Ciuc Radler – румънска лимонада

Една от първите румънски бири които видях в Брашов се оказа тази.  Световната тенденция да се предлагат нискоалкохолни бири с всевъзможни плодови вкусове не подминава и северните ни съседи. 

Ciuc Radler има лимонено жълт цвят. Не прави пяна. Миризмата е като на лимонтозу, а вкусът е точно като на Швепс битер лимон, който беше хубав и не разбирам защо спряха да го продават.  

Бирата е разочарование, с една идея по-добра от Каменица Фреш Лимон, но като цяло не си заслужа парите. 

http://www.ciucpremium.ro/radler/te-premiaza

От мен наздраве и д оследващия път.

Балканско светло – ето че имало и кен

Може би от 4 – 5 години по щандовете на големите вериги магазини седи една немного симпатична зелена бутилка със зелен етикет, която се спотайва в ъглите и се копува от минимално количество хора. Тази така неугледна бира се нарича Балканско пиво, нейният производител е Болярка, а съдбата и е да бъде евтина и в голямо количество.  Нейните родители хич не са мислили как ще е на вкус, но пък са мисли за нов продукт, което е наполовина свършена работа. Малко ми е жал за нея, за това и от време на време я взимам, защо и тя да не заслужи усмивка? 

Ето че нещастните дни на тази бира може би свършиха, защото тя има нова визия и подобрен вкус. Новото Балканско пиво вече се предлага и в кен, а одеждите му са доста по-привлекателни. Бирата е със светло златист цвят и доста прилична, трайна бяла пяна, на тънак слой.  В мирисът на моят кен имаше хмел и мая, което надминава качествмото на старото пиво. На вкус е лека и кисела, а в края оставялек хмелен послевкус.

Без съмнение новото е по-добро от старото, което означава, че ще го пия-малко по-често.

http://www.boliarka.com/produkti.html

От мен наздраве и до следващия път.

Бар 100 бири – моето място в Букурещ. Merlyn Cherny – карамелена магия

Здравейте. Знам че напоследък никакъв ме няма, но от близо два месеца съм все болен, една тъпа ангина и две сливици с размер на кокосови орехи ми пречат да се насладя на бирата. За това  време обаче успях да направя два трипа по  3 - 5 дни до Румъния и Гърция (бях се закрепил за по няколко дни), това което успях да направя е да опитам доста бири, но това което неможах да направя е да опита много повече бири.

 

Като начало исакм да направя едно малко статистическо вметване и да благодаря на всички ви защото това е моята статия номер 100 в блога, без обаче да съм писал за 100 бири (описъл съм 92 бири – включително едната в тази статия). Причина да няма 100 статии 100 бири е факта, че обичам да пускам и малко статистика или пък горещи оферти, но вие май не се сърдите. Та до сега от 17.11.2011 до броим 20 часа на 18.2012 г имаме 6448 посещения от Аржентина , Австрия , Австралия, Англия, Бразилия , България , Белгия,  Босна и Херцеговина, Гърция, Германия, Грузия, Дания, Естония, Ирландия, Италия, Испания, Канада, Китай, Латвия, Литва, Малайзия , Мексико, Македония, Молдова, Норвегия, Полша, Русия , Румъния, Сърбия, САЩ, Турция, Украйна, Унгария, Франция, Финландия, Хърватска, Холандия, Чехия, Швеция, Швейцария, Южна Корея и Япония. Вечесе сме 13 верни фена и надявам се ще растем. Благодаря на всички ви. 

И така нека да започнем историята си за биреният трип в Румъния. Преди да замина за там си мислех „Знам че имат 3 – 4 марки бира, като сложим по 2 -3 продукта за всяка марка очаквах да пия около  12 бири максимум”, да ама не, сметки без кръчмар не правете. Оказа се, че съседите имат близо 10 марки  и окло 30 - 40 бири, което обаче се напълно нормално, просто от България нещата изглеждат иначе, а в същност Румъния е доста по-напред в много неща.

В началото на май месец се помотах из Брашов, Рашов, Синая и пих около 10 бири, това което ми правеше впечатление,бе факта , че се продават доста сериозно италианските Peroni и Nastro Azuro, но в тези градове не намерих кой знае какво разнообразие освен румънски бири (попаднах на около 23 вида). Повратна точка се оказа Букурещ, което малко или много се очакваше.  Стъпвайки там се запътих към центърат и се надявах да намеря някой свестен бар. Първите 30 минути бяха не много успешни – натъкнах се на Holsten Wise Draft, Toborg Tropical, Becks Biter Lemon, Edelvaise и още две три румънски бири, но това не ми се хареса. Чудех се „Може ли да не намеря една бирария с поне 10 бири”? В този момент попаднах на старата централна част на Букурещ и започнах да вървя по няколко не много големи улици, пълни с приятни заведения. Имаше всякакви стилове и типове заведения, но моето бе най-хубавото. Само след 10 минути разходка от 500 м фокусирах голяма дървена рекламна табела „Бар 100 бири”. Идея нямате с каква скорост се запътих натам. Влязох и на бара що да видя – само непознати за мен бири. 

Отворих менюто и видях 100 бири, от които да бях пил само 12. Сърцето едва не ми се пръсна от кеф, почнах да смятам и пресмятам колко стурва цялото това богаство и стигнах до извода – 500 лв. и всичко е мое. Да де ама имах по-малко от 60 лв. и мъката в мен надделя. Как можеше да попадна там едва на последният ден, защо не отидох в Букурещ още първия ден, ако бях го сторил щях да откарам 4 дни в бара, но щях да съм опитъл всичко ахахаха.

