Vit Light Ale – един приятел ме почерпи

От доста време не съм писал, но ми липсва муза. Бях съдия на 3-ят конкурс на домашните пивовари, скоро идва бирфеста в Горна Баня, но нещо трудно ми върви писането. Лъч светлина хвърли тази бира. От доста време се познаваме виртуално с Владислав Тодоров, но чак на състезанието миналата събота успяхме да се видим. Като бонус получих една бира подарък, което няма как да не ме зарадва. 
 

Между другото самото състезание ми хареса страшно много. Благодаря на АДПБ за поканата да съдийствам, надявам се не съм ги подвел. За мен беше страхотен опит. По мое мнение, успях да хвана същината на състезанието, а с това и доста интересни грешки, за които обикновено не съм се замислял. По време на състезанието опитах страшно добри lager и sout бири, а на финалът дори участвах в определянето на Големият Шампион. Да си призная гласувах за stout-та на финала, но belgian strong ale излезе печеливш. 

Относно Vit Light Ale мога да кажа следното. Бирата има тъмно кехлибарен цвят, леко към тиквен. Леко мътен и неизбистрен. Пяната е гъста и трайна, на средно дебел слой. Мирисът е подчертано малцов, като се усеща доста ефирно хмел.  Самият Владислав сподели, че явно е имал проблем след ферментацията при затварянето вероятно и хмела в мирисът и вкусът много бързо е „избягал”. Вкусът е подчертано малцов, със средно силни фенолени нотки – вкус на опушено – често ефект от малца. При ферментацията, ако не се лъжа. Бирата има средно плътно тяло и не много силна газираност. Към края се усеща приятна слаба хмелна горчив. Бирата е доста пивка. 

Мога да кажа, че Vit Light Ale ми допадна, ако имаше наистина повечко хмел вероятно щеше да бъде още по-добра. 

От мен наздраве и до следващия път.

Golden Summer – треската преди събота

Здравейте, тези дни не съм писал много, но пих доволни количества бира. Успях да пия от новото Алмус светло в нова бутилка, което е пълна трагедия. Пих Мизия в стъклена бутилка, която се оказа поне един път по-добро от Алмус. Дегустирах също и Ариана Радлер с Лимон, Мента и Бъз – това последното е невероятно безалкохолно, но не и бира. В резултат мога да кажа че опитаните масови български бири трайно не показват тенденция за развитие. Разбира се пих и много други хубави бири, но се замислих само това ли се предлага. За наша радост, отговорът е НЕ. 
 

Повода за който ви пиша днес е предстоящият Трети национален конкурс на Домашните пивовари, който ще се проведе на 25-ти април в Хаблите 3 на ул. „Три Уши”. За конкурсната програма се записаха над 100 бири произведени от да ги наречем „гаражни бираджии”, които ако имаха оборудването на големите пивовари сигурно щяха да да ни дръпнат години напред в бирените среди. Знам, че това звучи малко прехвалено, но факта е че големите се боя да рискува, а малките няма какво да губят. Обикновено вторите са в по-добра позиция и правят невероятни бири.

На въпросният конкурс за първи път в живота си, ще имам честа да бъда бирен съдия. Благодаря на Асоциацията на домашните пивовари в България (АДПБ) за проведения образователен курс за бирено сомелиерство, а също и възможността да сбъдна една своя мечта. И тъй като приемам нещата много на сериозно ми е леко притеснено, дали ще оценя правилно всичките бири които ще опитам. За да не се притеснявам, реших да опитам няколко бири и да се успокоя, по същото време разглеждах какво съм пил до сега. След кратко ровене попаднах на една бира от Русе. Моят приятел Ники Дочев ми я прати преди време и сега реших да пиша за нея.  Бирата е домашна и за това идеално си пасва с повода. 

