петък, 24 януари 2014 г.

Bios 5 – една непозната, руса и гръцка

Преди две години, при първото ми посещение в Атина, моите любезни домакини ми бяха заредили хладилника с5 непознати гръцки бири. Едната от тях беше особено симпатична  с това, че ми бе напълно непозната. Дори не бях чувал за нея, което държа да отбележа не е кой знае какво постижение, преди да ида знаех само за 5 – 6 гръцки бири.

Bios 5 се оказа точно от онези попадения, които не допускаш че може да станат случайно, но все пак стават. Оказа се че домакините ми без да знаят, са купили една от първите света бири (гърците твърдя че това е първата, но се опасявам, че това е грозна инсинуация, не може македонците да не са се сетили преди това) която е направена с ечемик,  пшеница, ръж, царевица и ориз. Идеята на създателите била, да съсздат уникална бира, която да пресъздаде богатството на всички традиционни състави за бира само в една бутилка. 

Цветът е тъмно златист, наситен и плътен. Пяната е страшно трайна, на много дебел слой, с гъста кремава пяна. Мирисът е плътен и траен, с подчертан хмелен мирис. Вкусът е определено свеж, в началото се усеща влиянието на пшеницата , като първо начално е леко по-  сладка и плодова, но в края е като на типична светла бира с подчертана горчивина и лека киселост.

Четох доста за тази бира, някой хора доста се прехласват, но на мен комбинацията от всичко не ми допадна. В целта да бъде комплексна направена от всичко, реално се получава едно голямо нищо, малко като много баби хилаво дете. 


От мен наздраве и до следващия път.


четвъртък, 23 януари 2014 г.

Merak – само с мерак не става



По-миналата зима направих един трип до сръбската граница. Бях писъл, как типично по балкански попаднах на Рожден ден, каниха ме на гости, пих люти ракии, а на края не ми се тръгваше. Историята е доста приятна и не чак толкова пиянска, както е в сбитият вариянт, но според мен такива нещата, най-често се случват на балканите. 

Главната цел на моята мисия бе да купя сръбски бири и да видя как е в Сърбия. Не че на 5 км от  границата се разбира, но определено макар и малко, хората са различни.  Мога да кажа и същото за бирата им, по-голямата част е или като нашата или по-лоша. Специалто тази има заигравка с образа на Астика, но приликата е до тук, бирата е различна. 

Ако трябва да я опиша с една дума – потрес. Толкова газирана, горчива и най-вече кисела бира не съм пил. Вкусът и може да втрещи дори заклет алкохолик в нужда. Цветът и той не е нищо особено, воднист и светло златистт. Пянята е нетрайна, макар в началото да седи на дебел слой. Мирисът е като вкусът, кисел. 

Подобен клас бири за Горско пиво и Майсторско пиво от Македония. Наскоро един приятел нарече подобни бири за готвене, с тази само ще хвърлиш храната на боклука. 
\

От мен наздраве и до следващия път.

сряда, 22 януари 2014 г.

Gusta – в Турция не всичко е Efes



Преди време покрай бола се запознах с един интерес човек. След кратка комуникация си разменихме разни бирени творения, като той ми прати две доста интересни турски бири. Едната се оказа със звучното балканско име Gusta.

Като казвах не всичко е Efes, може би звучи малко буквално, защото и тази бира е производство на пивоварната. Аз реално имах предвид, че те не пият само едно светло пиво, както ни се натрапва от почивките в Турция. Някой който е бил на почивка там, пил ли различна бира в хотела си?

В реалност Gusta е Hefeweizen тип пиво, което ме изненада . Както знаете, на балканите нямаме много силни традиции в този тип бири. Изключени в последните 2 години направиха от InBev, които под три различни марки в България, Хърватска и Румъния направиха една лятна проба и установиха, че бирите им не са толкова търсени и се насочиха към всякакви плодови бири, къде успешни, къде не. 

