Maximus Brutus – име по–силно от бирата

В началото на седмицата ви представях малко български крафт бири, толкова се бях нахъсал да опитам всичко в Kanaal, а в крайна сметка дори не присъствах. Явно това беше кофти шега на мой гръб, но реално нямах шанс да присъствам, колко съжалявам идея нямате. 

За да не бъда толкова негативен, днес в три кратки материала ще ви представя трите холандски бири, които така да се каже са „нов внос” от страна на Пивотека. Миналата седмица в бар UP поканих няколко приятели на по бира, защото отдаван не бяхме излизали, а какво по-хубаво от бира с приятели – не това не е реклама на Каменица, моля нямам нищо общо с тези хора. 

Първата бира която опитах през вечерта бе Maximus Brutus. Бирата има тъмно-кехлибарен цвят . Пяната е много гъста и трайна, на доста дебел слой, като оставяше следи на нивото на всяка следваща глътка. Мирисът не силен, усеща се лек хмел. Пяната е приятно горчива. В началото бирата е малко лека, но в средата и край става доста по-плътна. От към горчивина е ОК. Повява се в средата, не е прекалено силна. Определено се усеща влиянието на хмелът Цитра и характерните за него нотки. 

От трите бири на този производител, тази ни се хареса най-много, имам предвид на всичките 7 човека които бяхме там.  Единствената ми забележка е, че за 6% алкохол по ABV, от Maximus са доста далеч от представата за бира с това име. 

http://www.brouwerijmaximus.nl/

От мен наздраве и до следващия път.

Малко в аванс – ето още няколко имена

Далеч съм от идеята, че знам кой ще участва в Деня на домашната бира, поради няколко причини. Първо не съм от организаторите, второ когато бях на срещата на АДПБ се бяха събрали малко над половината членове. Част тях заявиха, че няма да участват и това допълнително затруднява възможността да ви ги представя всеки по отделно с дадена бира. В този материал ще спомена само няколко от домашните пивовари които ако присъстват, то задължително опитайте от бирите им. 

Първият човек който ще спомена е Хирсто Чочев.  На срещата той донесе един пушен портер. За съжаление но го снимах, но бирата беше страхотна. Имаше трайна, гъста и кремава пяна с кафяв цвят.  Мирисът е силен, приятно опушен и препечен. Вкусът бе плътен, горчив и с много приятна трайна пушена нотка. Определено бирата беше много добра. 

Вторият човек, който ще спомена е Виктор Върбанов. Във велико Търново той беше домакин на срещата и съответно се постара са един кег Vieana Lager. Както може да видите на снимката бирата имаше страхотен тъмно кехлибарен цвят – дори бих казал леко бакърен. Пяната бе трайна и гъста на средно дебел слой. Мирисът бе плътен и малцов. На вкус имаше леки цитруси и може би малко по-силна горчивина. На финалът бе малко кисела. 

Третият човек е Миро. С него така и не се запознах като хората, но той извади един английски ейл. Бирата беше отлежала 7 месеца. Резултатът беше страхотен. Силен и плътен мирис, в който преобладаваха цитрусови и сладки нотки. Тялото беше плътно, с приятно силна горчивина и сладникави плодови нотки.  Цветът беше тъмно златист към бронзов, плътен, но все пак прозрачен. 

Не ми се иска някой от присъстващите там да се сърди, но не запомних част от тях като имена, а поради липсата на снимки и записи, вече по забравих кой какво беше направил.  Все пак хубавото е, че на 8.2.2015 г. ще има достатъчно хубави бири които да опитате.

Blek Pine Stout – що е то Стелт и има ли той почва у нас

Както вчера обещах, днес ще ви представя моите другарчета Митко и Боби от Горна Баня. Както съдбата често обича да прави, запознахме се случайно, не преднамерено. Г-н Фотев няколко пъти в рамките на една година ми беше споменавал за тях и дори ми предлагаше да ме запознае, но при мен все така се случваше, че не можех да ги срещна. Това което знаех за тях беше, че са страшно големи ентусиасти относно домашната бира, и всяка варка им става все по-добра. Веднъж дори за малко да опитам тяхна пиво, но след като отворихме бутилката се оказа още не ферментирала, и Фотев за жалост каза „НЕ няма да я пием”.