Golden Summer има тъмен кехлибарен към бакърен цвят. Пяната се оказа нетрайна с един тънък пръстен по ръба на чашата. Мирисът е не много силен, леко сладък и цитрусов. На вкус бирата имаше раздвояване върху това дали да цитрусова или сладка като някой barley wine и според мен заради това не успя да ме грабне като други негови бири, които определено имат по-изразен и недвусмислен характер. Не ме разбирайте грешно, бирата ми хареса, но и липсваше повече плътност и акцент. Ако имаше едно запомнящо се въздействие и примерно допълнително загатнати нотки, щеше да има много по-голям успех. 

Както виждате почвам да говоря на като съдия, хем се опитвам да ви кажа обективно какво опитах, хем нищо не става ясно. Стискайте палци на 25-ти април да съм по-адекватен. Между другото искам да помоля Ники да ми каже в кой стил е опитал да направи бирата, защото това не го помня, а от етикета не стана ясно. 

От мен наздраве и до следващия път.

Blek Pine Black IPA – бирена идилия

Кой, какво знае за Горна Баня? Не не сте на изпит по История или География, просто ми е интересно с какво свързвате този квартал – бившо село. До преди година знаех, че там има минерална вода, един италиански лицей и разбира се биреният герой  Л. Фотев. Чудех се как вирее там този човек. Чудех се как издържа без бира, при положение, че там надали имаш  избор. Като всеки герой , така и той си имаше тайна – в неговият случай двама ентусиаста Митко и Боби. 

 Момчетата известни повече като Blek Pine се оказаха скрити таланти в биреното варене, и господин Фотев си е имал уникални бири буквално на една ръка разстояние. Най-хубавото в моята история е, че в Денят на домашната бира (8 февруари в Kanaal и с помоща на Асоциацията на Домашните Пивовари в България - АДПБ ) всички присъстващи имаха възможност да опитат техните творения, а надяваме се скоро ще може да ги опитваме и всеки ден. 

Ето и моето виждане за Blek Pine Black IPA. Бирата има плътен тъмно-карамелен цвят. Пяната е трайна, на тънък кафяво-карамелен цвят.  Мирисът е силен, сладък и плодов, с леки препечени нотки. Тялото има средна плътност с преобладаващи  горчиви и препечени нотки, в края на средата и финалът се усещат плодови и сладки нотки. Както Ники Дочев  спомена наскоро, бирата остава едно приятно горчиво и лигаво „петно” на небцето. 

Бирата е наистина много добра. Не само че съчетава различни вкусове, но и отзивите които получих от страшно много хора го доказаха. Повярвайте ми 10 от 10 човека я харесват и питаха за още. 

От мен наздраве и до следващия път.

Blek Pine Stout – що е то Стелт и има ли той почва у нас

Както вчера обещах, днес ще ви представя моите другарчета Митко и Боби от Горна Баня. Както съдбата често обича да прави, запознахме се случайно, не преднамерено. Г-н Фотев няколко пъти в рамките на една година ми беше споменавал за тях и дори ми предлагаше да ме запознае, но при мен все така се случваше, че не можех да ги срещна. Това което знаех за тях беше, че са страшно големи ентусиасти относно домашната бира, и всяка варка им става все по-добра. Веднъж дори за малко да опитам тяхна пиво, но след като отворихме бутилката се оказа още не ферментирала, и Фотев за жалост каза „НЕ няма да я пием”.

След като близо 4 -5 месеца не се бяхме запознали, дойде Beer Relation 2014 и разбира се отидох още на първият ден. Той мина доста неусетно, но тъй като имаше доста бира и малко време, взех решение да не пропускам вторият ден.  С жена ми отидохме  следобед, за нещастие валеше доста и за да се скрием някъде, отидохме на щанда на моите приятели от  Best Belgium Beer. Там заварих два доста шумни индивида, които с най-голямо удоволствие пиеха и говореха за бира. На двете чаровни дами от бара това явно им доставяше, и за това с половинката се прикрепихме към тях.  След няколко минути разговор, вече разбрах, че това са хората от Blek Pine с които толкова исках да се видя – кажете не е ли съдба?

