петък, 13 декември 2013 г.

Goliath Winter – зимата дойде



Стана декември, застудя, няма сняг, но се будим при миносови температури. Рядко през деня става повече от 5 –6 градуса.  На вратата тропат Коледа , Нова Година, Василов, Йорданов и Иванов ден , въобще по всичко си личи че зимата дойде. 

По всенародна традиция падне ли снега, дойде ли зимата, освен да храниш животните в обора и да цепиш дърва, то друго не ти остава освен да пиеш и да ядеш. Традицоналистите ще отворят скоро реколтите вино, ракията разбираемо вече я подпукаха. Аз като виден градски непукист, имам скромна реколта от ракия тази година, но пък жътвата от бирите през 2013 – до момента около 250 бройки ще продължи и през зимата. Не ме разбирайте погрешно,аз обичам и вино и ракия, но както е казал попа от легендата „И бира чадо мое”. И след като е видно, че зимата е налице, аз открих сезона с една
наистина зимна бира, което си личи от самото име Goliath Winter.

Бирата има тъмен кфеникъв и прозрачен цвят, а както е видно от снимката, пяната е покрила тялото с н- много дебел, но пухкав бял слой (приликата с есената сеидба и навалелия сняг е доста висока, несмятате ли).  Мирисът на пивото е сладък и с дъх на препечено зърно. Вкусът в началото е леко кисел, след което преминава в сладък и мек карамел. Финала е плодов и лек. 

Най-голямото предимство на тази бира е факта, че тя не е тежка, нито като вкус нито като усещане. За разлика от satout бирите, тук няма натрапчивият вкус на кафе, а за разлика от повечето book бири няма и този наситен карамелн привкус. Бирата е приятна и ненатрапчива.

http://www.brasseriedesgeants.com/

От мен наздраве и до следващия път.

четвъртък, 12 декември 2013 г.

Monk’s Stout Dupont - вече сред любимите бири



За поредн път намирам доказателство, че Бог е дълбоко свързан с бирата. Отдавна ми се пиеше хубава тъмна бира, чаках сезона, опитавх родните бири и така и не намирах това което търсех. След последноо посещение на вече любимият магазин, попаднах на онова което исках, след като преди това ударих една молитва за хубава бира. За да бъде всичко магично, дори не си я купих, а Г-н Фотев учтиво ме черпи. 

Бирата има срахотен тъмен цвят, сипана изглежда като малка черна дупка. Мирисът е прияте, силен, пълтен сплодов  утенък.  Пяната е гъст, много трайна и на дебел слой.  Вкусът и е горчив, карамелен, плътен, с наситен кафен вкус в края, като това е една от бирите с най-дълъг послевкус която съм пил.

Признавам, тази бира се класира вече сред любимите ми. 


От мен наздраве и до следващия път.

сряда, 11 декември 2013 г.

Buffalo Staout – да обяздиш вкуса



Първото нещо с което свързвам името Бъфало разбирасе е САЩ и едноименният град, но ако приложа малко „второмислие” (койо чете Тери Прачет мисля ще ме разбере) се сещам за героят каубой Бъфало Бил. Не че знам много за него, но бирата с етикет на яхнал мустанг каубой ми навява мисълта, че човек трябва да обязди вкусъ на една такава бира.

 При последното си посещение в Перник успях да си купя 10-тина бири, а благодарение на домакините ми от Best Belgium Beer Bulgaria и моят спътник, успях да опитам и три бири на място.  Една от тях бе Buffalo Staout и да си призная хареса ми още като съзрях бутилката. 

Бирата има прекрасен тъмен наситено кафен цвят, който дори на естественна светлина не позволи прозиране.  Пяната е от любимите ми, дълготрайна, на дебел пълтен слой, с почти кремава консистенция. Мирисът е силен, с усещане на опушен ечемик, аз да си призная не усетих шоколадови нотки или кафе, а по скоро миризма на пушено сирене. Вкусът е силен, сладък с нотки на кафе, като финалът е горчив и траен. 

Без да се захласвам много, бирата не нещо неопознато, но се вписва идеално в моите предпочитания.




От мен наздраве и до следващия път. 


четвъртък, 5 декември 2013 г.

Brugse Zot – оста Перник - Брюж



Във всяка държава градовете и техните жители се харатеризират с нещо. Пример Габрово и пестеливостта на местните и легендите за тях. Ако почнем да изброяваме се сещаме за люти макета, меки майни, северозападнали пустиняци и т.н. До някъде градовете и хората от тях се гордеят с тези си черти, но често това бива повод за много подигравателни или негативни коментари. Безспорен хит в последните 10 години обаче си остава Перник. Нема по-големо от Винкело, Голфо и Миньоро.  Само непросветените незнаят за Винкел щтрасе, Пернишкото мохито и т.н . Да си призная в цялата история с Перник на мен вече лично почва да ми се изтърква, а и заради хората които живеят там и ги познавам, почвам и да се дразня. 

Тази бира идва от едноименният град Брюж. По света го знаем като Северната Венеция и за рожденият си ден имах късмета да бъда там. Града е уникален. Трудно бих го описъл, пък и това не е блог за туристически преживявания.  Това за което се хванха по оста Перник – Брюж е бирата. Ще ме питате защо и ще ви кажа. Една от най известните бири в града е Brugse Zot – тоест Брюкселски глупак. 

