петък, 20 декември 2013 г.

Trappistes Rochefort 10 – право в десятката




Според мен, който каквото и да каже за абатските бири или особено за траписките бири, винаги няма да бъде изчерпателен, напълно достоверен или пък безпристрастен. Знаем, че човек си самоизгражда преценка и вкус, за това трудно излизаме на глава за какво ли не, но като цяло в мен живее в убеждението, че всички харесваме хубавата бира. Дали мнението ни за вкусът, цевтът или аромата ще ни съвпадне, не е ясно, но че определени бири се харесват на ценителите, според мен е неуспоримо. 
 
Trappistes Rochefort 10 е от редките бири, които  могат да грабнат  топ оценка по всички критерии, като при мен се оказа, че тя е отличник.  Тук е момента да спомена, че за мен бирата има и малко по-лична история, като  Rochefort 8 беше първата Трапитска бира, която някога съм опитвал. За да бъда още по-пристрастен, първата ми подарена бутилка Rochefort 10 отиде зян, след рязко отваряне на хладилника и падане от рафта на вратата. Никога няма да забравя как жадно попивах мирисът и с мъка бършех съдържанието и от пода.

Trappistes Rochefort 10 е невероято ароматна. Както при версиите 6 и 8, така и при 10 отварянето на капачката води до силно благоухание на сладост от плодове, примесени с усещането от аромата на дърво.  Цветът е много тъмно карамелн и мътен, като с отпиването леко се избистря и в него плуватнеферментирали напълно дрожди. Пяната е тъмно карамелено кафява, като в началото е на много дебел слой, а след това сатва като каймак на тънък, финен, траен слой. При отпиване бирата влиза първоначално остро, като постепенно вкусът става силен и сладък. Финалът е горчив и тръпчив. Полсевкусът на бирата е сладко-горчив, с много траен и тежък ефект. 

За разлика от Trappistes Rochefort 6 и 8, при 10 плътноста на тялото е най-високо и съчетано с високото алкохолно съдражание, няма как да не отбележа, че бирата идва тежка,. При всичките си достойнства, тази бира няма как да не се определи като попадение в десетката. 

В момента може да намерите бирата на биренитя щанд в The Mall.

Това е една от малкото пивоварни, която няма собствен сайт. 

От мен наздраве и до следващия път.

сряда, 18 декември 2013 г.

Queue De Charrue Brune – бира, вино или вишновка?



Наскоро споменах, че съм на вълна тъмна бира, тази обаче не е от типичните тъмни бири които масовия потребител познава. Бирата е от тип lambic, а на мен този тип бири все повече ми допада заради неочакваните вкусове, цвят и мириси. Специално Queue De Charrue Brune е отлежала 18 месеца в дъбови бъчви, което няма как да не ти допадне.

Бирата има тъмен, наситен винено-червен цвят, на отлежало вино. Пяната е нетрайна. Мирисът е силен, наситен, тръпчив, с дъх на плодово вино. Вкусът е много остър, горчив като на пелин, след което става сладък и плодов.  Завършва силно тръпчиво с вкус на сладко горчива вишна.  Небцето остава доста характерна газирано сладка горчивост и киселост.

Queue De Charrue Brune е по скоро за хора експериметален вкус или ценители на различното. При цена от 3,1 лева в любимият ми магазин, трябваше да взема повече.  


От мен наздраве и до следавия път.


вторник, 17 декември 2013 г.

Bush Noel – вероятно, това е бирата на Дядо Коледа



Коледа идва, а с нея и всички легенди за Дядо Коледа. Странно защо обаче, никога никъде не се говори за бира. Малко се дразня на цялата тази история в която той все сладки раздава и подаръци, а никой не се сеща, че и той е човек, и той пие бира. По мое скромно мнение, ако добрият старец съществува, то определено бирата му допада и обича бири подобни на тази. 

Bush Noel има тъмно червен карамелен цвят и нетрайна пяна, на тънък капамелено кафяв цвят. Миристъ е сладък, карамелен и леко плодов. Вкусът в началото е силен  и остър. Влиза доста сладко, като постепено карамелената горчивина се замества с плътна тежест. Финалът е с кремав горчив слой върху небцето.  Като цяло бирата има „средно плътно тяло” ако мога да се изразя така. 

Твърдя, че бирата би се харесала на добрия старец, защото е сладникава, плътна и червена, точно като самият него. Ако искате да я опитате, налична е в Best Belgium  Beer Bulgaria и то на приемлива цена 4,1 лева. 


От мен наздраве и до следващия път.


понеделник, 16 декември 2013 г.

Nostradamus Beilgium Brown Ale – тежката карамелена артилерия



Така, ако не сте забелязали в момента съм на тъмна вълна. До края на годината мисля да представя поне още дузина хубави тъмни бири, които си заслужават.  Повечето бири са белгийски, но видяхте има скандинавски, има немски, руски, и така нататък. 

Този Nostradamus е на повече от добра цена 4,2 лв и може да си я закупите в Перник или The Mall срещу  Carrefour, но там не и знам цената.  Признавам , че самият етикет не грабва с нищо, но не съдете по външноста, а по съдражанитео. 

Бирата има красив тъмно настиен карамелен непрозрачен цвят. Пяната е на тънък, но траен карамелно кафяв слой. Мирисът е изключително наситен, карамелн и интензивен. Бирата влиза силно и тежко. Има подчертан горчиво-сладък вкус на карамел. Финалът е горчив и с много траен послевкус.  На небцето остава тънък слой като бленда. 

Има хора, които няма да харесат толкова карамелено усещане, но аз го харесвам и за това съм доволен, че можах да я опитам.


От мен наздраве и до следващия път.

неделя, 15 декември 2013 г.

St Eriks October –не всичко шведско е русо



Незнам защо, но първите ми асоциациr като чуя за Швеция са  за студ, сняг, харана и едни тройки. Обикновенно ако говорим за шведки се сещам за високи, бели, руси жени, които  ти се усмихвт ли усмихват. Когато говорим за бира обаче, до сега нямах опит с шведска бира и се чудех, тези хора какво ли пият. Пил съм няколко датски бири и те залагат май повече не светлите бири. Когато Олег се върна от Швеция ми донесе две бири, като за моя радост едната бе тъмна, а другата светла . 

За да бъдат неща още по-хубави ,с е оказа че специално тази е сезонна бира, издание 2012 г. което не се повтаря – един вид като нашата Загорка резерва, никога не е същатата. Пивото се предлага само в Швеция, което разбирате колко ценно за мен е това попълнение 

St Eriks October има много красив тъмен кехлибарен цвят.  Пяната е гъста,трайна, кафява с финни гъсти балончета. Мирисът е сладък. Откровенно усещах дъх на боровинка или някакъв плод. На вкус бирата е лека като усещане, но тялото и е плътно и кремаво. Вкусът е сладък, за мен плодов и с финал на препечено зърно. 

Да ви кажа рядко имам възможност да пия толкова приятна бира, за което още веднъж казвам мерси на Олег. 


Една последна вметка, майсторката на тази бира е Джесика, която може да видите на снимката.
 



От мен наздраве и до следващия път.