Fyne Ales Maverick – още едно наздраве

Тъй като владенията на нейно височество Кралицата на Великобритания нямат край (макар че не на всякъде и се радват колкото и се иска) за това поредната бира по случай днешният празник е шотландска. Главата ми се върти  мисълта, че доста шотландци посръбват доволно бира на този ден, макар че историята сигурно би ме упрекнала – историята на островитяните не съм я учил от 1 до 8 клас, за това може и да бъркам, поправете ме ако е така., и тъй като аз съм над тези неща казвам още едно наздраве по случай St. Patrick Day.

За тези които не знаят какво точно се празнува, историята е горе долу следна: „Преди 1500 г. що годе  ирландците пленяват младият  Патрик и го държат като роб. След години мъчения, и след едно божие провидение, той успява да избягва отново в Англия. След като бива положен като свещеник отново получава видение и разбира, че негово призвание ще бъде да покръсти полиезичните ирландци и се връща в Ирландия. С помощта на Трилистната Детелина символизираща светата троица, доста ентусиазъм и разбира се непоклатима вяра, явно успява със своята мисия, тъй като днес бая празник празнуваме”. За жалост ние такъв ден за Княз Борис Първи си нямаме, а би било толкова хубаво. 

Fyne Ales Maverick спада към стилът Bitter, но според мен има прекрасен червен цвят, и нетрайна пяна на тънък слой. Мирисът е приятно хмелен, като лично според мен в нея има хмеловете Симко и Каскейд, но за това не мога да гарантирам напълно все още.  Бирата приятно горчива, леко сладка в средата и финално по-горчива и хмелена в края на глътката. 

http://www.fyneales.com/

От мен наздраве и до следващия път.

Fuller’s London Black Cap – предпочитаното от мен такси

Привет отново, ирландската ми бира свърши, за това минавам на английска. Все пак всички са поданици на кралицата, за това надали ще има много сърдити. Бирата за която  ще ви пиша съм я снимал преди близо година, но пък съм я пил няколко пъти, включително и сега.  
 

В кръгът на майтапа ако ме питате кое такси предпочитам, то със сигурност бих ви казал че предпочитам това такси. Обикновено всички други ми взимат цена на километър и за минута престой, а тук плащам еднократно, а мога да си се возя колкото искам. В допълнение, сам си карам таксито и се избягват огромният брой недостатъци като пушене, чалга, неприятни миризми и безсмислени разговори.  Без много думи, ако трябва да избирам, то бих избрал Fuller’s London Black Cap.

Нека се спрем обаче на самата бира. Този лондонски stout има много трайна тъмно кафява пяна, на много дебел слой. Цветът е черен и непрозрачен. Мирисът е леко сладък и с нотки на препечено. Вкусът е приятно горчив и малцов, с финален привкус на кафени препечени зърна. Тялото е с висока плътност и определено цялата бира ми допада много.

За тези които не са се „возили” на това такси, време е да го пробвате. 

http://www.fullers.co.uk/

От мен наздраве и до следващия път.

Guinness Extra Stout – наздраве по дъблински

Ако утре някой има късмета да попадне в Дъблин да пие една бира за мен моля. От страшно много време ми се иска да посетя тази страна. От филми, книги и разкази на хора, оставам с впечатлението че тази страна си заслужава посещението поне за едни месец.  Тези които са били там може да кажат прав ли съм или не, чакам вашите коментари, но нека си минем на бирата. 

Guinness Extra Stout също е  dry stout, но за разлика от Draught версията, тук процента на алкохола е 5% по ABV.   Пяната е трайна на средно дебел слой, но за разлика от първата не толкова кремава – нормално тук газировката е по-силна.  Цветът е все така тъмно-карамелен и плътен. Мирисът е доста по-силен, със силни препечени нотки и карамелено-шоколадови нюанси. Вкусът доста по-горчив и препечен, като в края се усещат сладки шоколадово – карамелени нотки. 

