Coopers Sparkling Ale – в памет на Тери Пратчет

Здравейте, за вас не знам, но лично аз съм и ще бъда фен на Сър Тери Пратчет. На 12 март 2015 година света загуби този неповторим автор,  като това мнение не само мое, а на десетки, дори стотици милиони души. По стечение на обстоятелствата в деня на неговата смърт попаднах на една австралийска бира, с която направих бърза препратка към бирата Ру от книгата „Петият континент“.
 

Предполагам не ви пука, но за мен това е страхотен автор. В последните 5 – 6 години прочетох към 30 негови книги. Все още не съм прочел и половината от това което е написал, но за жалост няма да има шанс да прочета нова негова книга. До скоро си мислех, че той не спира да пише, но еявно вече спря. Той заслужава уважение не само защото представя тъжната ни действителност по весел и странен начин, а и защото с неговата поредица той успя да направи един паралелен свят. Свят който заплени милиони. Не е ли странно, че хора от всички краища на света имат една и съща представа за град, който дори не съществува, да не говорим за героите. 

Ще кажете не ни занимавай с глупости, Толкин е велик. Да Толкин е велик, но Пратчет, е той просто е ниво над него, поне за мен. Ще попитате защо, ще ви кажа, освен целият му творчески талант, той е е ценител и на бирата. Ако не вярвате прочетете. Няма книга в която да не се говори поне за малко за бира, специално в „Петият континент“ бирата е живот. 

Coopers Sparkling Ale страшно много прилича на бирата която Тери Пратчет описва като Ру. За разлика от боксовото кенгуру на етикета на Ру, тук кенгуруто е доста по-миролюбиво. Както и при бирата от книгата, така и тук имаме почти никаква пяна. Тя е тънка и на нетрайн слой. Цветът е мътен и кехлибарен, като при Coopers може да се видят интензивни газирани балончета, докато в книгата може да видите какво ли не да плува, но не и балончета. Мирисът е богат на малц и мая, за което Sparkling Ale получава висока оценка от мен, докато Ру нямаше типичен мирис, не и в моята представа. Бирата е средно газирана и горчива, а в края се усеща леко сладка нотка. Като плътност бирата е на средно ниво. 

В пълен изглед бирата на Coopers е доста пивка и не претендира да покори света, но точно като Ру тя идеално утолява жаждата и бас ловя, че ако отида в Австралия (Петият континент) тази бира ще ми бъде добър приятел.

http://www.coopers.com.au/

От мен наздраве и до следващия път.

Er Boquerón– с дъх на море

Всичко около тази бира започна след една реклама. Един ден както си превключвах каналите попаднах на една реклама на The Voice TV, в нея гръмко се рекламираше „Средиземно морска бира с морска вода“. Наострих уши като Алф очакващ котка и се опитах да чуя рекламата по-добре, но нямаше какво друго да се чуе. Зачудих се кой ли ще е вносителя на тази бира, по традиция крафт пивоварните които навлизат в България не разчитат на гръмки реклами, а обикновено си прекарват път през hotspot барове и магазини. Направих бърза проверка и установих че никой не беше чувал за нея, нито пък я беше пил, поне никой не си призна. 

От юни до август така и не попаднах на въпросната бира и за това се бях отказал да я търся вече. Както често се случва при мен, бирата сама ме намери. Вчера вървейки от Ялта към Попа минах покрай едно магазинче за алкохол, което е много близко до Ялта и с бърз поглед погледнах отвън към витрината с бира. Тъкмо бях решил да не се спирам, когато момичето от магазина което седеше отвън ми каза „Влез“ ще си харесаш нещо. Мислех да и от кажа, но с вторият поглед съзрях две непознати бутилки и вече нямаше как да не вляза. 

Ако се чудите какво представлява Er Boquerón ще ви обясна. Бирата има мътен прасковен цвят. Пяна няма или по-скоро има един много тънък нетраен пръстен. Нейният мирис е и нейното най-голямо достойнство. Колкото и да се опитвах да уловя миризмата, така и не успях за кажа на какво точно мирише, миризмата не беше нито сладка, нито кисела или горчива, беше особена. Ако наистина са използвали морска вода, то явно от нея идва и миризмата – хората я оприличават на морска сол, но аз лично не мога да го потвърдя. Като вкус няма нищо морско, тоест привкус на морска сол няма да намерите. Пивото е леко, със слабо тяло, средна ниво на горчивина и газираност. На финала се усещат леко цитрусови нотки на лимон или лайм. 

Ако и вие искате да я опитате може да го сторите срещу 3,9 лева за 330 мл., вече знаете къде се намира, ще ви помоля да споделите мнението си след това.

http://erboqueron.com/

От мен наздраве и до следващия път.

