Starkenberger Tiroler Märzen – стягайте се, зимата дойде

Бзззз навън е -1 градуса по Целзий, финландците отварят прозореца за де се проветрят, а аз се завивам със зимното одеяло. Зимата бавно нахлува, белите бродници още може да не са на границата, но продажбата на камини и печки вече започна – в бизнесът съм знам. 
 

Бирата която ще ви представя я свързвам със студът, защото я пих в края на миналата зима. Денис беше на ски в австрийските Алпи и не ме беше забравил. Човекът донесе 3 бири, за което съм му тройно благодарен. Тази специално най-много ми хареса, защото е тотална грешка като стил и за това ви я представям първо. 

Бирата има светло златист цвят и много трайна пяна. Усеща се мирис на диацетил – мирис на олио от пуканки. Вкусът е лек, доста горчив и газиран. В края на вкусът отново се усеща диацетил, като остава едно мазнене по небцето. 

Бирата е тотално сбъркана като вкус и няма нищо общо с octomberfest/marzen бирите. Тя е типичен пример за това, че правиш едно, а излиза друго. При домашните пивовари това е недопустима грешка, но при mainstream пивоварите това е просто бира.Да продаваш лагер бира под друго име е бизнес. 

http://www.starkenberger.at/

От мен наздраве и до следващия път. 

St Eriks October –не всичко шведско е русо

Незнам защо, но първите ми асоциациr като чуя за Швеция са  за студ, сняг, харана и едни тройки. Обикновенно ако говорим за шведки се сещам за високи, бели, руси жени, които  ти се усмихвт ли усмихват. Когато говорим за бира обаче, до сега нямах опит с шведска бира и се чудех, тези хора какво ли пият. Пил съм няколко датски бири и те залагат май повече не светлите бири. Когато Олег се върна от Швеция ми донесе две бири, като за моя радост едната бе тъмна, а другата светла . 

За да бъдат неща още по-хубави ,с е оказа че специално тази е сезонна бира, издание 2012 г. което не се повтаря – един вид като нашата Загорка резерва, никога не е същатата. Пивото се предлага само в Швеция, което разбирате колко ценно за мен е това попълнение 

St Eriks October има много красив тъмен кехлибарен цвят.  Пяната е гъста,трайна, кафява с финни гъсти балончета. Мирисът е сладък. Откровенно усещах дъх на боровинка или някакъв плод. На вкус бирата е лека като усещане, но тялото и е плътно и кремаво. Вкусът е сладък, за мен плодов и с финал на препечено зърно. 

Да ви кажа рядко имам възможност да пия толкова приятна бира, за което още веднъж казвам мерси на Олег. 

Една последна вметка, майсторката на тази бира е Джесика, която може да видите на снимката.

 

http://steriksbryggeri.se/

От мен наздраве и до следващия път.