Asahi Super Dry – три за късмет

Вече за трети път споменавам, че съм пил три японски бири. Asahi е третата която опитах, но с нея имам още две исторически тройки.  Втората тройка с нея идва от факта, че съм я пил точно три пъти, а третата идва от това, че съм я пил от три различни държави.

Когато Ицето се върна от Китай, освен REEB ми донесе и едно Asahi в кен. По същия начин, когато Григор се върна от Малайзия, освен Tiger ми донесе и той едно Asahi в кен. Явно са тази бира, тройките нямат край, но тъй като са все хубави, значи ми носи късмет.

Трябва да спомена, че съм пил бирата от два различни производителят. В първият вариант, бутилката от мола идваше от Чехия. Бирата се бутилира там по лиценз. Във вторият и третият вариант, бирата си бе оригинална от Япония, а с това и всичките и качества бяха различни.

При бутилката вкусът и мирисът бяха доста по-леки и безлични, докато противно на очакването от кенчето мирисът бе леко метален, но с ясно доловими хмелни нотки. Вкусът при кенчето бе горчив и по-плътен. И при чешката и при японската версия, пяната е трайна на дебел слой, а цветът светло златист. 

Бирата е пивка, не блести, но понякога не е нужно да блестиш за да си добър. 

http://www.asahibeer.com/

От мен наздраве и до следващия път.

Saporo – повече от Олимпийски град

Преди въобще да чуя за тази бира, за мен Сапоро беше град в Япония, за който единственното което знаех бяга Олипийските игри, от преди десетилетия. Когато знаеш толкова малко за 4-тият по големина град в една от най-развитите страни, се чувстваш някак си малък и незначителен.  Когато незнаещ, че това е първият град в Азия, приютил Зимни Олипийски игри, обаче си малко по начетен, както казват олимпийците „Не е важна победата, а участието”. В моят вариант „Не е важно какво незнаещ, важното е какво може да научиш”.

Като дете знаех за оилипиадата там и реших да науча повече. Е не бих казал, че града блести с кой знае какво, но все пак има близо 500 годишна история. И той като много градове е сринат от американските ВВС по време на Втората Световна Война, но и той като цяла Япония възкръсва след войната, и сега неговите жители са в пъти по-добре от половината свят. Но както вече не веднъж казвах, ако не си им опитал бирата на хората, винаги ще се чудиш що за хора са.

Провидението ме сблъска със Saporo beer няколко пъти, но все пак първата ни среща бе м МОЛ Сердика. Saporo което аз съм пил до момента се прави в Германия по лиценз. Има лек и леко кисел вкус, като финалът е слаб. Пяната е малотрайна и на тънък слой. Мирисът е лек, приятен и кисел. 

Ако трябва да дам заключение, хората в Сапоро би трябвало да са доста уравновесе ни и приятни хора.

http://sapporobeer.com/lda/?ref=http://sapporobeer.com/

От мен наздраве и до следващия път.

Kirin Ichiban beer – малко бира от братска Япония

Преди близо 4 години случайно попаднах в МОЛ Сердика. До този момент не се бях замислял, кога се пръкна това стомано-бетонно чудовище, но ето че скоро ще чукне 5 години поне. Та както казвах, мотаейки се в мола (за да убия няколок минути до една среща) минах през щандовете с храна. Ни бях гладен, но бях любопитен какво се прделага. Лично за мен тези здания са енергийни вапмири, и след час вътре не искам с месеци да влизам. Сега, когато знам къде е бирата в целият хаус, влизам за 10 минути и излизам, което не е чак толоква пагубно. 

Обхождайки от - до щандовете за храна,  в самият край на редичката съзрях един суши бар. Почти го бях задминал когато рязко спрях и обърнах глава. На витрината три се кипреха три бирички  - Kirin, Asahi и Saporo. Едва сдържах емоцията, усмиханх се вежливо и питах по колко струват. Очаквах високи цени, а те казаха 4 лева парчето. Смятайте колко скорострелно се сдобих с тях. 

Първата която опитах бе Kirin Ichiban. Бирата наподобява българските светли бири. Има остър леко газиран вкус, който е траен и леко накиселяващ накрая. Цветът е бистър и златист, а пяната нетрайна. Снимаката е стара и виждате, че първият път я пих от неподходяща чаша. След това я пих още няколко пъти, но не съм я снимал, за това оставаме само с тази снимка.

От познат който живее в Япония разбрах, че японците обичат традиционната бира. Да и при тях има залитания по плодови газирани питиета или екстремно вуксови – вкус на пица и т.н, но като цяло са почитатели на хубавата бира. След това от книгата „Езика на бира” разбрах, че Asahi е една от малкото фирми по света, които влагат значителни средства, по възтановяването на бири по стари рецепти. За техни юбилеи, често правят бири по рецепти от преди стотици години. Честан Самурайска, евла им правя. 

В момента може да си купите бирата on line от 100beers.bg  или по традиционият начин в молове Сердика и Парадайз. Там ги има и трите вида, иначе Аsahi се предлага и в Карфур. 

http://www.asahibeer.com/

От мен наздраве и до следващия път.

REEB – кълна се, от Китай е

Здравейте. Идея нямате колко ме е яд, че Beer Lao я изкарах китайска, но е така като не чета  понякога. Пиша така както го помня, но защо не погледнах сайта и да се светна,  но стореното сторено, моля да ми простите. Ако видите грешки или имате коментари, моля винаги споделяйте, не ме е страх от критика, добре знам че неразбирам всичко 

Това бирено творение идва от Шанхай, с директен полет и преносител Ицето. Не е Стоичков, но пък е приятел и донесе бирата преди две години. Точно когато гръмна АЕЦ Фокушима,  той се прибра с тази бира и с едно оригинално Asahy Dry, което за мой късмет не светеше нощем и гайгеровият уред показваше една голяма кръгла 0. 

Дегустацията бе на чист въздух в Рибарица. Топъл пролетен ден, хубава жена и бира, просто идилия. Пивото има светъл златист цвят и нетрайна бяла пяна. Вкусът е доста лек, даже леко воднист. Бирата е слабо газирана и пивка.  Мирисът, на оризова бира. Отонсо чащата, нямах друга, при тази бира и тя ставаше.

Както разбирате, само деня и жената бяха хубави, но пък опита си е опит. Ице благодаря.

www.reeb.com.cn

От мен наздраве и до следващия път.