петък, 20 ноември 2015 г.

Blek Pine Stout Episod II – тежката артилерия в действие

С малко закъснение ето кратка дописка за второто оръжие за „МАСОВО ОХМЕЛЯВАНЕ“ на най-новите официални пивовари в България. Реално е трудно да говорим за силни или натрапчиви хмелове при една stout бира, но с оглед на вече споменатият лозунг „Охмелявате ли се да опитате“, то наистина тази бира с нейният вкус за мен е по-тежкото питие – не ме разбирайте погрешно като алкохол и плато двете бири са равни, плато 15 и алкохол 6,7 ABV. 

За онези които помнят, аз вече съм писал за тази бира преди няколко месеца ( http://moitebiri.blogspot.bg/2015/02/blek-pain-stout.html ) и сега гора от нетърпение да ги сравня. 

Ще започне с пяната, тя и във  двата варианта е с ниска слой, който е кремав и с цвят на тъмен карамел.  Цветът е претърпял лека промяна, като от много тъмно-карамелен към черен цвят, вече е осезаемо само черна, а карамеленият тъмно-червен цвят се поява само във високата част на налятата чаша. Тук мирисът е плътен и силно опушен – усещане се препечени малцове и препечено кафе. Както се  разбира, при епизод 1 имаше доста плодови нотки на сушени плодове, но за старта явно са избрали лично моят фаворит с опушените нотки. Във вкусът също им разлика, като тук плътността отново е висока, усещат се силно изразени препечени нотки на зърно, които носят приятен горчив вкус. Плодовите нотки липсват, а финалът е сух и те кара да отпиеш по-скоро следващата гладка с надеждата гърлото ти да не седи сухо. 

Най-интересното обаче е когато бирата се стопли до определена температура, предполагам към 18 градуса (стайна температура), тогава се получават уникални ликьорени нотки в бирата, тялото става по-мазно се усещат шоколадови нюанси. 

Както виждате има разлики в епизод 1 и 2, и макар че лично аз харесвам вариант 2, надявам се някога и вие да опитате по-плодовият stout.

 
От мен наздраве и до следващия път.

Няма коментари:

Публикуване на коментар