Тази година бях
за първи път на Нощта на Музеите в Пловдив. Всяка година съм се канил и съм си
казвал ще отида, ще се потопя в музеите и културата. Реално както са казали
хората „Пътя към Ада е постлан с добри намерения“, едно планирах, а съвсем друго
стана. Първо не влязох в нито един музей, второ от десетките мероприятия
посетих само 5 – 6, но пък смея да кажа видях най-хубавото.
За мой късмет хостела
ми бе в квартал Капана. Макар да нямах прозорец в стаята (хора гледайте си
резервациите) имах цяло кафене на разположение от 20 до 8 часа. Можех да си
устроя „Копон с Джорджано“, но вместо това аз културно се отбих на по бира в „Котка
и Мишка“. Не бях чувал за този бар и се натъкнах на него само на една пресечка
от хостела – пръста на съдбата се намеси отново. Без да ви изненадва и в двата
дни в които бях в града заведението се спукваше по шевовете. Неделя към 16 часа
когато си тръгвах благородно завидях на тепърва сядащите на сянка.
С известна доза
яд ще споделя, че успях да си купя само една от бирите на Innis &
Gunn. Бях решил да опитвам бири на
различни производители, но май трябваше да се придържам към тях. Без бой ще си
призная, че в този ден на разходи 7 лева за 330 млл. бира ми се стори скъпо. След като я изпих
обаче бях на мнение, че всяка стотинка си е струвала.
Без да ви
затормозявам излишно ще споделя кратката история на бирата. След като бирата се
свари и протече бурната ферментация бирата се налива в американски дъбови бъчви
където престоява 60 дни, след това тя се смесва и допълнително се прелива на
ново в бъчви от ром, които са били собственост на американските ВМС. Резултат от
смесването на хмел, малц, дърво и ром не е сензация, но мога да ви кажа всеки
път ми носи истинско удоволствие.
Бирата има
плътен, но прозрачен карамелено-червен цвят, който определено се доближава до
този на напитката ром. Пяната е гъста и трайна, на средно дебел слой и карамелен кафеникав цвят. Мирисът е силен,
плътен и с ухания на ром – вие си знаете как мирише тази спиртна напитка (леки
спиртни нотки и голяма доза карамелена сладост ). Вкусът без изненада е плътен,
не-много силен, подчертано сладък и приятно горчив. Глътката става по-горчива
към края, като постепенно става леко суха. Усещат се тъмни сушени плодове.
Ако ви попадне в
полезрението не се чудете дълго, опитайте тази бира. Относно бар Котака и Мишка
вече имам второ любимо заведение в града, първото все още е Найлон.
От мен наздраве и
до следващия път.
Няма коментари:
Публикуване на коментар