Според местнната легенда , когато хората посрещат австрийският крал Максимилиан  в града, те организират пищен парад  с много клоуни. В края на деня местните големци помолили краля да дари сума за построяването на лудница в града и краля отговорил „Незнам за какво ви е лудница, като през целия ден аз видях града като една голяма лудница”. Хората  явно не са се трогнали от коментар и незнам дали с пари на Максимилиан или не, построили една огромна лудница. Повярвайте ми не съм виждал така красиво и голямо здание, предназначено за такава цел.

Важното е, че и до сега на местните им вика лудите или глупаците, но те си имат своя бира, която къде добра, къде лоша за някой, но също е повод за тяхна гордост. Е Перник вече си има вафли Винкел и Миньор, но най-ценното му притежание от извесстно време е бирата, макар и не произведена в града, Перник има това което другите градове в България все още си нямат, а именно Best Belgium Beer Bulgaria. Най-добре зареденият бирен магазин за белгийски бири и не само. До колко може да се смеем на перничани за това и онова, неможе да незавидим за това ми богаство. В следващи материали сигурно често ще споменавам за този магазин и искам да пожелая късмет на екипа. 
 
Както забелязахте много се отплеснах с описания и нищо не казах за бирата. Лично на мен тъмната ми хареса повече, но за нея ще пиша друг път. Светлата е с много наситен тъмен златист цвят. Пяната е очароващо дебела, с финни балончета и седи на дебел кремав слой.  Вкусът обаче е леко екстремен.  Бирата влиза остро и със силен горчив вукс, създава срес за небцето при първите глътки. Финалът е кисел и вече в самият край на послевкусътт идва леко плодово усещане. Мирисът също е на кисело, но и в него се долавя леко плодово ухание.
Както виждате и двата града имат свотие прилики, а с възможноста да си купиш тази бира в пернишки магазин, то нещата стават доста сериозни. Туко виж следващият път успея да пия Миньорско пиво или Голф Премиум в Брюж.


От мен наздраве и до следващия път.

сряда, 4 декември 2013 г.

ALLGÄUER HÜTTENBIER – по-скоро зле



Отдавна не бях се навъртал около Т маркет, за това в едно от редките си посещения преди 2 – 3 седмици бях изненадан като открих две нови бири. За първата писах вчера, а това е нейната посестрима от същият производител.

Да си призная по-скоро не препоръчвам да я опитвате, защото лично аз не и станах фен. Първото за което мога да се хвана винаги са парите. Ако ще даваме пари за бира, то нека си заслужава, при нейната цена от около 1,7 лева (не помня с точност) се очаква, бирата да бъде на по-високо ниво. 

За жалост тестваната бира имаше един красив златист цвят и до там с положителното. За пяна не може да говорим, а за мирис нищо особено. На вкус е леко горчива, с финален кисел привкус, но като цяло дори плътното и усещане, е някак си слабо като представяне. Не знам аз ли нещо вдигнах някаква летва високо, но бирата просто не ми допадна. 

Държа да отбележа, че направих грешка да пия бирата от чаша за вайс бира, но невярмавм това да е променило толкова коренно усещането. Тук обаче е мястото да спомена, че един настина виден спец като Людмил Фотев наскоро ме светна отново (а на него му вярвам колкото си вярвам на мен), че бирата често се подценява. Това от каква чаша пиеш има голямо отражение върху усещането. 

На вас оставям решението да пробвате или не. Ако пробвате драснете два реда и кажете бъркам ли.


 
От мен наздраве и до следващия път.

вторник, 3 декември 2013 г.

Weisser Hirsch Allgäuer Weizen – нещо различно



Здравейте. От толкова бира не ми остана време да пиша. Напоследък обаче ме питат защо не пиша и ето че сам тоново на линия. Пиша ви за една не особено известна бира, която обаче има нещо характерно в себе си. Weisser Hrirsch Algauer е пшеничена бира, която изневерява на подобните от своя клас колежки.

Казвам че изневеря не заради друго, ами защото и липсват някой характерни черти. Първото нещо което се набива на очи е нетрайната пяна. Или аз не я налях правилно или просто  гъстата пяна се задържа за минимално време. Нарочно я налях в подходяща чаша, но уви нямаше необходимия ефект. Второто което я отличи бе вкусът. При повечето бири от този клас, той е плътен, до кота при тази той бе доста слаб. За разлика от Weihenstephaner или Krombacher, Weisser Hrirsch липса характерната плодова – бананова сладост, като бирата има по-осезаем кисел привкус. 
 
Все пак това пиво има характерните красиви мътен наситен цвят и плодов мирис, на своите по-именити колежки.

В заключение цената от близо два лева по-скоро би разочаровала холрата които за първи път опитват пшенична бира или пък хора които са свикнали на по-реномираните марки. За експериментатори е добра. В момента е достъпна в Т маркет магазини. Нейн плюс са красивият етикет и колекционерската капачка.


От мен наздраве и до следващия път.