В резултат на това запознанство, сега съм доста по-напред  с материала относно домашната бира, нейните качества и предимства. Да не говорим, че имах честа да присъствам и на тяхна варка именно на Blek Pine Stout. Не ме разбирайте погрешно, аз все още съм си плебей по отношение на биреното варене, обаче проявявам все по-голям интерес  и трупам нови знания.

Сега ще ви споделя и мнението си за тази бира. Както сами може да видите от снимките, този stout има плътно, много тъмно-рубинено и мътно тяло. В зависимост от това как го го налеете има дебела трайна пяна и ли тънка пяна, аз лично мога да си налея и по двата начина. Мирисът е истински мехлем за мен. Той е плътен, силен, с определено плодови нотки и примес на леко препечено зърно – тук отварям скоба, защото съм пил една друга разновидност от тази която описвам, която имаше преобладаващи опушени нотки и вкус, които направо ме завладяха. 

Вкусът е един от най-балансираните които съм опитвал. Борбата между вкусът на сушени плодове и препечена горчивина е перфектна. От начало е по-лека, средата е най-силна. На финалът отново е по-слаба, но пък е най-горчива – тук се усеща най-силно препеченото зърно.  На ниво плътност им давам 6 от 6.

Ще попитате къде е Стелта в цялата история, понякога името си идва само. Прие посещение на една телевизия при тях (материалът не вижда бял свят) двама герои решават да почерпят екипа. Бирата явно им се ослажда и скоро поливаната екип става зясмян. След близо два часа престой оператора (до колкото разбирам страшно готин тип) казва нещо от този сорт „Абе не разбирам много от бира, ама Стелта ви е страхотен”. 

След това описание за вас остава най-лесното, да идете в Kanaal на 08.02.2015г. и да пробвате сами.

Сбирщайн – има такава бира

Миналата 2014 г. се проведе първият за страната ни Beer Relation. Отдавна имахме нужда от beer fest, който да ни зарадва. Макар и с много дъжд, мероприятието мина доста добре, според моето скромно мнение.  Радвам се, че имаше много бира, храна и хора. Няма да захапвам жалките компании, които в района на мероприятието раздаваха безплатна бира, нито пък хората, които пиха пиринско от съседното магазинче, но се правеха на разбиращи.  
 

Това което ме зарадва искрено, бе че за първи път открито се заговори за домашно пивоварство и за craft бира въобще. Премиерата на Гларус и присъствието на Темлко, за който бях чува (чух за него от Фотев, който ме почерпи с бирата му), бяха сред най-запомнящите се за мен неща. Разбира се тук не трябва да забравям и новите ми приятели – Боби и Митко, благодарение на които вече обичам бирата още повече – утре ще ви пиша и за тях. 

За да не се отвличам от темата, ще ви представя една наистина интересна бира дело на Г-н Пампов. Пивото се оказа чуден микс. За тези които са варили бира е ясно, но за тези които не знаят, след всяка варка остава едно малко количество бира, което обикновено се ползва като стартер за бирените дрожди – за да се възбудят бирените дрожди и да се размножават им трябва влага, а по-благоприятна среда от бирата няма. Темелко по същият начин след всяка варка запазвал по една бутилка за стартер, но след  натрупването на солидно количество от тях решил да направи една купажна варка – по същият начин както се прави при виното. В една варка той влага всичките си налични стартери, както и няколко вида малц, които също са му останали в малки количества

В резултат това което опитах имаше следните характеристики. Бирата имаше дебела кафява пяна при наливане, която спадна до слаб, но траен слой. Цветът бе тъмно кехлибарен и мътен. Мирисът бе сладък и леко опушен – второто се дължи на известното количество опушен малц, който е вложил в бирата. Вкусът бе много приятен. Тялото на бирата беше със средна плътност и финална препечена горчивина. В средата на тялото се усещаха плодови цитрусови нотки. 

Все още не знам какво ще ви предложи Темелко в Деня на домашната бира, но след като от цялото това нещо направи такава бира, то има само едно заключение : каквото и да направи като бира, явно го прави добре.