Мч! 7 - Или къде Мурсалкият чай намери приложение

Имало едно време, така започват всички приказки. Нашата започна през месец юни 2014г. Аз тъкмо се бях върнал от Родопите (10 незабравими дни) и се отправих към първата среща на Бирените колекционери в България , която се проведе в Трявна. Там се срещнах с много приятели от всички онлайн  източници, с които до тогава само си пишехме и обменяхме информация. Идеята беше да обменим  кой каквото има и да се запознаем наяве, защото бирата  с приятели в електронен вариант не струва. 

Срещата се състоя в бирария Лукс, на която благодарим да гостоприемството, хубавата бира и аз специално за дегустаторската чаша, която в момента е любима на жена ми, а аз тайно си крада. 

На вторият ден от срещата  моя приятел Иво ( надявам се ме брои и той за приятел, защото него и Ники много ги уважава и на пияно, и на трезво – не само във FB)спомена една щура идея. Беше си купил Мурсалски чай и искаше с Ники да сварят бира с тази добавка. Аз лично харесвам този чай, като го познавах преди това под името Али Ботуш и веднага се зачудих що ли за бира ще се получих. Иво обеща да черпи после една бутилка от произведението. 

Времето си минаваше, аз пиех бира, но не споделях с никой, какво, къде и защо пия, като приех това за заслужена почивка от тежкият работен режим. Изпуснах мнозина бирени събития, като примерно появата на Тъмният Гларус, но все си казвах -Бира ще има и теб ще те има J И така минаха се  месеци докато накрая не бях поканен  едно събитие с много, АХ, ОХ и МЧ. Още щом прочетох за   Муралски Ред Ейл злият гений в мен веднага заподозря индустриален шпионаж,  плагиатсво и още стотина подобни конспиративни идеи, но после си казах спри да говориш глупости и спри с тези сънища, вземи се събуди. Факта, че територията на една не много голяма държава имаше поне още един свободно мислещ електрон ме зарадва, и евала, че още няко се беше сетил за тая идея.

Мч 7 има трайна пяна на следно дебел слой . Мирисът определено набляга повече на ментата в бирата, но има и лекото загатване за чай. Цвеът е тъмен, мътно-червен и има лека отайка. Още в началото на глътката ментата завладява , като нейната свежест и лека тръпчивост преобладава през по-голямата част от вкуса.  В края на после вкусът има лек нюанс на Мурсалки чай, а горчивината която се усеща е типично бирена. 

Аз лично не бих наблягал толкова на менатата, но при целият процес са варене и съхранение, Мурсалският чай сигурно не може да надделее над останалите съставки. Липсва и повече плътност, но печели с това че няма друга като нея. 

От мен наздраве и до следващия път.

Benediktiner Weissbier Hefe Hell – някъде в средата

Поредното завоевания от Фанастико ми струваше малко пари и много нерви. Една лелка ми се заяде, че снимам в магазина. Не беше от магазина, а клиент. Толкова се разлюти, че се чудя как не се сбихме. Въпросната лелка може да тласка гюле на повече метри от мен.  По нейни думи, то ако всеки снима в магазина, щяло да стане анархия. Управителката не намери довод с който да докаже, че е забранено, но все пак каза, че за целта трябва да искам разрешение от висшето ръководство. За едната снимка да ме арестуват, е за това и не ви пускам снимката. 

Benediktiner Weissbier има тъмен, мътен цвят, който прозира и не се отличава с висока плътност. Пяната е много гъста и финта, по този показател е отличник. В мирисът се усеща ясно пшеница и банан. Вкусът  е със средна плътност. В началото е доста сладка, след това става малко горчива, а сладостта преминава в цитрусови нотки, без да има помен от банан. Финалът е смес от цитрус  и горчивна от малца. 

Ако трябва да оценявам бирата по десето бална система, то, тя е някъде в средата, оценка 6 е добра за нея. 

http://www.benediktiner-weissbier.de/

От мен наздраве и до следващия път.

St. Michaelsberg – става за през лятото

В момента не е най-топлото лято за което може да се сети човек, но определено в жегите ни трябва бира, която да не ни натоварва. Трябва ни нещо леко и не много претенциозно. В този вариант българската бира върши работа, но ако на вас ви се пробва нещо различно, то  St. Michaelsberg е алтернатива на родните бира по левче. 

Германският светец няма кой знае какъв ореол. Пяната е нетрайна, в началото ме подведе, че ще има гъста и трайна пяна, но това беше голяма лъжа.  Цветът е светло златист, среден на плътност. Мирисът е сладникав, но определено се усещат силни металически нотки от кен.  Вкусът в началото е леко остър и кисел, става блудкав и леко горчив. Газировката е на средно ниво. 

лото подвежда с дебел слой, но той спада доста бързо.

Като цяло бирата е доста лека и няма нищо с което да те грабне. Факт е обаче, че при 30 – 33 градуса температура, тази бира влиза свежо. Може да я купите във Фанатастико в момента.

http://www.uni-b.com/

От мен наздраве и до следващия път.

Albrau Premium Pils – румънска бира в Лозенец

Здравейтеe, връщам се от Лозенец. Морето е все така мокро, а за жалост плажът и там вече е предимно за руско говорещи. На фона всичко това, попаднах на тази нова за мен бира.Пише, че е произведена по германска технология, но си остават с написаното – не очаквайте нещо с германско качество. 

Мирисът е на газирано с метален отенък. Усеща се и малко ечемик. Вкусът е лек, малко лигав, усеща се ечемик и мая, но металното от кена и газировката я правят много блудкава. На цвят е светло златиста. На пяна не знам как е, излях в пясъка и се задържа за 3-4 секунди.

При цена левче няма какво да очакваме толкова. Вече знам, че се намира и по другите градове. Лично аз не препоръчвам, но всеки сам трябва да определи за себе си. 

http://www.albrau.ro/

От мен наздраве и до следващия път.

Диво пиво – една мечка срещу две птици

С най-голяма радост пиша за тази нова крафт бира. Производителите от пивоварна 359, които навремето направиха Бял Щърк, сега ни предлагат своята втора рожба. След силният щъркел, дойде ред и на доста смирената мечка, която вари бира.  За тези които не знаят, мечките рядко са смирени, но тази някак си ти вдъхва доверие. 

Както Бял Щърк, така и Диво пиво е тип ейл, но този много повече се доближава до първият щъркел, от колкото до епизод 2 и 3. В същото време, бирата е доста по различна от варненският  Гларус. 

Бирата има гъста трайна пяна, с мътен кехлибарен отенък.  За разлика от Гларуса, тук пяната е с по-ниска шапка или просто аз така я налях, не мога да кажа. Цветът е тъмно-кехлибарен, мътен, и непрозрачен. За мен цветът е наистина грабващ, в това отношение с една идея ми хареса повече от Гларуса. В мирисът на бирата аз лично отключих голяма фантазия и усетих мирис на ръжен хляб,  мед и канела. Жена ми усети горски плодове, а реално всеки може да намери своя мирис, тъй като мирисът е много богат. Вкусът е плътен, в началото леко остър и горчив. В средата се усеща много по-силна горчивина, която приятно стиска небцето. Във финалът бирата става леко по-лека, горчивината става плодова с усещането за горски плодове и малко мед. 

Съжалявам, че сравнявам две различни бири като Гларус и Диво пиво, но го правя с идеята, че това са най-новите български бири, които се надявам да се преборят за своята голяма аудитория. И двете бири много ми харесват и силно препоръчвам, пийте ги не само веднъж. 

От мен наздраве и до следващия път.