След като близо 4 -5 месеца не се бяхме запознали, дойде Beer Relation 2014 и разбира се отидох още на първият ден. Той мина доста неусетно, но тъй като имаше доста бира и малко време, взех решение да не пропускам вторият ден.  С жена ми отидохме  следобед, за нещастие валеше доста и за да се скрием някъде, отидохме на щанда на моите приятели от  Best Belgium Beer. Там заварих два доста шумни индивида, които с най-голямо удоволствие пиеха и говореха за бира. На двете чаровни дами от бара това явно им доставяше, и за това с половинката се прикрепихме към тях.  След няколко минути разговор, вече разбрах, че това са хората от Blek Pine с които толкова исках да се видя – кажете не е ли съдба?

В резултат на това запознанство, сега съм доста по-напред  с материала относно домашната бира, нейните качества и предимства. Да не говорим, че имах честа да присъствам и на тяхна варка именно на Blek Pine Stout. Не ме разбирайте погрешно, аз все още съм си плебей по отношение на биреното варене, обаче проявявам все по-голям интерес  и трупам нови знания.

Сега ще ви споделя и мнението си за тази бира. Както сами може да видите от снимките, този stout има плътно, много тъмно-рубинено и мътно тяло. В зависимост от това как го го налеете има дебела трайна пяна и ли тънка пяна, аз лично мога да си налея и по двата начина. Мирисът е истински мехлем за мен. Той е плътен, силен, с определено плодови нотки и примес на леко препечено зърно – тук отварям скоба, защото съм пил една друга разновидност от тази която описвам, която имаше преобладаващи опушени нотки и вкус, които направо ме завладяха. 

Вкусът е един от най-балансираните които съм опитвал. Борбата между вкусът на сушени плодове и препечена горчивина е перфектна. От начало е по-лека, средата е най-силна. На финалът отново е по-слаба, но пък е най-горчива – тук се усеща най-силно препеченото зърно.  На ниво плътност им давам 6 от 6.

Ще попитате къде е Стелта в цялата история, понякога името си идва само. Прие посещение на една телевизия при тях (материалът не вижда бял свят) двама герои решават да почерпят екипа. Бирата явно им се ослажда и скоро поливаната екип става зясмян. След близо два часа престой оператора (до колкото разбирам страшно готин тип) казва нещо от този сорт „Абе не разбирам много от бира, ама Стелта ви е страхотен”. 

След това описание за вас остава най-лесното, да идете в Kanaal на 08.02.2015г. и да пробвате сами.

Сбирщайн – има такава бира

Миналата 2014 г. се проведе първият за страната ни Beer Relation. Отдавна имахме нужда от beer fest, който да ни зарадва. Макар и с много дъжд, мероприятието мина доста добре, според моето скромно мнение.  Радвам се, че имаше много бира, храна и хора. Няма да захапвам жалките компании, които в района на мероприятието раздаваха безплатна бира, нито пък хората, които пиха пиринско от съседното магазинче, но се правеха на разбиращи.  
 

Това което ме зарадва искрено, бе че за първи път открито се заговори за домашно пивоварство и за craft бира въобще. Премиерата на Гларус и присъствието на Темлко, за който бях чува (чух за него от Фотев, който ме почерпи с бирата му), бяха сред най-запомнящите се за мен неща. Разбира се тук не трябва да забравям и новите ми приятели – Боби и Митко, благодарение на които вече обичам бирата още повече – утре ще ви пиша и за тях. 

