Столично Bock – „Видяла жабата, че подковават коня“

Имало едно време една хубава бира, тя се казвала Столично Bock. Живеела в бедна бирена държава, където нямало голям избор, а бирите като нея липсвали. Да вярно, имало подобни на нея, но били различни, няма ли нейният стил, нейните типични качества. Не всички я харесвали, защото не харесвали темпераментът, цветът или пък вкусът и, но тя не страдала от това, онези които я обичали били достатъчно, за де не се интересува от другите. 

Така наречената „бирена кралица“ си царувала  години наред, близо над 25 години. Живота и не търпял много промени, като един два пъти сменила бутилката си, а за малко дори изчезнала от пазара, но винаги когато била на витрината, тя била номер 1.

За нейно огромно съжаление хегемонията и се разклатила. В последните 3 години, чужди бири започнали да навлизат в скромната и държава. Първоначално тя гледала с над-смешка, но после постепенно започнала да се притеснява. Нейните поданици продължавали да я обичат, но все по-често влизали в прегрешение, опитвали други бири. Тъй като тя е царска особа, решила да не показва своето притеснение и останала непоклатимо същата с убеждението, че това което толкова години е било желано, ще се желае и за напред. 

Уви бирата не била права и ненадейно, най обикновени бирени плебеи като Гларус започнали да и крадат ухажорите. Нямало и година от появата на новите проклетници птици и тя започнала де се чувства неудобно. Нещата станали още по тежки за нея, когато и други разни домошари почнали да бълват по-добри неща от нея. Стигнало се до там, че преди броени дни едни други нахалници Blek Pine и забили нож в гърба, като пуснали своя stout бира. 

Притисната в ъгъла, бирената кралица се зачудила какво да предприеме. Наистина и Гларус и Blek Pine били надвиснали над нейните поданици като ужасен черен облак и за това тя решила да предприеме тактиката на жабата. За онези които не знаят, жабата веднъж видяла, че подковават коня, та и тя решила да се пдокове, за всеки случай.

В крана сметка преди дни кралицата се показала в нови одежди – стилна нова бутилка, наистина добър нов етикет, обаче до тук. Поданиците наистина били впечатлени, но това било мимолетно. Когато осъзнали, че за цената от 1,49 лева получават само 400 млл. от все същата стара и непроменена бира, те били разочаровани. Да приличаш на хубава бира, не е същото като да бъдеш същата бира.

Мили читатели, тази приказка е реалност. До скоро аз самият смятах Столично бок за най-добрата  българска тъмна бира, но с появата на Гларус Porter и Dublle и Blek Pine Stout това вече не е така. За да си на върха, не стига да си постоянен, изисква се да си критичен към себе си и да търсиш нещо по-добро от това което си.

Ето и все пак няколко думи за бирата. Що се отнася до пяната, тя е все така средно плътна с тъмен карамелен цвят. Цветът е тъмно-карамелено червен и плътен. Мирисът е все така карамелен и плътен. Вкусът е плътен - все пак 16 плато, преобладават силните сладнящи карамелени нотки, а кафените нотки описани в етикета са силна фантазия или небце, но явно аз съм беден фантазьор. 

Като финал, искам да кажа че бирата е по-добра от другите различни тъмни бира като Каменица, Шуменско, Болярка и т.н., но според мен вместо компанията която я произвежда да ни баламосва с нов етикет и висока цена, при по-малко количество, е време да се замислят как да променят бирата към по-добро като вкус и качество. Съвсем не съм убеден че това което правят е това което искаме да опитваме срещу тази цена. За по-недосетливите казвам „Новите дрехи на царя“ не струват, те са си същите като преди, но след химическо чистене.

http://moitebiri.blogspot.bg/2015/11/blek-pine-stout-episod-ii.html

От мен наздраве и до следващия път.