Здравейте. Знам че напоследък никакъв ме няма, но от
близо два месеца съм все болен, една тъпа ангина и две сливици с размер на
кокосови орехи ми пречат да се насладя на бирата. За това време обаче успях да направя два трипа по 3 - 5 дни до Румъния и Гърция (бях се
закрепил за по няколко дни), това което успях да направя е да опитам доста
бири, но това което неможах да направя е да опита много повече бири.
Като начало исакм да направя едно малко статистическо
вметване и да благодаря на всички ви защото това е моята статия номер 100 в
блога, без обаче да съм писал за 100 бири (описъл съм 92 бири – включително едната
в тази статия). Причина да няма 100 статии 100 бири е факта, че обичам да
пускам и малко статистика или пък горещи оферти, но вие май не се сърдите. Та до
сега от 17.11.2011 до броим 20 часа на 18.2012 г имаме 6448 посещения от Аржентина , Австрия , Австралия, Англия,
Бразилия , България , Белгия, Босна
и Херцеговина, Гърция, Германия, Грузия, Дания, Естония, Ирландия, Италия, Испания, Канада, Китай, Латвия, Литва, Малайзия , Мексико, Македония,
Молдова, Норвегия, Полша, Русия , Румъния,
Сърбия, САЩ,
Турция, Украйна, Унгария,
Франция, Финландия, Хърватска, Холандия, Чехия, Швеция, Швейцария,
Южна Корея и
Япония.
Вечесе сме 13 верни фена и надявам се ще растем. Благодаря на всички ви.
И така нека да започнем историята си за биреният
трип в Румъния. Преди да замина за там си мислех „Знам че имат 3 – 4 марки
бира, като сложим по 2 -3 продукта за всяка марка очаквах да пия около 12 бири максимум”, да ама не, сметки без
кръчмар не правете. Оказа се, че съседите имат близо 10 марки и окло 30 - 40 бири, което обаче се напълно
нормално, просто от България нещата изглеждат иначе, а в същност Румъния е
доста по-напред в много неща.
В началото на май месец се помотах из Брашов, Рашов, Синая
и пих около 10 бири, това което ми правеше впечатление,бе факта , че се
продават доста сериозно италианските Peroni и Nastro Azuro, но в тези градове
не намерих кой знае какво разнообразие освен румънски бири (попаднах на около
23 вида). Повратна точка се оказа Букурещ, което малко или много се очакваше. Стъпвайки
там се запътих към центърат и се надявах да намеря някой свестен бар. Първите
30 минути бяха не много успешни – натъкнах се на Holsten Wise Draft, Toborg
Tropical, Becks Biter Lemon, Edelvaise и още две три румънски бири, но това не
ми се хареса. Чудех се „Може ли да не намеря една бирария с поне 10 бири”? В
този момент попаднах на старата централна част на Букурещ и започнах да вървя
по няколко не много големи улици, пълни с приятни заведения. Имаше всякакви
стилове и типове заведения, но моето бе най-хубавото. Само след 10 минути
разходка от 500 м фокусирах голяма дървена рекламна табела „Бар 100 бири”. Идея
нямате с каква скорост се запътих натам. Влязох и на бара що да видя – само непознати
за мен бири.
Отворих менюто и видях 100 бири, от които да бях пил само
12. Сърцето едва не ми се пръсна от кеф, почнах да смятам и пресмятам колко
стурва цялото това богаство и стигнах до извода – 500 лв. и всичко е мое. Да де
ама имах по-малко от 60 лв. и мъката в мен надделя. Как можеше да попадна там
едва на последният ден, защо не отидох в Букурещ още първия ден, ако бях го сторил
щях да откарам 4 дни в бара, но щях да съм опитъл всичко ахахаха.
Хората в бара не бяха най-учтивите и не ми дадоха да
снимам, но пък за сметка на това мога да кажа, че бара има около 100 – 150 места,
а наличноста от 100 бири не пада никога. Средната цена на бира е 12 леи или
окол 6 лева, а да пиеш румънска бира неможеш, предлагат се само немски, чешки,
американски, британски и белгийски бири. След дълго и пре дълго чудене какво да пия си
купих две чешки и една немска бира, и толков. Имах само 2 часа до тръгването на
автобусът (тук трябва да спомена, следващият път с кола и много пари, само бира
и спане на палатка, ако намеря къде ахахахах).
Бира
номер 92 в блога се оказа Merlin Cherny. След
много чудене, първо избрах нея от менюто и никак не сгреших, бирата се оказа уникално
добра, що се отнася до черни карамелени изкушения. Пивото има плътен, тъмен,
карамелено червено-черен, непрозрачен цвят и нетрайна, на тънък слой,
кафеникаво-червена пяна. Мирисът е лек и карамелен. На вкус бирата влиза сладко
и леко, после глъдката осезаемо натежава и завършва със силен плътен карамелн
вкус, който остава в устата няколко минути след глъдката. Бих оцени пивото като
карамелена магия.
Когато
си тръгвах бях хем щастлив че съм намерил своето място, хем нещастен защото си
тръгвах с празни ръце. В крайна сметка сега се сещам за поне 85 причини да се
върна в Букурещ и повярвайте ми ще го сторя.
От мен наздраве и до следващия път.
Няма коментари:
Публикуване на коментар