Fyne Ales Hurricane Jack – буря в бутилка

Привет отново, днес съм се спрял на една шотландска бира, която има звучното име Ураганът Джак. Не знам дали в Шотландия си имат урагани, но със сигурност си имат тази бира. Кой и кога е почнал да кръщава ураганите, но поне се доказва максимата „За всеки влак си има пътници”.  Някой по някое време пиян-залян казва "Тази буря е като жена ми Катрина" и после докажи, че нямаш сестра. До толкова сме свикнали да даваме имена на всичко, че направо се плаша до къде може да стигнем.

Спирам с дълбоките размисли и се мятам „на гребена на вълната”. На пръв поглед бирата не изглежда опасна или агресивна, и ако се осланяме на възприетата от Чолаков система за оценяване на времето – зелено, жълто, оранжево и червено, то тогава тази бира е буря, защото има жълто на етикет (ще им драсна някой ред на шотландците да им дам ноу-хау).  

Hurricane Jack има тъмен и мътен златист цвят. Пяната е нетрайна, на тънък слой и седи рехава. Мирисът е хмелен, силен и леко остър – на мирис докарва усещане за IPA. На вукс се усеща приятна хмелна горчивина, която се засилва в края. Тялото има средна плътност и като цяло е доста добре балансирана. 

Като бирен синоптик мога да кажа следното „Ако ви се пие бира пийте. Ако питате мен опитайте и тази. Изглежда не прави пяна, но пък има мътен цвят. И на мирис и на вкус го докарва на буря, така че сложете си дъждобран и се радвайте на хубавата бира”. 

http://www.fyneales.com/

От мен наздраве и до следващия път.

Honey Dew – бира с мед, защо не / Honey Dew – beer with honey, why not

До скоро се чудех колко ще да са бирите по света, предполагах 20 – 30 хилияди видове, може би повече, но просто не се бях интересувал истински.  След това когато проявих нездрав интерес, и разбрах, че са над 200 хил. се почудих защо пиша тук. Изпил съм малко над 550  бири, но наистина какво си мисля че знам за бирата при цялото това разнообразие?

Има няма по това време в Карфур се появи Honey Dew и си казах, дори 1000 да изпия до края на живота си пак няма да е малко. Отидох до щанда купих си 10 бири, имаше голям избор в този ден и така имах причина д ави пиша поне още 10 пъти, пък макар и нищо да не разбирам от бира (не разбирам толкова колкото ми се иска, но мисля че така нямаше да ми е толкова интересно).

Бирата има плътен медено златист цвят. Пянатае трайна, но на тънък слой. Мирисът е ненатрапчиво меден. Бирата е слабо газирана, с плътен меден вкус и горчив послевукс. Бирата е приятна, защото носи типичните бирени черти, а съчетанието с мед давате един доста приятен вкус.

 За мен експеримента беще положителен, привествам пирсъствието на този тип бира. 

http://www.fullers.co.uk/

От мен наздраве и до следвщия път.

Before a few months I was thinking about something - how much beers we can try in this world. I believe that they are maybe  20 , 30 or 40 thousand. after that i found that in the world we have more than 200 thousands beers. then I asked myself, way I write about beer when I can’t say I understand well beer. I have experience only with 550 from more than 200 000 beers. 

In the same time I was in Carrefure and I saw Honey Dew and I change my position. If I taste more than 1000 beers it will be great score for my live. In this day I bought 10 new beers and I was happy.

Honey Dew have thick honey-gold color.  Smell is light , sweet and again with honey notes. The foam is durable with thin thickness. On taste beer have deep-honey taste. Beer is not to carbonated and after taste is pleasantly bitter.

For me, the experiment was positive. I like this type of beer.

http://www.fullers.co.uk/

Cheers from me and until next time.

Birra Moretti Doppio Malto – Италия не е само вино и спагети

Често представата за Италия се свежда до няколко прости неща, сред които най-често срещаните асоциации са спагети, пица, вино или Ферари. Хубавото в случая е това, че абстрахираш ли се от тези асоциации вече си свободен да откриеш другото лице на страната. За жалост не съм ходил там, но поне опитах част от бирата им. Оказа се, че имат и силни и слаби страни. Тази бира е от силните им страни.

Бирата има тъмен златист и плътен цвят и прекрасна трайна пяна на дебел пухкав слой. На мирис е леко сладка и хмелена. Вкусът й е плътен, в началото леко сладък след това става хмелен, сладък и тежък. Остава траен приятно хмелен после вкус.

От 5 бири с марка Birra Moretti тази я нареждам на второ място, след La Rosa , която ми хареса не само като вкус, но и като визия.

http://www.birramoretti.it/


 От мен наздраве и до следващия път.