С малко
закъснение ето кратка дописка за второто оръжие за „МАСОВО ОХМЕЛЯВАНЕ“ на
най-новите официални пивовари в България. Реално е трудно да говорим за силни
или натрапчиви хмелове при една stout бира, но с оглед на вече споменатият лозунг „Охмелявате ли се да опитате“,
то наистина тази бира с нейният вкус за мен е по-тежкото питие – не ме
разбирайте погрешно като алкохол и плато двете бири са равни, плато 15 и
алкохол 6,7 ABV.
За онези които
помнят, аз вече съм писал за тази бира преди няколко месеца ( http://moitebiri.blogspot.bg/2015/02/blek-pain-stout.html
) и сега гора от нетърпение да ги сравня.
Ще започне с пяната, тя и
във двата варианта е с ниска слой, който
е кремав и с цвят на тъмен карамел. Цветът
е претърпял лека промяна, като от много тъмно-карамелен към черен цвят, вече е
осезаемо само черна, а карамеленият тъмно-червен цвят се поява само във високата
част на налятата чаша. Тук мирисът е плътен и силно опушен – усещане се
препечени малцове и препечено кафе. Както се разбира, при епизод 1 имаше доста плодови
нотки на сушени плодове, но за старта явно са избрали лично моят фаворит с
опушените нотки. Във вкусът също им разлика, като тук плътността отново е
висока, усещат се силно изразени препечени нотки на зърно, които носят приятен
горчив вкус. Плодовите нотки липсват, а финалът е сух и те кара да отпиеш
по-скоро следващата гладка с надеждата гърлото ти да не седи сухо.
Най-интересното
обаче е когато бирата се стопли до определена температура, предполагам към 18
градуса (стайна температура), тогава се получават уникални ликьорени нотки в
бирата, тялото става по-мазно се усещат шоколадови нюанси.
Както виждате има
разлики в епизод 1 и 2, и макар че лично аз харесвам вариант 2, надявам се
някога и вие да опитате по-плодовият stout.
От мен наздраве и
до следващия път.
Няма коментари:
Публикуване на коментар