COHONES Sweet Cognac Orange Stout - Да вдигнем завесата

Навремето бях журналист. С бате Бойко, Плевнелиев и още куп чичаци съм бил на толкова първи копки, срязани летни, откривания и т.н., че сeга като видя лента искам да я срежа. Имам стаж и в киното и театърa, където съм бил на стотици премиери и пред-премиери, та по едно време не ми беше останало време да изляза навън. Е сега пиша за бира, но много рядко ми се отдава да опитам нещо пред-премиерно. За мой късмет в рамките на последнта половин година успях на два пъти да имам този късмет. 

Този Коконяк - както исках да се нарича, го спечелих в една игра с публика, която COHONES направиха във фейса. Познах едната съставка, портокала. И ето имам шанса да вдигна завесата, какво се крие под стъклото. 

Цветът на бирата е тъмен шоколадов. Пяната която направи е на тънък кафяво кремав слой. Мирисът е силен и сладък, с нотки на шоколад с портокал плюс алкохол. За база на сравнение може да кажа, че на Линд има едни шоколад от черен шоколад с потокал, бирата има подобен мирис, но с приятни алкохолни нотки. В началото се усеща шоколадово-ликьорени нотки, но те бързо отстъпват на подчертано портокаловият вукс. В средата цитруса се усеща най-много. Финалът е приятно ликьорен, но пак с портокалов привкус. Като послевкус има едно приятно цитрусово гъделичкане на небцето. 

На мен бирата ми хареса, макар че аз лично бих искал да смекча малко от портокал за сметка на по-ликьорен вкус. Ако бирата поотлежи, смятам че ще развие точно такива нотки, ще си купя и ще пиша след време. 

https://cohones.beer/

COHONES HOLY ST. OUT - Кажи баба Тенкю

Ами време беше да пиша и за тях. Отдавна се бях заканил,да пиша и за тях, ето че им дойде реда. Бях впечатлен от един техен коледен стаут през 2019 г. Опитах го на коледното парти на крафт пивоварите в градината на Бидбургер ако не се лъжа. От тогава се си казвах ще си купя да опитам и нещо друго, но така и не го правих. Съдбата обаче си има своите виждания и точно преди Коледа 2020 видях две техни бири в кварталното Фантастико. Реших да ги купя, а един леко гологлав брадяга ме пита "Защо що си ги купуваш тези". Обясних му за коледната бира от миналата година, и се оказа че си говоря с Мишо Дурчев. И така, ето че сега ще пиша за една от общо 5 техни бири, които опитах до сега.

Техният свети стаут има тъмен черен-шоколадов цвят. Пяната е с тънък към средно дебел, траен слой. Има кафява карамелена украса - така де нали е света бира,,трябва и ореол. Мирисът е приятен примес от какао и ванилия, като се усеща повече како.  Вкусът доста приятен. В началото имащ усещането за препечен малц, който отстъпва място на ванилови нотки. За разлика от мириса, при вкусът какаото е доста по-семпло, за сметка на ванилията. Цялото усещане за една приятна, не твърде тежка бира, която да повториш още същата вечер.

С нетърпение очаквам да опитам Cohones Sweet Cognac Orange Stout, който си спечелих. Трябва да ида до 100 бири днес или утре, а това означава непредвидени разходи, но така е, бирата изисква жертви :)  Та за финал се сещам за рекламата с фразата "Кажи баба Тенкю", защото ще опитам нещо ново за без пари. 

https://cohones.beer/

Бял Щърк – черната страна на нещата

От доста време се канех да опитам тази бира, но чак сега успях да си я купя. За жалост Диво Пиво за  3 март ми убягна и сага само ще чета за нея. Фактът, че производителя разшири порт фолиото ме радва ( вече опитах и Бял Щърк с допълнително сухо охмеляване през месец февруари,само може да ме радва). 

Ето и моето мнение. Пяната почти липсва.  Остана тънък пръстен кафява пяна, за не много дълъг период. Цветът е тъмно-карамелен, при отливането е прозрачен, но в чашата седи тъмно черно-червен. Мирисът е силен, остър и сладък. Вкусът е плътен, силно горчив и тръпчив в началното отпиване. След това вкусът доста рязко отслабва и става сух и горчив, с доста ефирно усещане за пипер. Сухотата остава като пслевкус.

Като недостатък ще спомена следите от ръжа по гърлото на бутилката, които капачката остави. Твърде резкият контраст във вкусът също не ми допадна, но това е моето усещане. Като последен недостатък ще посоча, че при цели два вида люти чушки, техният ефект е доста нисък.

Сухият финал води до ново и ново отпиване, с което мисля, че производителите са направили много сполучлива бира, а усещането за пипер е приятно, и носи елемента на изненада. 

Не на последно място искам да честитят на всички дами днешният празник 8 март. Мили дами бъдете живи и здрави, консумирайте хубава бира и ще откриете своят принц, виждайки ви с бира в ръка, той непременно ще дойде. 

http://www.whitestorkco.com/restriction

От мен наздраве и до следващия път.

Blek Pine Stout Episod II – тежката артилерия в действие

С малко закъснение ето кратка дописка за второто оръжие за „МАСОВО ОХМЕЛЯВАНЕ“ на най-новите официални пивовари в България. Реално е трудно да говорим за силни или натрапчиви хмелове при една stout бира, но с оглед на вече споменатият лозунг „Охмелявате ли се да опитате“, то наистина тази бира с нейният вкус за мен е по-тежкото питие – не ме разбирайте погрешно като алкохол и плато двете бири са равни, плато 15 и алкохол 6,7 ABV. 

