Мч! 7 - Или къде Мурсалкият чай намери приложение

Имало едно време, така започват всички приказки. Нашата започна през месец юни 2014г. Аз тъкмо се бях върнал от Родопите (10 незабравими дни) и се отправих към първата среща на Бирените колекционери в България , която се проведе в Трявна. Там се срещнах с много приятели от всички онлайн  източници, с които до тогава само си пишехме и обменяхме информация. Идеята беше да обменим  кой каквото има и да се запознаем наяве, защото бирата  с приятели в електронен вариант не струва. 

Срещата се състоя в бирария Лукс, на която благодарим да гостоприемството, хубавата бира и аз специално за дегустаторската чаша, която в момента е любима на жена ми, а аз тайно си крада. 

На вторият ден от срещата  моя приятел Иво ( надявам се ме брои и той за приятел, защото него и Ники много ги уважава и на пияно, и на трезво – не само във FB)спомена една щура идея. Беше си купил Мурсалски чай и искаше с Ники да сварят бира с тази добавка. Аз лично харесвам този чай, като го познавах преди това под името Али Ботуш и веднага се зачудих що ли за бира ще се получих. Иво обеща да черпи после една бутилка от произведението. 

Времето си минаваше, аз пиех бира, но не споделях с никой, какво, къде и защо пия, като приех това за заслужена почивка от тежкият работен режим. Изпуснах мнозина бирени събития, като примерно появата на Тъмният Гларус, но все си казвах -Бира ще има и теб ще те има J И така минаха се  месеци докато накрая не бях поканен  едно събитие с много, АХ, ОХ и МЧ. Още щом прочетох за   Муралски Ред Ейл злият гений в мен веднага заподозря индустриален шпионаж,  плагиатсво и още стотина подобни конспиративни идеи, но после си казах спри да говориш глупости и спри с тези сънища, вземи се събуди. Факта, че територията на една не много голяма държава имаше поне още един свободно мислещ електрон ме зарадва, и евала, че още няко се беше сетил за тая идея.

Мч 7 има трайна пяна на следно дебел слой . Мирисът определено набляга повече на ментата в бирата, но има и лекото загатване за чай. Цвеът е тъмен, мътно-червен и има лека отайка. Още в началото на глътката ментата завладява , като нейната свежест и лека тръпчивост преобладава през по-голямата част от вкуса.  В края на после вкусът има лек нюанс на Мурсалки чай, а горчивината която се усеща е типично бирена. 

Аз лично не бих наблягал толкова на менатата, но при целият процес са варене и съхранение, Мурсалският чай сигурно не може да надделее над останалите съставки. Липсва и повече плътност, но печели с това че няма друга като нея. 

От мен наздраве и до следващия път.