Gusta има тъмен златист цвят, едва леко мътен. Пяната е гъста и трайна. Мирисът е слаб, леко киселее и няма типичните за hefewaiz бири аромати. Вкусът е кисел и малко по-газиран. Въобще не знам защо се усеща газирано в тази бира. Все пак в края се усещат типични пшеничени бирени вкусове. 

Опитът е добър, но бирата не. 


От мен наздраве и до следващия път.

вторник, 21 януари 2014 г.

Karsten bier – нещо светло от Румъния



Миналата година година пътувайки към морето спрях на бензиностания Лукойл при Пловдив. По стара традиция тръгнах да разглеждам за бири, като още с първият поглед  фиксирах новото. В началото си помислих че съм попаднал на евтин германски пилс, но се оказа румънски подобен. 

Реших да се насладя на това пиво две вечери по-късно, веднага след плажа и понеже нямах друга чаша, използвах традиционната пластмасова такава. Бирата има тъмно златист цвят, но не направи никаква пяна. Мирисът е доста слаб. Самата бира в началото има горчив вкус, който към края става леко кисел.

Karsten bier  в момента се продава на много места, но аз така и не я повторих. Лошото е че не запомних кой е производителя, така че ще до уточня в скоро време.

От мен наздраве и до следващия път.

Допълнение: николай Дочев ми спомена, чи бирата се прави от Carlsberg Romania  



понеделник, 20 януари 2014 г.

Lasko Dark – тъмно балканско изкушение



Здравейте отново, след като обиколихме половин свят за екзотични бири, нека стъпим на здрава балканска почва. В продължение на седмица – две ще ви пиша за няколко балкански бири, които съм опитал. 

Тази бира идва от Словения, която макар и само с 27% от територията  си да е на Балканският полуостров, си остава балканска държава.  Това Lasko дойде при мен благодарени на Олег, който за пореден път бе така добър да ми донесе бира от странство.

Бирата има тъмен непрозрачен, карамелено-червен цвят.  Пяната не е гъста, нито трайна, но има хубав  карамелено-кафяв цвят. Мирисът е приятен и карамелен, не много силен. Вкусът в началото е наситен, горчив и карамелен, става леко стипцов в края. 

Бирата е пивка, жалко че имаше само една. 


От мен наздраве и до следващия път.

неделя, 19 януари 2014 г.

Carib Lager – Тринидат и Тобаго, с една бира по-близо до там



Пръвия път когато бях в Атина на няколко пъти съзирах в менюто тази бира. Приятелите ми я определиха като  Corona Extra и при положени, че имаше доста изкушения по баровете, аз я пренебрегвах.  Дори вторият път когато бях в Атина не си я купих и си казвах ще има и трети път. 

Трети път все пак имаше и този път бях на о. Тасос. Там предложенията от бира, бяха доста скромни, но имаше и няколко наистина добри попадения. Първото и най-голямо бе наливна чешка бира Primator – в тъмен и светъл вариант. Второтое попадение бе дело на  Carib Lager, третото проста з ада отбележа факта, бе присъствието на Каменица светло, хората я били харесвали, предполагам заради  доста големият брой български работници там.
Преди да я купя, незнаех, че бирата идва от Тринидат и Тобаго, мислех че е мексиканска и много се чудех дали да я купя. Обичам разнообразието, но понякога изпадам в периоди, в които не купувам нещо само за бройката.  Радвам се че си я взех, тъй като сега тя е една от най-екзотичните в колекцията ми изпити бири. 

Бирата се води европейски светъл лагер, като цветът и пяната бяха точно такива. Светъл златист и бистър цвят, и бяла пяна, но доста нетрайна. Бирата има лек сладък мирис. Вкусът в началото е доста газиран и горчив, но в последствие става по-мек и леко сладък.  Финалът е малко воднист. 

Бирата е свежа и при 38 градуса в Тасос ставаше идеален спътник. Като се имаше в предвид че съм на топъл остров, с хубава вода, отпивайки бирата и затваряйки очи, бях с една иде по-близо до Карибите. 

Едно допълнение, не съм я снимал на плажа и снимката е на бирата, която си донесох удома. 


От мен наздраве и до следващия път.