Показват се публикациите с етикет Германска бира. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Германска бира. Показване на всички публикации

вторник, 9 февруари 2021 г.

Schöfferhofer kristallweizen - Бира образец

Има бири към които бих се връщал винаги, а въпросната е точно такава. 

Тя има светъл полупрозрачен мътен цвят. Пяната е трайна, дебела и много фина. Мирисът е плодов и подчертано сладък. Преобладава мирис на банан. Вкусът е  перфектно балансиран. Не много силен, сладък и мек. Остава приятен лепкав бананов привкус на небцето.

За мен това е една от най-добрите вайс бири които съм пил. Радвам се че я намирам сравнително лесно в последните години. За мен е образец, за това как да направиш подобна бира. 

https://schoefferhofer.de/weizen/


неделя, 8 ноември 2015 г.

Hirschbrau Heller Bock – скъпа е



Преди време купих тази бира и искам до споделя моето мнение, че тя е скъпа. Според мен цената 4 лева е напълно не оправдана. Ако струваше толкова в заведение добре, но такава цена в магазин е не приемлива. В случая от магазина нямат вина за цената, тя е на вносителя. Бирата не е неповторима, неустоима или нещо подобно, за мен тя дори не е в средната категория германски бири. Когато предлагаш нещо на пазара поне опитай да разбереш цената му. Разбери колко ще се търси, и колко често, кой ще я купува и т.н., но да сложиш една цена, просто защото на пазара има и други скъпи бири това е най-тъпото което може да направиш. Резултата който виждам във веригите магазини обаче ми допада, едни и същи бири хващат прах, защото няма кой да ги купи. 

Бирата е първият heller bock който опитвам въобще. Не знаех какво да очаквам и точно това провокира желанието ми да я купя. Пивото се отличи с прозрачно тъмно златисто тяло и много трайна пяна на дебел слой, който в горната си част е на доста едри балони. Мирисът е не много силен и подчертано малцов. Вкусът не е нищо особено, средно плътно тяло и горчиви малцови нотки. 

Дори при положени че бирата отговоря на стила си, не смятам че цената и е оправдана.


От мен наздраве и до следващия път.

сряда, 4 ноември 2015 г.

de Bassus Baron Maximilian Premium Lager – интересна история

В разгара на миналата зима бях служебно в Пловдив. Пътуването и престоя в града ми оставиха две много различни и противоположни впечатления. Първо ще ви споделя за негативното, а именно, че бях в хотел Тримонциум. Този уж 5 звезден хотел отвътре в същност е адски скапан. От 130 човека не чух един да каже стаята ми е ок. Оплакванията бяха най-различни, но общо взето най-основните са – мърляви мокети и тапети, стари оръфани мебели, телевизори от преди 20 години, 10 турски и един български телевизионни канала, счупени врати на баните и запушени канали. Този невероятен лукс беше на минималната цена от 148 лева двойна стая, като цената не покрива паркинга пред хотела. Горещо ви препоръчвам да не отсядате там, в близост има много по-хубави и удобни хотели на доста по-ниски цени .

Втората история е далеч по-приятна. С част от колегите отидохме да пием по бира преди вечеря. Тъй като тази вечер имаше мачове от Висшата Лига на Англия решихме да седнем в ресторант Хепи и да гледаме някой мач. Докато седяхме един колега се обади по телефона и ми каза че непременно трябва да отида при него, твърдеше че е на две пресечки от ресторанта на ул. Отец Паисий 17 и е намерил магазин за бира с много голям избор. За по-малко от две минути вече бях излязъл и тръгнал на път, а за близо 5 минути вече бях пред магазина. Той се оказа от веригата Светът на бирата, а в резултата на не планираното ми посещение олекнах с 40 лева и купих 10 бири.  

Когато се върнах в Хепи с две торби по 5 бири засмян и подрънкващ весело, от персонала доста се смяха. Управителя на смяната не се сдържа и дойде при мен с въпрос „Извинете от къде купихте бирите“. Набързо му казах от къде, а той сам разбра, че това ми е крастата. Това което най-много ме изненада беше предложението, ако искам да си отворя една от бирите. Тъй като те бяха студени, приех на драго сърце. Хората отстрани, а дори колегите ми  не можаха да повярват, но пих с най-голямо удоволствие. Не знам за вас, но от Хепи като цяло винаги съм доволен, а сега направо ме трогнаха. 