Ако се чудите какво се пие в Дъблин, не се чудете много, отговорът е Guinness.  Не го приемайте като реклама, но любителите на Murphy's са по-малко. 

http://www.guinness.com/

От мен наздраве и до следващия път.

Guinness Special Export – най-силната за вечерта

Третата последна бира за тази вечер е Special Export. По специфичното на външен вид е леко нестандартната бутилка, по-различният етикет и разбира се различната капачка. 

При тази версия пяната е също гъста и кремава, но се отличава с факта, че в началото прави много по-дебела и гъста пяна от предишните две. Мирисът е доста по-плътен и определено най-сладък. Цветът не се различава особено много от другите две. Вкусът е доста силен и сладък, леко спиртен и определено в стил белгийски ейл – между другото когато я купувах, мислех че тя е отново stout. 

Бирата определено ми допада. Както казах днешният празник на St. Patrick има международен облик и се празнува къде ли не, което дори на тук на консерваторите като мен е много добре, защото по-добре да празнуваме заедно, от колкото да води войни -  „Пийте бира, не правете война”.

http://www.guinness.com/

От мен наздраве и до следващия път.

Guinness Draught – нека празнуването на St. Patrik day започне сега

Добър вечер на всички будни. До началото на този световно известен национален празник остават броени часове и тъй като днес съм на вълна бира, за това започвам с празнуването. Лично аз люба, тача и милея за български празници и не знам защо трябва да празнувам всякакви католически, американски и чуждоземски празници, но този ми допада заради следните причини – пие се страшно много бира, а в допълнение намирам ирландците за много близки до нас като народ – лично мое мнение.  

Безспорно за мен Guinness е рекламно лице на Ирландия и като посланик за тази държава реших да празнувам с нея, както впрочем прави почти всеки един ирландец. Това е като пиенето на водата, предполагам даже пият повече Guinness от колкото вода, за това едно голямо Наздраве от мен. 

Започвам с Guinness Draught тъй като е с най-ниското алкохолно съдържание – едва 4,2% алкохол по ABV. Това пиво има тъмен карамелено-шоколадов цвят. Пяната е много трайна, на средно дебел и кремав слой. Както е известно тази пяна се дължи на пластмасовото топче в кена (топчето се пълни с газ нитроген, и след заварянето на кена той си седи вътре, с отварянето на кена налягането на бирата пада, нитрогена излиза през малки отвори в топчето и газира бирата, а резултат се появява и тази фина кремава пяна) – това е най-простото и може би не най-точно пояснение за ефекта от топчето. Мирисът тук не е много силен, леко сладък е, но има метален отенък.  Вкусът е с ниска плътност, има слаба препечена горчивина и леки карамелено – шоколадови нотки.  Като послевкус се усеща лека киселина на небцето. 

Като първа бира за вечерта Guinness Draught е идеална. 

http://www.guinness.com/

От мен наздраве и до следващия път.

Porterhouse Wrasslers 4X Stout – първата ми ирландска craft бира

До сега ви представих няколко ирландски mainstream beer тъй като те лесно се намират в България и като цяло по света. Тази обаче е с друга история, тя е craft пиво и за това от нея очаквах доста добри неща. 

Цветът на бирата е доста плътен  и карамелено-тъмен. Пяната е нетрайна, на тънък слой. Мирисът е силен, карамелен с  плодови нотки. Усеща се и мирис на препечено зърно, но е много лек. Вкусът е леко остър и не много плътен.  Във финалът се усеща препечено зърно и приятна горчивина.  

Ако се чудите защо така упорито пиша за Ирландски бири ще ви каже само едно, на 17 март е празника St. Patrik day и аз искам по този начин да поздравя братята по бира в тази страна.  Бирата у опитах благодарение на хората от Kanaal.

http://www.porterhousebrewco.com/

От мен наздраве и до следващия път.