За да не се отвличам от темата, ще ви представя една наистина интересна бира дело на Г-н Пампов. Пивото се оказа чуден микс. За тези които са варили бира е ясно, но за тези които не знаят, след всяка варка остава едно малко количество бира, което обикновено се ползва като стартер за бирените дрожди – за да се възбудят бирените дрожди и да се размножават им трябва влага, а по-благоприятна среда от бирата няма. Темелко по същият начин след всяка варка запазвал по една бутилка за стартер, но след  натрупването на солидно количество от тях решил да направи една купажна варка – по същият начин както се прави при виното. В една варка той влага всичките си налични стартери, както и няколко вида малц, които също са му останали в малки количества

В резултат това което опитах имаше следните характеристики. Бирата имаше дебела кафява пяна при наливане, която спадна до слаб, но траен слой. Цветът бе тъмно кехлибарен и мътен. Мирисът бе сладък и леко опушен – второто се дължи на известното количество опушен малц, който е вложил в бирата. Вкусът бе много приятен. Тялото на бирата беше със средна плътност и финална препечена горчивина. В средата на тялото се усещаха плодови цитрусови нотки. 

Все още не знам какво ще ви предложи Темелко в Деня на домашната бира, но след като от цялото това нещо направи такава бира, то има само едно заключение : каквото и да направи като бира, явно го прави добре.

AMBioRiX – чиста проба провокация

Здравейте отново. Втората домашна бира която ще ви представя тази седмица, е на моя приятел Ники Дочев от Русе. Макар да не е член на АДПБ (Асоциация на Домашните Пивовари в България), той вари бира с голямо удоволствие, и лично според мен е напред с материала. За жалост той няма да участва с бира в Деня на домашните пивовари, но аз се надявам в бъдеще и той да се включи.

Бирата която ви представям в момента е най-експерименталното нещо което съм опитвал. Преди да стигна до нея чувах доста критики и похвали, като все пак всички бяха съгласни с едно, бирата е чиста проба провокация. Тъй като моите познания са далеч от схващането какво точно трябва да представлява Belgian Sour Christmas Ale, за това отново ще споделя с прости думи какво опитах. 

Бирата има трайна пяна на доста дебел и пухкав слой.Цветът е тъмно червен, мътен и непрозрачен. Мирисът е силен, остър и плодов, но лично аз не усетих ванилия или канела. Вкусът наистина е провокативен. В началото е доста горчив и силен. След това леко отслабва и се усеща плодов вкус, който в началото не се разпознава, но в края става ябълков. Като цяло газировката е слаба, което за мен е плюс, но усещането за ванилия и канела се губят. Относно меда, той се усеща едва едва в средата на вкусът, точно преди да се усети ябълката, но е с доста слаба нотка. 

Признавам, че бирата провокира да търсиш съставките, да ги разпознаеш къде и как оставят следи, но ако не си настроен откривателски, то AMBioRiX няма да ти допадне. Лично аз бих предпочел повече усещане за мед и повече ванилия, но се боя, че така отиваме към коледният му honey aleq който страшно много харесах.

Тиквена бира – поздрави за Душко Добродушко

Здравейте бирофили. Тази седмица ще ви представя 7 домашни бири. Причините да пиша за тях са няколко.  Първо преди две седмици имах честа да посетя една от редовните срещи на Асоциация на Домашните пивовари в България. На събитието във Велико Търново имах късмета да опитам няколко наистина добри бири. Втората причина е, че на 8 февруари същата асоциация с помощ на бар Kanaal ще направят един Ден на домашната бира и искам да събудя вашият интерес към това мероприятие. 
 

Първата бира която искам да ви представя е тиквената бира от Сливен . Не знам колко от вас са опитвали подобно питие, но двете момчета от градът на Сините камъни са направили великолепна бира. Съжалявам че не им помня имената, но ако не се лъжа единият е Даката, а другият Калата. Моля да ме извинят ако греша, но искам да и направя евала, защото наистина са го заслужили.

Пивото има много тънък, траен слой пяна. Цветът е тъмен и плътен, с отенък на препечена тиква. Мирисът е силен, плътен и тиквен. Бирата има средно плътно тяло.  Като цяло е сладка и определено тиквена,  но е добре балансирана, така че въобще не си представяйте тиквен сок. Финалът е горчив.

В заключение, на 8 февруари задължително ще опитам тази бира, защото скоро не се очертава  да имам друг шанс. Моя съвет е – „Направете същото” . 

П.П. Относно заглавието на текста, искам да подчертая че обичам тиква, а също така обичам и разказът на Елин Пелин за Печената Тиква.