Almus Червено – най-накрая

Наздраве. Най-накрая български производител се престраши да направи червено пиво, при това според мен с добро качество. Години наред пиша ли пиша за изгубеното Шуменско Червено и макар хората от Каменица да пуснаха Staropramen Granat, дупката в производството на хубава червена бира беше явна. Чешката бира си е чешка, а българска алтернатива нямаше до преди месец. 

Изключително съм доволен от новата политика на хората от пивоварната в Лом. През последните 6 - 7 години те бяха съсредоточени в рамките на изключително ниско ценови бири. Работеха за вече фалиралите Peny Market и не чак толкова успешните Т-Маркет и СВА. Не ме разбирайте буквално, но голяма част от производствените им линии бяха заети да произвеждат ниско алкохолни бири под марки познати единствено в 2 литрови PET бутилки. За нещастие друг техен партньор Хранс Комерс спря да предлага собствената им продукция и така се оказа, че Алмус нямат представител на собствената им бира в София. За тези години обаче те извадиха две наистина добри бири, които просто нямаха шанс да пробият – говорим за Алумс Тъмно и Алмус Специал. Първата макар и трудно, но се намираше, докато втората успях да я пия само три пъти и после не я намерих дори в Монтана и Берковица, където се надявах че може да я има. 

За наш късмет обаче, хората от Алмус явно добре са проследили тенденцията от последните две години на пазара и днес вече ни радват с изцяло променена продуктова линия. Ново Лукс светло, тъмно и червено пиво според мен са на доста добро ниво. Веднага прави впечатление факта, че и трите имат един и същ алкохолен процент 5,5% ABV и плътност - плато 12P. При така уеднаквени начални параметри, бирите са съвсем различни като вкус и визия. Пак по мое мнение, бирите са способни да задоволят голяма част от потребителите. Незадоволен биха останали онази част от вече по-прогресивните или така да кажем „разглезени“ потребители, които свикват с крафт бирата и нейните високи критерии.

Almus Червено има красив кехлибарен-бакърен цвят. Пяната е на първоначално дебела, но спада доста бързо до нисък траен слой от едри балони. Мирисът при мен не беше добър. Ако има нещо което и куца, то това е точно усещането за „мокро куче“ при вдишване. Вкусът е приятен и сравнително плътен. В началото е по-сладък и карамелен, след това в средата става по-силно горчива, а в края глътката става кремава и плътна.

Искам да благодаря на Г-н Тошев, че ми помогна да се сдобия с трите бири, защото без негова помощ не знам колко време трябваше да обикалям в София да си ги купя. На целият екип на Ломско пиво пожелавам успех, защото бирите им са наистина добри. Дано успеят да си намерят място в търговската мрежа, защото именно това им е най-голямата спънка. Така да се каже пожелавам им да постигнат фурора на Бургаско и Загорка Ретро от тази година. 

http://www.lomskopivo.com/intro.php

От мен наздраве и до следващия път.

VIT Strong Ale – бутилките се чупят

Преди известно време Владислав ми сподели, че в момента прави сватбен ейл. Преди не много време аз самият си поръчах такъв и за това любопитството ми бе активирано на максимална степен. Всеки който опита от моята бира (дело на Blek Pine - разновидност на тяхната IPA) твърди, че бирата е била страхотна, което само естествено ме радваше. Факта, че Влади прави подобен подарък на свой приятел ми хареса, но изкушението да опитам друга сватбена бира надделя и съвсем не тактично попитах „Може ли една бутилка и за мен“. Естествено намекнах, че бутилките са чупливи и винаги стават инциденти, ако се счупи една бутилка не е фатално, виж вече каса, това е трагедия – отново ще спомена Митко и Боби, аз още не мога да преживея, че в моите ръце счупих близо 30 бири от тяхната Blek IPA.

На трета седмица от варката на VIT Strong Ale  със задоволство разбрах, че битовите инциденти при домашното пивоварене са неизбежни, и една бутилка се изтърколи чак до мен. В опита си да вдигна бутилката без да я счупя, горният затварящ елемент, наречен  още капачка се отдели (предполагам, че не трябваше да използвам отварачка, но като пипна пълно бирено шише и отварачката винаги се озовава в дясната ми ръка). За да не загубим ценната пенливата течност, реших да я прелея в чаша.

В крайна сметка в чашата се озова мътна пенлива течност, със плътно тяло и цвят на плодов нектар. Не ме питайте какъв точно плод е нектара, концентрирайте се върху снимката и преценете сами. Пяната застана на плътен, кремав и средно дебел слой, а от чашата се разнесе плодов мирис на банан и още нещо. Това последното още нещо наподобява грозде (моите приятел Николай Дочев и Иво Николов го определят като шира), но честно не мога да го определя. Тялото е плътно и кремаво. Горчивините от средата до края на глътката са умерено силни, а в края се усеща отново една ментова свежест, която не е мента.

Понеже съм гол и бос в биро-варенето, тук очаквам корекции, но в бирата е са ползвани и малцове Caramunicha и Munich, които дават плодовите нюанси и хубавата пяна. Освен това в направата на бирата Владислав е използвал три вида хмелове – Magnum, Citra и Irish Moss, като с хмела Citra е направил и сухо охмеляване. Според мен точно Citrata придава свежестта, а Magnum плътността при отпиване. Бирата е много добра и се надявам искрено и гостите на сватбата да останат доволни. 

От мен наздраве и до следващия път.

Rhombus Homebrewery Risk Russian Imperial Stout –адреналин в бутилка

Когато за първи път видях етикета на тази бира вече и бях бях фен. Макар да звучи и изглежда опасно, реално бирата е напълно безопасна при умерена употреба - риска се крие в това, че пиете ли повече от една, трудно ще стъпите на земята отново. Това питие заслужава да се пие последно, след една две по-леки бири, и когато го опитате, да се убедите колко огромна е разликата в стиловете бира. Рядко пиете бира с плътност  24 Р и алкохолно съдържание 10% ABV.

Както може да се очаква цветът е плътен и тъмен с нюанси на карамел и разтопен с шоколад.  Пяната застана на нисък карамелено-кафяв кремав слой. Мирисът е изключително силен и плътен, с изразен мирис на орехов ликьор и сушени сливи. Вкусът разбира се е плътен и силен, усеща се силното присъствие на алкохол – орехов ликьор. В средата на глътката се усещат леки шоколадови нотки, но финалът е страхотен.  В края се получава преливане от горчиво турско кафе и силна кремава сухота. Послевкусът е траен, алкохолен и стипцов на небцето. 

Бирата е наистина образцов модел, ако мога така де се изразя.  Темелко отново благодаря за подаръка и моите поздравление за майстора който е завършил бирата с този етикет. 

От мен наздраве и до следващия път.