Papagaei – началото на едно ново приятелство

Никога не съм крил, че едно от любимите ми бирени места е Best Belgium Beer в Перник. От момента в който разбрах за тяхното съществуване, до момента в който отидох за първи път имаше забавяне, но когато попаднах там не ми се тръгваше.  При това първо посещение имах честта да се запозная с Наталия, но в последствие така и не се срещнах с баща й. Винаги съм искал да му стисна ръката и да му кажа в очите „Евала”, както надявам се, съм направил и с другите хора, от които купувам редовно бира, и на които също дължа голяма благодарност, че обогатяват вкуса ми. 

Преди близо месец Наталия ме покани да отида на откриването на бара - за неусведомените, те вече не са просто магазин с възможност да изпиеш една-две бири, а пълноценно заведение с няколко маси и прекрасен бар. Тогава страшно много се зарадвах че проектът им  вече е финализиран и ще мога да седна и да изпия бирата си като нормален бял човек, в заведение, което напълно се вписва в представите ми за бирен бар.  

Малко след пристигането си, вече бях превзел бара, пиех наливен Chimey и опитвах едноименното сирене.  За да бъде всичко напълно съвършено, трябваше обаче още нещо - да се запозная с бащата на Наталия - Иво. Близо две години бяха минали от първото ми посещение, а с него така и не се бяхме срещали. Е, този път имах късмет и същата вечер си стиснахме ръцете. Най-накаря успях и това ми стигаше, но той не беше на това мнение.  За да скрепи приятелството ни, ме почерпи една определена бира - Papagaei. Преди да я отвори, аз вече я бях купил за вкъщи, но нямах нищо против да я опитам на място.  Е, наистина останах очарован. В мен за поредн път се затвърди старото верую, че бирата е чудесно начало на всяко приятелство.

Papagaei има трайна пяна на средно дебел слой. Цветът и плътен и мътен, като наподобява захаросн мед.  Мирисът й е остър и много пълтен.  Аз лично усещам флорални мириси на хмел примесени с цитрус. Тъй като мирисът е много наситен, ако се вдиша дълго време, се усеща сладост. Вкусът също е много плътен и във финалът е доста горчив. Бирата е с почти никаква газировка,  но хмеловете придават страхотна горчивина и тръпчивост. В началото до към средата бирата е цитросова и сладка, след което става приятно горчива. 

Това пиво е идеален завършек на вечерта, а може би става и за плавен преход към някоя 12 – 14 % бира, тъй като самата тя е 8% алкохол.  Мога да кажа само хубаво за нея и за човекът който ми я подари, за това успех и на двамата. 

http://papegaei.be/

От мен наздраве и до следващия път.

Černá Hora Sklepní – силата на добрият вкус

От доста време не бях минавал през магазинчето за чешка бира на ул. Алабин срещу Съдебната палата, но предишната събота на път за Халбите 3 където се срещах с приятели на по бира, успях да намина и да си купя 4 съвсем нови за мен. Честно казано бях пил няколко от бирите на Černá Hora и до сега имах смесени чувства. Не знаех какво да очаквам от Sklepni, но желанието ми да опитам нещо ново, отново ме доведе до нещо хубаво. 

Тази бира има наситен, богат и плътен мирис. Миризмата е сладка, хмелена и леко тревиста. Пяната е трайна на средно дебел слой. Цветът е плътен, тъмно златист, между меденно и златисто. Вкусът е силен, горчив и с определана по-силна газировка. Вкусът е по-скоро сладък, но усещането за хмел и мая са надделяващи. 

Без да крия, Sklepní определено ми допдана и ако мога да си позволя рекламната фраза, то бирата е продукт на „Силата на добрият вкус”.

http://www.pivovarcernahora.cz/

От мен наздраве и до следващия път.

St Peter's Cream Stout – защо ви е кафе, когато имате бира

Ог край време съм казал, че ако мога да избирам бира, то тя би била тъмна.  Нямам твърди предпочитания дали да е стаут, портър или някоя друга разновидност, просто наситените вкусове и аромати ме привличат. Наскоро пазарувах от 100beеrs.bg - не бях правил голяма кошница отдавана. Една от първите ми покупки ме грабна с интересната бутилка и надписа крем стаут. 

Първото, което наистина ми хареса, е нестандартаната бутилка. На фона на всички бутилки, тази има малко по-симпатична форма - по-тумбеста и същевременно по-издължена. Мирисът и не е много силен, на леко препечено зърно и леко плодов привкус. Пяната е нетрайна, на много тънък слой, като цветът и е наситено препечено кафяв. Вкусът й е наситен, но не с очакваната силна и тежка плътност. Тук плътността е средно силна, а вкусът е на препечено кафе и лек карамел. Приятна остатъчна горчивина и леката кафена тръпчивост обаче, са много по-ефектни от други подобни, като при Гинес примерно. 

