 

Бял Щъркел естетически не впечатлява с бутилка, защото е от най-обикновенните, но пък привидно семплият етикет грабва погледа. Второто нещо което прави интерес в неотворената бутилка е консистенцията, бирата изглежда леко като олио. При отвареното на бутилката (капачката е най-обикновенна бяла, за колекционерите това епълен анархизъм ) от нея извира много силен и приятен плодов аромат. Бирата се точи точно като мътно олио, а цветът и етъмно мътен, който от мойто фото не се вижда добре (снимам с Нокиа 6303 Класик). Това което не успях да направя е пяна, но можеби не ясипах правилно, имам още бутилки да пробвам. Пръвоначално вкусът е леко горчив и силен, след което започва леко да избледнява, да получава приятен сладък и плътен вкус, който завършва с горчивина. Като цяло послевкусът е силен итраен с усещане на непцето. 

Не искам да давам гръмки мнения, но е факта че бирата ми хареса много, а приятелката ми , която божава белгийски бири отказа да повярва че това е българска бира.

Пожелавам на производителите от Пивоварна 359 ЕООД успех и много продажби, тъй като бирата им е наистина добра. За тези които искат да опитат, нека заповяда дне и утре от 14 до 22 часа в Докторската гразина, заслужава си.

От мен наздраве и до следващия път.