Rhombus Homebrewery Risk Russian Imperial Stout –адреналин в бутилка

Когато за първи път видях етикета на тази бира вече и бях бях фен. Макар да звучи и изглежда опасно, реално бирата е напълно безопасна при умерена употреба - риска се крие в това, че пиете ли повече от една, трудно ще стъпите на земята отново. Това питие заслужава да се пие последно, след една две по-леки бири, и когато го опитате, да се убедите колко огромна е разликата в стиловете бира. Рядко пиете бира с плътност  24 Р и алкохолно съдържание 10% ABV.

Както може да се очаква цветът е плътен и тъмен с нюанси на карамел и разтопен с шоколад.  Пяната застана на нисък карамелено-кафяв кремав слой. Мирисът е изключително силен и плътен, с изразен мирис на орехов ликьор и сушени сливи. Вкусът разбира се е плътен и силен, усеща се силното присъствие на алкохол – орехов ликьор. В средата на глътката се усещат леки шоколадови нотки, но финалът е страхотен.  В края се получава преливане от горчиво турско кафе и силна кремава сухота. Послевкусът е траен, алкохолен и стипцов на небцето. 

Бирата е наистина образцов модел, ако мога така де се изразя.  Темелко отново благодаря за подаръка и моите поздравление за майстора който е завършил бирата с този етикет. 

От мен наздраве и до следващия път. 

Rhombus Homebrewery Doppel BGR – второ място като за първа награда

Здравейте приятели, тези дни след откриването на пивоварната на Blek Pine в Горна Баня не съм писал много, но да ви кажа има за какво да пиша. На въпросното събитие бях приятно сюрпризиран с три домашни бири, а дни след това отново като подарък получих новият Гларус Dubbel и тройният комплект на Алмус. Както сами разбирате, това е една бирена седмица и аз мисля тези дни по ред на получаването на бутилките да пиша за всяка една от получените бири. 

На първо място имам честа да ви разкажа за Doppelbock пивото на Г-н Темелко Пампов, който е председател на Асоциацията на Домашните Пивовари в България (АДПБ). За онези които не са чували за него преди това, ще споделя, че той е един от доайените в домашното пивоварство, а всички негови бири които съм опитвал до момента, са си извоювали правото да ги нарека страхотни. Ще попитате „Защо пък чак е чест да пиеш тази бира“ и ще ви отговоря, защото това беше една от няколко то останали бутилки от тази бира. Въпросното пиво спечели втора награда в второ място в категория Европейски лагер на Националния конкурс за домашно пиво във Великобритания. Повярвайте ми, не знам каква е била конкуренцията, но не мога да си представя каква е била бирата победител, за да остави това творение на второ място. Думите ми макар нескромни са истина, това за което ви пиша е истински мехлем за душата.

Пяната на бирата е на тънък и кремав траен слой. Цветът е плътен и тъмно рубинено-кехлибарен. Плътността на бирата с плато 23 Р, което прави цвета мътен и слабо прозрачен. Мирисът е уникален, наистина страшно приятен. Усеща се мирис на ябълка, но като цяло плътността и силата от 8,7% abv алкохол  подтискат този мирис и на преден фон излизат по-сладки и плътни плодови нотки. Вкусът е изключително  плътен и плодов. Усещат се карамел, кафява захар, и лично за мен усещането бе за нектарина, а не праскова. Знаете, че нектарните са по-сочни, така и бирата е плътна, но сочна. Като цяло надделява карамела и от него идва и съвсем леката горчивина в края. 

Бирата е страхотно балансирана. От началото до края бирата те изненадва с леки промени във вкусът, който се обогатява и надгражда, но най-приятното е, че силният алкохолен процент не се усеща по време на консумация – няма нежелани спиртни нотки, като се случва при силните белгийски ейлове например. 

Искам да благодаря на Темелко за подаръка и дано не се сърди много, ако мнението ми за бирата не съвпада с неговото – съмнявам се да не си харесва бирата, но вероятно може да имаме разминаване в усещанията на небцето. 