Ако сте привърженик на кафето късно следобед или пък не пиете кафе, но обичате мириса му, тогава не ви е нужно кафе, нужна ви е тази бира. 

http://www.stpetersbrewery.co.uk/

От мен наздраве и до следващия път.

Ох! 3 – БULGARИAN PALE ALE

Ето че идва ред, на втората и до колкото успях да разбера предварително от приятели и познати, по-добра бира, от продукцията на Бирена работилница АХ. Като добър приятел миналата събота купих по една бира за мен и на 5 колеги. Те не само за ми носили бирички, но и заслужават да пият по една хубава бира. Преди това всички те бяха пили Бял Щърк и от информация която имах, тази бира трябваше да е основният претендент за потребителите на Щъркел. Целта ми бе да ги обогатя с една бира, а те да ми кажат своето мнение.  Ето какво излезе в крайна сметка. 

Бирата има наистина много трайна пяна на  много дебел и траен слой. Цветът на пяната е леко карамелено бял.  Цветът на самата бира е наситено тъмен, мътен и карамелено кехлибарен. Мирисът е умерено силен, с преобладаващо сладникава нотка, която сам признавам не знам на кой от хмеловете се дължи.  В началото глъдката е лека, но след това се засилва. Првоначално вкуст е съвсем леко остър, а след това преминава в горчиво сладък отенък. Не знам дали съм прав, но на мен ми се струва, че и тук усещам леко мента. В края, преди финалът бирата става сладка, като и мирисът и вкусът навяват в мен спомена за захарно петле от едно време. 

Трима от петима пробваха бирата преди мен и всеки от тях им хареса средната плътност на тялото, леката тръпчивост и ефирната сладост. Аз лично, също я харесах, но не мисля, че Ох! 3 трябва да е конкурент на Бял Щърк. Напротив, двете допълват ниши на пазара, и тъй като са доста различни като вкус, аз трудно бих казал, че една е по-добра от другата. Поздравявам работилница АХ, още много продажби и нови бири.

Вместо финал се надявам скоро да мога да пия BP от ГБ, ако ми позволите играта на букви.

От мен наздраве и до следващия път.

Мч! 7 - Или къде Мурсалкият чай намери приложение

Имало едно време, така започват всички приказки. Нашата започна през месец юни 2014г. Аз тъкмо се бях върнал от Родопите (10 незабравими дни) и се отправих към първата среща на Бирените колекционери в България , която се проведе в Трявна. Там се срещнах с много приятели от всички онлайн  източници, с които до тогава само си пишехме и обменяхме информация. Идеята беше да обменим  кой каквото има и да се запознаем наяве, защото бирата  с приятели в електронен вариант не струва. 

Срещата се състоя в бирария Лукс, на която благодарим да гостоприемството, хубавата бира и аз специално за дегустаторската чаша, която в момента е любима на жена ми, а аз тайно си крада. 

На вторият ден от срещата  моя приятел Иво ( надявам се ме брои и той за приятел, защото него и Ники много ги уважава и на пияно, и на трезво – не само във FB)спомена една щура идея. Беше си купил Мурсалски чай и искаше с Ники да сварят бира с тази добавка. Аз лично харесвам този чай, като го познавах преди това под името Али Ботуш и веднага се зачудих що ли за бира ще се получих. Иво обеща да черпи после една бутилка от произведението. 

Времето си минаваше, аз пиех бира, но не споделях с никой, какво, къде и защо пия, като приех това за заслужена почивка от тежкият работен режим. Изпуснах мнозина бирени събития, като примерно появата на Тъмният Гларус, но все си казвах -Бира ще има и теб ще те има J И така минаха се  месеци докато накрая не бях поканен  едно събитие с много, АХ, ОХ и МЧ. Още щом прочетох за   Муралски Ред Ейл злият гений в мен веднага заподозря индустриален шпионаж,  плагиатсво и още стотина подобни конспиративни идеи, но после си казах спри да говориш глупости и спри с тези сънища, вземи се събуди. Факта, че територията на една не много голяма държава имаше поне още един свободно мислещ електрон ме зарадва, и евала, че още няко се беше сетил за тая идея.

Мч 7 има трайна пяна на следно дебел слой . Мирисът определено набляга повече на ментата в бирата, но има и лекото загатване за чай. Цвеът е тъмен, мътно-червен и има лека отайка. Още в началото на глътката ментата завладява , като нейната свежест и лека тръпчивост преобладава през по-голямата част от вкуса.  В края на после вкусът има лек нюанс на Мурсалки чай, а горчивината която се усеща е типично бирена. 

Аз лично не бих наблягал толкова на менатата, но при целият процес са варене и съхранение, Мурсалският чай сигурно не може да надделее над останалите съставки. Липсва и повече плътност, но печели с това че няма друга като нея. 

От мен наздраве и до следващия път.