Хората в бара не бяха най-учтивите и не ми дадоха да снимам, но пък за сметка на това мога да кажа, че бара има около 100 – 150 места, а наличноста от 100 бири не пада никога. Средната цена на бира е 12 леи или окол 6 лева, а да пиеш румънска бира неможеш, предлагат се само немски, чешки, американски, британски и белгийски бири.  След дълго и пре дълго чудене какво да пия си купих две чешки и една немска бира, и толков. Имах само 2 часа до тръгването на автобусът (тук трябва да спомена, следващият път с кола и много пари, само бира и спане на палатка, ако намеря къде ахахахах).

Бира номер 92 в блога се оказа Merlin Cherny. След много чудене, първо избрах нея от менюто и никак не сгреших, бирата се оказа уникално добра, що се отнася до черни карамелени изкушения. Пивото има плътен, тъмен, карамелено червено-черен, непрозрачен цвят и нетрайна, на тънък слой, кафеникаво-червена пяна. Мирисът е лек и карамелен. На вкус бирата влиза сладко и леко, после глъдката осезаемо натежава и завършва със силен плътен карамелн вкус, който остава в устата няколко минути след глъдката. Бих оцени пивото като карамелена магия. 

Когато си тръгвах бях хем щастлив че съм намерил своето място, хем нещастен защото си тръгвах с празни ръце. В крайна сметка сега се сещам за поне 85 причини да се върна в Букурещ и повярвайте ми ще го сторя.

 http://www.pivo-platan.cz/nase-piva/merlin/

http://metropotam.ro/Unde-iesim/Bar-La-100-de-Beri-art5632290935/

 

От мен наздраве и до следващия път.

Загорка Fusion – Консумирайте с удоволствие и мярка

 

 Помня едно време една моного хубава реклама на уиски в която се твърдеше, че традициите не са това което бяха. При Загорка това мото е 100% валидно. Близо 10 години марката предлагаше само един вид бира, който за близо 30% от потребителите на бира си беше напълно достатъчен. Други като мен, който не са фенове на марката, но я пият за разнообразие ни беше интересно, кога най-накрая от Загорка ще пуснат друг продукт, с надеждата да се хареса и на нас. Миналата зима от Загорка ме трогнаха с идеята за тъмно пиво при това винен тип. Няправо не повярвах, че именно те пускат подобен продукт и за това толкова много се радвах да опитам бирата. На мен лично ми хареса, малко сладка, леко силна, с характерни винени черти, богат аромат и малко боровинка. Това което ни ми допадна бе факта, че не става за пиена на повече от две, много боли глава след това. 

Но нека си дойдем на думата. Сега е лято, навън птичикте пеят, готивм се за море, а всички производители на бира ни предлагат лимони. Не е много учтиво на човек който пие бира да му се подигравш като му даваш лимон, но аз нали съм широко скроен, та и тези бири ги пия (само като заместител на натуралният сок – особено полезни са ми сега когато съм болен и си позволявам само ниско алкохолни, не много студени питиета). Та в сезона на цитрусите Загорка отново ни изненадаха и то пак със гроздова бира. Незнам дали не се готвят да сменят производството, но определено бира и бяло грозде звучи доста интересно за това и форсирах цялата си сила да спечеля и аз една безплатна дегустация. След 1 седмица чакане бирата дойде и ето моето впечатление.

Загорка Fusion има красив бял винен цвят и бяла много тънък бързо изчезващ пяна. На мирис се усеща лек и сладък гроздов мирис , а вкусът е сладък, газиран, винен и едва в края леко бирено горчив. 

Бирата определено е доста интересна и имайки предвид вкусът на бългърския потребител, то логото “Консумирайте с удоволствие и мярка“ ще бъде съвсем изпълнимо. Не ми се вярва масовите бираджии да си я купуват масово, а напротив като мен само ще я опитват. Що се отнася до жените, мисля че тази бира има по-голям шанс да им се хареса, за разлика от цитрусите. Та опитвам се д акажа, че една такава малка 330 мл на ден вместо чаша вода или соке е ОК. (на да ли някой ще търгне да  се налива с нея, така хем ще изпита удоволствие, хем няма да се напие).

http://zagorka.bg/fusion/indexa.php

От мен наздраве и до следващия път.

Duchy Originals Organic Old Ruby Ale 1905 – най-добрата био бира която съм пил

Незнам колко време се мина от както я пих, но предполагам е повече от месец. Близо толкова време не съм пил бира, заради някаква тъпа ангина. Няма да споменавам колко неприятно беше. Но да се върна на бирата, моята приятелка като най-добър фен и спонсор отново успя да ме зарадва. Отиде уж на женско парти , а попадна на една доста интересна бира, незнам как, но и не питам. 

Duchy има тъмен кехлибарено червен цвят.  Бирата има гъста ,трайна и на дебел слой кафява пяна. Мирисът е лек. Вксукът е леко горчив, става леко воднист и завършва много приятно горчиво с хмелен привкус.  Бирата е лека, ненатрапчива и ако не беше високата цена от 5,5 лв, бих я пил често.

http://www.wychwood.co.uk/

От мен наздраве и до следващия път.