Бирата която си отворих бе de Bassus Baron Maximilian Premium Lager, а изборът ми падна върху нея, защото вече бях пил няколко други светли бири и бях консумирал храна – рецепторите ми вече не бяха най-добрите и не исках да рискувам и да  съжаля ако бирата си струваше, а не може да я усетя. В крайна сметка бирата имаше много светъл и златист цвят – направо бистър. Пяната спадна за секунди и остави един много тънък траен пръстен по стените. Мирисът е много слаб малцов мирис. Тялото на бирата е много слабо, вкусът е много лек, леко горчив. Хмелът който се усеща е едва доловимо горчив. Бирата имаше ниско ниво на карбонизация. 

В крайна сметка една второразрядна бира ми донесе първокласно преживяване, а един петзвезден хотел ми донесе четири звездно разочарование – по традиция и с чувство за хумор, щом съм там , то има една звезда повече.


От мен наздраве и до следващия път. 

петък, 27 февруари 2015 г.

Camba Bavaria Milk Stout – незабравима бира


Знам че половината от вас ще ме оплюят веднага, но бирата е като любовта, първата любов ръжда не хваща. Надали повечето хора забравят първата си любов, а съм сигурен, че никой не забравя първата си любима бира.  За мен тази бира е една от тези любими бири. Първо за първи път опитах Milk Stout. Второ тя бе част от първият пакет бири на Пивотека – комплект с неповторими бири. Трето тя бе повод за запознанството ми с Рости. Дни преди стартирането на http://100beers.bg/ се запознах с него в чата. Той ми сподели, че ще предлага бирите на Пивотека, и тъй като съм доста старомоден и не пазарувам почти нищо on line си намерих чудесен повод  за да се запознаем – приятелство което ценя.  Както не веднъж съм казвал, какъв по-добър повод за приятелство ако не бирата.

Тази невероятна Camba има тъмен и плътен карамелено-кафяв цвят – приличаше на разтопена дървесна смола.  Пяната и е гъста и трайна, с наситен кремав и кафен цвят. Мирисът е богата и плътен. Усещат се тъмни плодове, течна kendy захар и карамел. Вкусът е много плътен и запечатващ се в ума. Вкусът в началото до средата е горчив и с привкус на препечено зърно, след това става плодов, а финалът е с доста по.ниска горчивина, но се усеща вкусът на кафе с мляко. 

Определено тази бира ми обира точките, 10 от 10, 6 от 6, която и скала да ползвате резултата винаги ще е един и същ, просто незабравима бира. Факт е че ме страшно яд, че сега няма от къде да си я купя пак, но и това ще се промени някой ден надявам се. 


От мен наздраве и до следващия път.



петък, 19 декември 2014 г.

Spezial Rauchbier Märzen – любов ли бе да го опишеш

От дълго време се каня да пиша за тази бира.  Вече толкова пъти афиширах, че една бира ме влюби в цял стил, че бях забравил коя беше тя. Дълго  мислех тази бира за дело на  Aecht , но понеже често снимам, запазвам запис на диктофона и архивирам, че съвсем се изненадах, когато установих, че въпросното пиво е на друга пивоварна. Въпросната бира ми бе подарък от Олег. След престоя си в Бамберг, той ми донесе две бири, и остави за мен удоволствието да открия цял един любим стил.

Пяната на Spezial Rauchbier Märzen е гъста, фина, и на много дебел траен слой. Цветът е тъмен, бакърено меден. Мирисът не е много силен, но определено се усеща опушено, като за разлика от Aecht Märzen, където се усещаше мирис на пушен кашкавал, то тук мирисът бе на опушено топено сирене.  Вкусът в началото е лек и невзрачен, след това се засилва, става малко горчив, като към края започват да се усещат нотки на опушено. Финалът е направо разтърсващ, защото остава вкус на опушено топено сирене, като за пример давам сиренето на Жоси. Този после вкус е много траен. 