От мен наздраве и до следващия път

Столично Bock – „Видяла жабата, че подковават коня“

Имало едно време една хубава бира, тя се казвала Столично Bock. Живеела в бедна бирена държава, където нямало голям избор, а бирите като нея липсвали. Да вярно, имало подобни на нея, но били различни, няма ли нейният стил, нейните типични качества. Не всички я харесвали, защото не харесвали темпераментът, цветът или пък вкусът и, но тя не страдала от това, онези които я обичали били достатъчно, за де не се интересува от другите. 

Така наречената „бирена кралица“ си царувала  години наред, близо над 25 години. Живота и не търпял много промени, като един два пъти сменила бутилката си, а за малко дори изчезнала от пазара, но винаги когато била на витрината, тя била номер 1.

За нейно огромно съжаление хегемонията и се разклатила. В последните 3 години, чужди бири започнали да навлизат в скромната и държава. Първоначално тя гледала с над-смешка, но после постепенно започнала да се притеснява. Нейните поданици продължавали да я обичат, но все по-често влизали в прегрешение, опитвали други бири. Тъй като тя е царска особа, решила да не показва своето притеснение и останала непоклатимо същата с убеждението, че това което толкова години е било желано, ще се желае и за напред. 

Уви бирата не била права и ненадейно, най обикновени бирени плебеи като Гларус започнали да и крадат ухажорите. Нямало и година от появата на новите проклетници птици и тя започнала де се чувства неудобно. Нещата станали още по тежки за нея, когато и други разни домошари почнали да бълват по-добри неща от нея. Стигнало се до там, че преди броени дни едни други нахалници Blek Pine и забили нож в гърба, като пуснали своя stout бира. 

Притисната в ъгъла, бирената кралица се зачудила какво да предприеме. Наистина и Гларус и Blek Pine били надвиснали над нейните поданици като ужасен черен облак и за това тя решила да предприеме тактиката на жабата. За онези които не знаят, жабата веднъж видяла, че подковават коня, та и тя решила да се пдокове, за всеки случай.

В крана сметка преди дни кралицата се показала в нови одежди – стилна нова бутилка, наистина добър нов етикет, обаче до тук. Поданиците наистина били впечатлени, но това било мимолетно. Когато осъзнали, че за цената от 1,49 лева получават само 400 млл. от все същата стара и непроменена бира, те били разочаровани. Да приличаш на хубава бира, не е същото като да бъдеш същата бира.

Мили читатели, тази приказка е реалност. До скоро аз самият смятах Столично бок за най-добрата  българска тъмна бира, но с появата на Гларус Porter и Dublle и Blek Pine Stout това вече не е така. За да си на върха, не стига да си постоянен, изисква се да си критичен към себе си и да търсиш нещо по-добро от това което си.

Ето и все пак няколко думи за бирата. Що се отнася до пяната, тя е все така средно плътна с тъмен карамелен цвят. Цветът е тъмно-карамелено червен и плътен. Мирисът е все така карамелен и плътен. Вкусът е плътен - все пак 16 плато, преобладават силните сладнящи карамелени нотки, а кафените нотки описани в етикета са силна фантазия или небце, но явно аз съм беден фантазьор. 

Като финал, искам да кажа че бирата е по-добра от другите различни тъмни бира като Каменица, Шуменско, Болярка и т.н., но според мен вместо компанията която я произвежда да ни баламосва с нов етикет и висока цена, при по-малко количество, е време да се замислят как да променят бирата към по-добро като вкус и качество. Съвсем не съм убеден че това което правят е това което искаме да опитваме срещу тази цена. За по-недосетливите казвам „Новите дрехи на царя“ не струват, те са си същите като преди, но след химическо чистене.

http://moitebiri.blogspot.bg/2015/11/blek-pine-stout-episod-ii.html

От мен наздраве и до следващия път.