Бял Щърк – епизод 2 и 3

Преди близо две години и половина бях тотално развълнуван от първият ми сблъсък с крафт бира от България. Бял Щърк беше за мен лъч надежда, който ме караше да вярвам, че скоро ще се радвам на хубава бира у дома и навън. След първият епизод – зелена бутилка, семпъл етикет и наистина добри качества, настъпи един дълъг период на чакане, кога ще я видя отново. Близо година след това появата на щъркела бе факт,  но бирата вече не беше същата. Няколко месеца по-късно бирата претърпя и трета метаморфоза и отново смени вкус, бутилка и етикет.

Ето и скромното ми мнение за новите два епизода от живота на тази бира. Първата бира бе произведена от микропивоварна 359 в България, втората бе дело на Hambles Ales Англия, а третата е направена от Goulden Spoor Белгия. Дори всички да се придържали към една рецепта, факт е че бирата преживя тотално развитие във всеки нов сезон. 

Визия: английската и белгийската бутилка са доста различни. Английската е разфасофка 0,5 л. Имаше издължена кафява бутилка и етикета до някъде спазваше сходство с първата зелена бутилка отново 0,5 л. Белгийската обаче има малко по-тромава 0,33 л бутилка тип „бомбичка”, а етикета преживя страхотна промяна,. Освен добре познатият щъркел, на преден план се появиха 4 или 5 симпатични рисувани типажа, които донесоха повече стил и класа – ценна най-вече за колекционери и потребители, които трудно опитват нова бира, ако визитята не ги провокира. В това отношение давам 1:0 в полза на епизод 3 срещу епизод 2. 

Цвят и плътност. И двете бири се водят ейл, но разликата между типичните английски и белгийски  ейлове е доста голяма. Английската е с тъмен кехлибарен цвят, който прозира на светлина, а пяната е не много трайна на тънък слой. Белгийският ейл има доста по-тъмно кехлибарен и мътен цвят, който не прозира на светлина. Пяната е много трайна, гъста и с кехлибарен отенък. И тук епизод 3 е по-добър от епизод 2. 

Мирис и вкус. Втората серия има остър и плътен мирис, който има горчиво-сладки нотки. Вкусът е със средна плътност, първо начално горчив, леко изсветляващ  Третият епизод може да се похвали с не толкова остър мирис, който също е плътен, но е по-сладък и в съчетание с мириса на белгийска мая. Вкусът е в началото доста по-плътен, много по сладък и развитието не е много голямо,. Финалът е леко плодов и с отчетлив тук на белгийска мая. Тук отново давам точката на епизод три. 

Вместо заключение ще кажа, епизод две си отиде, да живее епизод три. Така де, определено не харесах втората варка и за това че се радваме на трета, а може би вече и четвърта варка ме радва, но в сърцето си ще нося първата бира.

От мен наздраве и до следващия път.