Олег ако четеш тези редове, благодаря  На останалите които четете, ако скоро нямате път към Германия или чужбина, на ул. Юри Венелин 25 може да опитате този стил бира. 
още веднъж.


От мен наздраве и до следващия път.

четвъртък, 18 декември 2014 г.

Aecht Schlenkerla Rauchbier Urbock – Ч.Р.Д. 100beers.bg



Третата бира която си купих от Рости се оказа най-добра, безспорен факт. Третото око на Шесто чувство или ако искате Провидението, през цялото време ми казваха - „Тази я остави за последно” - и повярвайте,  бях прав.

 Urbock има красив, тъмен и наситен карамелен цвят. Пяната е трайна, като в началото прави средно-дебел слой, а след това остава на тънък кремав слой. Мирисът от бутилката е силен, но в сравнение с останалите две, тази е с най-силният мирис в  налятата  чаша. Мирисът е силен, плътен и за мен  прилича точно на пушен кашкавал. Вкусът е силен, плътен и опушен. В началото не по-скоро слаб, но след това те удря силно на опушено. Финалът е смесица от карамел и опушено, които са  преплетени в много приятна горчивина. 

Признавам ви, тази бира ми стана една от любимите. Не знам колко бири са в този списък, но определено тя е в листата с добре дошли. 

Искам да се възползвам от случая и да поздравя 100beers.bg за техният първи Рожден ден.


От мен наздраве и до следващия път.

сряда, 17 декември 2014 г.

Aecht Schlenkerla Rauchbier Märzen – поредното добро дело в бутилка



Третата бира на този производител ме очарова отново. Сигурно се повтарям и вече ви омръзвам,  но пушените бири са наистина уникат.  Понякога, някой стаутове имат сходства с тях, но просто, не може да ги сравним. 

Rauchbier Märzen има тъмно кехлибарен прозрачен цвят. За разлика от Weizen тук пяната е на по-тънък слой, и спада доста по-бързо. В допълнение тя оставя много ясни следи по стените, след всяко отпиване. Мирисът отново е като на опушен кашкавал, но тук е не по-силен и липсват кисели нотки. Бирата има средно плътно тяло, като на небцето оставя приятна горчивина. В средата вкусът е най-силен  и опушен, а финала е горчив, плътен и със слаб вкус на пушен кашкавал.

Сега отпивам последното от Märzen и вече точа лиги по бутилката  Urbock, която с класическата си бутилка и тъмен цвят, сякаш ме приканва да не се бавя излишно с писането.


От мен наздраве и до следващия път.

Aecht Schlenkerla Rauchbier Weizen – сефте за новата ми чаша



Вече няколко пъти споменавам,че пушените бири са страшно интересни. Една с една рядко си приличат, а вкусът им провокира всеки. Бас ловя, че на редовните почитатели на светло и лагер, това ще им се стори кошмар, но всеки има своето право. Аз, като отворен към бирата човек, смятам, че пушените бири нямат равни. 

Цветът е мътен и тъмно кехлибарен, ако искате вярвайте, прилича на пълен с утайка Етър. Ако помиришете от гърлото на бутилката, се усеща мирис на пушен кашкавал. Мирисът от чашата е по-лек, но е примесен с винени кисели нотки.  В началото бирата е остра и винено кисела, в средата на глътката се усеща опушен вкус.  На финала, е силно кисела и резлива, като на вкиснало вино.  Липсва и плътност, но послевукъст е много дълъг. 

Ако сте пили кисело вино в комбинация с опушена скара – наденица или друго месо, то повярвайте ми в този случай вкусът е много подобен. Знам че говорих за мирис на пушен кашкавал, но във вкуса това го няма. Моят съвет е - опитайте, преживяването си заслужава. 

В края на текста искам да благодаря на колежката ми Фатма, която влезе в ролята на Снежанка, и макар, че Коледа е далеч, тя вече ми подари подарък. На коледното парти в работата, дори не знаех кой ще ми подарява подарък и да си призная очаквах нещо тъпо, но слава богу не стана така.  На снимките ясно виждате яката чаша, която съм сигурен, че ще влиза в употреба доста често.


От мен наздраве и до следващия път.