Показват се публикациите с етикет English Pale Ale. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет English Pale Ale. Показване на всички публикации

понеделник, 12 октомври 2015 г.

Morlaco Redin – комплимент от кумата




Ако почна да сипя комплименти по кумата, ще вземе да заприлича на реклама, за това ще кажа – тя е яка мацка, тя пие бири, тя подарява бира. Едни от най-интересните ми попадения през годините са били подарък от нея. За да продължи много годишната си традиция  и тази година, след поредното завръщане от чужбина не пропусна да ме зарадва с две интересни испански крафт бири. 

И двете бутилки ме грабнаха от пръв поглед. Тъй като съм зодия Сиво Искърско Говедо, наличието на един човеко подобен бик събуди любопитството ми. Оказа се че тримата приятели Asier, Borja и David освен че харесват бирата, харесват  и биковете. Техният герой присъства и на петте им бири, като всяка бира има тематичен етикет свързан с историята на техният град Pamplona.  

В конкретният случай Redin е отбранителна крепост, която е имала най-добрата гледка над града. В допълнение бикът (Morlaco) и облечен в униформата на полка от Навара който е бил в крепостта през далечната 1808 г. 

Този червен бик има силен малцов мирис. В самото начоло миризмата е доста остра и преди да се избистри прилича повече на бейлгийски ейл, от колкото на английски такъв. Пяната която си налях имаше дебел и траен пухкав слой, а самите създатели твърдят, че пяната трябва да има тънък слой. Цветът е напълно в стила – плътен, тъмно кехлибарен към червен.Бирата определено е доста горчива, но има особен кисел отенък. Тялото е средно плътно, с едва доловим карамелен привкус.  

Бирата ми допадна и  определено бих я опитал отново, дано следващият път имам късмет да я опитам на мястото където е произведена. 


От мен наздраве и до следващия път.

петък, 27 март 2015 г.

Elav Punks do it Bitter – как го правят пънкарите?


Много често се дразня сам на себе си. Причината е че пиша за бири в минало време. Реално не ми остава време, да пиша за бирите които пия веднага и това се случва само в около 30% от случаите.  Може би трябва да съм по-постоянен и отговорен към вас, защото ако пия и пиша по едно и също време, по-лесно може да опитате същата бира – предлага се, че ако съм купил бирата от България и тя ви заинтересува, лесно може да се сдобиете се нея докато я има, но когато представям бирите след като вече ги няма, това е малко гадно. Ще се опитам да не права така, но не мога да го обещая.

Elav Punks do it Bitter има наситен жълтъчен и плътен цвят. Пяната е трайна на средно дебел слой, като е от доста едри балончета. Мирисът е определено силен и плътен, като се усещат поне 2 - 3 вида много силен хмел. Пивото има определено подчертан горчив вкус, който в началото допълнително се подсилва от по-силна газировка.  Вкусът като цяло е плътен, горчив и много приятен. Заради газировката която споменах преди малко, тялото на бирата не е така плътно като цвета и по-скоро има средно плътно тяло. 

Не знам как го правят пънкарите, но пък знам че бирата е добра и това ми стига. 


От мен наздраве и до следващия път.

събота, 14 март 2015 г.

John Smiths Extra Smooth – спомен от Слънчев бряг



Както вече днес  споменах, че ви пиша за бири от преди време. В началото на лятото на 2010 г. бях на фирмено парти в новата фирма в която работя.  Празнувахме 15 г. от създаването на компанията и така се озовах н Слънчев бряг. Като цяло не харесвам това място, но за две нощувки с алкохолен туризъм все пак става – понеже шефа може да чете, за това ще натъртя на факта, че не беше целта да се напием 2 дни от сутрин до вечер, но просто така се получи. 

Първата вечер вечеряхме в едно заведение на самият център Mamacita’s, в последствие имам доста спомени от това заведение и то не само на морето, но и в Боровец.  И така, няма да ви разказвам сега кой какво ял и кой какво пил, факт е че в курорта има много англичани и заради тях се оказа че има и много английска бира, която до момента не бях пил, първата която видях и съответно изпих бе John Smiths  Extra Smooth.

Бирата има тъмно-кехлибарен цвят, един нюанс по светло от черно. Пяната е многослойна, за първи път видях подобна. Най-горната част е като разбит гъст белтък. По средата е леко по-рехава, а най-долният слой беше като мая. От снимката не си личи, защото двата долни слоя доста бързо избледняват, но за сметка на това кремавата пяна седи до края, при това дълго време на доста дебел слой. На вкус е доста сладка и с приятни препечени нотки, накрая е горчива с привкус на кафени зърна. 

Пих я още няколко пъти след това, бирата ми допада, макар че пак ще кажа, че тя е доста сладникава. При цена 8 лева кена, това е най-скъпата бира в кен която съм пил до момента. 


От мен наздраве и до следващия път.