За онези които помнят, аз вече съм писал за тази бира преди няколко месеца ( http://moitebiri.blogspot.bg/2015/02/blek-pain-stout.html ) и сега гора от нетърпение да ги сравня. 

Ще започне с пяната, тя и във  двата варианта е с ниска слой, който е кремав и с цвят на тъмен карамел.  Цветът е претърпял лека промяна, като от много тъмно-карамелен към черен цвят, вече е осезаемо само черна, а карамеленият тъмно-червен цвят се поява само във високата част на налятата чаша. Тук мирисът е плътен и силно опушен – усещане се препечени малцове и препечено кафе. Както се  разбира, при епизод 1 имаше доста плодови нотки на сушени плодове, но за старта явно са избрали лично моят фаворит с опушените нотки. Във вкусът също им разлика, като тук плътността отново е висока, усещат се силно изразени препечени нотки на зърно, които носят приятен горчив вкус. Плодовите нотки липсват, а финалът е сух и те кара да отпиеш по-скоро следващата гладка с надеждата гърлото ти да не седи сухо. 

Най-интересното обаче е когато бирата се стопли до определена температура, предполагам към 18 градуса (стайна температура), тогава се получават уникални ликьорени нотки в бирата, тялото става по-мазно се усещат шоколадови нюанси. 

Както виждате има разлики в епизод 1 и 2, и макар че лично аз харесвам вариант 2, надявам се някога и вие да опитате по-плодовият stout.

https://www.facebook.com/Gb-Craft-Brewery-Blek-Pine-693634950720451/

 

От мен наздраве и до следващия път.

Black Rouse Chocolate Stout – внос на българска бира, що е то?

Преди близо година се появиха първите снимки и отзиви за бирите на Rouse Brew. В началото не можех да разбера как да се докопам до една от тях и започнах да разпитвам, кой я прави, къде, защо не мога да си купя и аз. За мен беше изненада като разбрах, че бирата в същност е внос. Фактът, че тя се прави в Англия ми бе убегнал. Почуствах се доста странно, че исках да си купя българска бира, която фактически беше внос. Създателят на марката е българинът Ивайло Пенев, който живее и работи в Англия. Там той получава страхотни отзиви за идеята си да ползва розова вода като съставка за бира и резултатите не закъсняват.

В края на май, когато се проведе биреният фестивал в Горна Баня отново се разминах с тези бири. Аз присъствах само на първия ден, но не и на втория, когато те трябваше да се появят официално. Успокояваше ме фактът, че вече бях информиран за появата на марката в магазина на 100beers.bg .

Честта да бъде първата опитана бира се падна на Black Rouse Chocolate Stout. По моя вина бирата не направи никаква пяна. Очаквах да направи траен и нисък кремав слой, но я налях калпаво и се провалих. За лошия резултат помогна и фактът, че опитах бирата в пластмасова чаша. Цветът е черно-шоколадов. Мирисът е плътен, със силни препечени нотки на зърно, които се преплитат със сладкото ухание на шоколад. Като плътност тази роза клони от средно плътно към ниско плътно тяло. Пивото е леко, с привкус на шоколад и подчертани малцови нотки. Наличието на розова вода е доста ефирно - в мириса и вкуса се усещат ако се напрегнеш доста. 

Реално бирата ми хареса, не съм пил много подобни бири и базата ми за сравнение не е голяма. Да си призная - щеше да ми хареса още повече ако беше по-плътна. 

От мен наздраве и до следващия път.

Fuller’s London Black Cap – предпочитаното от мен такси

Привет отново, ирландската ми бира свърши, за това минавам на английска. Все пак всички са поданици на кралицата, за това надали ще има много сърдити. Бирата за която  ще ви пиша съм я снимал преди близо година, но пък съм я пил няколко пъти, включително и сега.  
 

В кръгът на майтапа ако ме питате кое такси предпочитам, то със сигурност бих ви казал че предпочитам това такси. Обикновено всички други ми взимат цена на километър и за минута престой, а тук плащам еднократно, а мога да си се возя колкото искам. В допълнение, сам си карам таксито и се избягват огромният брой недостатъци като пушене, чалга, неприятни миризми и безсмислени разговори.  Без много думи, ако трябва да избирам, то бих избрал Fuller’s London Black Cap.

Нека се спрем обаче на самата бира. Този лондонски stout има много трайна тъмно кафява пяна, на много дебел слой. Цветът е черен и непрозрачен. Мирисът е леко сладък и с нотки на препечено. Вкусът е приятно горчив и малцов, с финален привкус на кафени препечени зърна. Тялото е с висока плътност и определено цялата бира ми допада много.

За тези които не са се „возили” на това такси, време е да го пробвате. 

http://www.fullers.co.uk/

От мен наздраве и до следващия път.

Maximus Stout 8 - сладък satout

Третата по ред бира на Maximus беше и най-силната като алкохол – 8 % по ABV. Реших да се водя по възходящ ред от най-слаба към най-силна бира, и да ви кажа това винаги  дава резултати., противен случай по-леките бири ще ви се губят. 

Цветът е тъмно карамелен, не прозрачен. Пяната е трайна, на прилично дебел и кремав слой. Пяната е тъмно-карамелено кафява. Мирисът е лек, сладък и карамелен. Тялото е плътно, с определено карамелен привкус и финал на препечено зърно. Като цяло финалът е по-слаб от това което очаквах, а карамеленото е малко в повече, тоест преспокойно спада към сладките стаутове. 

Бих я опитал отново, но в компанията на още саутове за да мога да бъда малко по-обективен  в сравненията с други бири. 

http://www.brouwerijmaximus.nl/

От мен наздраве и до следващия път.