Caldera Hopportunity Knocks IPA – аз не празнувам

Вече не веднъж е ставало на въпрос, аз не приемам огромна част от чуждите празници. Заради този факт и днес  не празнувам Хелолуин. Този празник по никакъв начин не е свързан с България или българският народ. Факта, че няколко дузини деца искат бонбони не ме кара да се чувствам горд или празнично настроен. Защо тези деца не коледуват или не лазаруват, защо не дойдоха да ме сурвакат?  Нямам желание да ви занимавам с моите виждания, но наистина не виждам причина днес да празнувам. 

 

Бирата която ще ви представя сега е от САЩ и за разлика от техните празниците, аз харесвам бирата им. Тази IPA има тъмен и мътен кехлибарен-червен цвят. След като бирата се стопли цветът стана по-мек и прасковен. Мирисът е направо уникален, силен хмелен и сладък, с приятни цитрусови нотки. Пяната е много трайна и на дебел слой, бих казал очарователна. Вкусът в началото е лек и ефирен, но постепенно става все по-плътен и горчив. По информация на производителя Hopportunity Knocks е 100  IBU (единици за измерване на горчивина), но имайте в предвид, че наистина докато бирата е по- студена няма как ги усетите, оставете бирата за малко да се стопли – температура към 12- 15 градуса и ще ги усетите съвсем ясно. Като послевкус на небцето остава мазен хмелен отпечатък. 

Купих си това кенче от Kanaal. Както вече споделих преди няколко дни бях там и останах много доволен от обслужването. Две нови момчета бяха зад бара. Човека който ми продаде бирата беше способен да даде отзив за всяка бира която попитах, за което му правя открито евала. 

http://www.calderabrewing.com/

От мен наздраве и до следващия път.

Two Roads Honeyspot Road White IPA – летен спомен

Вече споделих че ми е студено, мразя зимата и ако мога да избирам между 26 градуса на сянка и 26 градуса на климатик, гласувам с две ръце за лятото. Наистина понякога жегата идва в повече, но освен че мразя киша, студ и Топлофикация, вярвам че лятото е винаги 

по-позитивно. Отвеян към летните месеци ми идва на ума и тази бира. Консумацията и беше на балкона на 8 етаж, беше към 20 часа и времето буквално се беше „убило“ за бира.

От самото име се разбира, че тя е доста странно съчетание и за моя изненада, балансът който  открих е прекрасен. Цветът е светло златист и леко мътен. Пяната е трайна, на средно дебел траен слой. Мирисът е силен, като в него се преплитат хмел и мед. Във вкусът отново има невероятна симбиоза между двата вкуса. Началото е силно и горчиво, в средата медта надделява и се усеща мазна медена нотка, Той се усеща до края на глътката, като на финала отново има горчивина, но вече се усеща и вкус на пшеница, което направо разбива. 

Благодаря на Kanaal за възможността да опитам тази бира. Не е тайна че пазарувам на куп почти в 90% от случаите, а техните бирени пазари винаги ме изкушават. За жалост пазарувам много по-малко от колкото ми се иска. 

http://tworoadsbrewing.com/

От мен наздраве и до следващия път.

Rogue Mocha Porter – капиталистическо влияние

До скоро мнението ми за американските craft бири се свеждаше до десетина бири от три производителя. Благодарение на 100beers.bg и Kanaal тези дни имах възможността да наваксам малко с бирите от САЩ и сега ще ви представя първата. 

При наливане тази бира има тъмно-червен карамелен цвят, но след като е налята изглежда почти черна. За жалост пяната е доста нетрайна и на тънък слой, а от бира с името Mocha Porter очаквах повече. Мирисът е приятен и балансиран. Определено е има сладки нотки на карамел и усещане за мока кафе. Като усещане тялото на бирата е леко към средно ниво на плътност. Като цяло бирата е слаба в началото и средата, но на финала се усещат сладко-горчива смесица мока с карамел, която ми допадна. 

Харесах бирата защото не е тежка като усещане и може да се каже, че е от типа сесийни бири. Бих казал, че е вложено чисто капиталистическо мислене. Можеше да направят бирата доста по-силна като алкохол и усещане, но според мен производителя е търсил именно това, да те провокира да опиташ повече бири в рамките на едно пиене. При положение, че предстои бирфеста в Горна Баня на 30 и 31 май, подобни бири са много подходящи.

http://www.rogue.com/

От мен наздраве и до следващия път.

Brooklyn Black Chocolate Stout – една от любимите ми бири

Не знам дали вие обичате шоколад, но аз определено обичам. Знам че със сигурност обичам повече бира от колкото шоколад, но когато има творения като бира със шоколад, познайте дали не бях изключително доволен да опитам поне една такава. Преди да получа този подарък от моя добър приятел Олег, не бях опитвал шоколадова бира и не знаех какво да очаквам.  След като я опитах,  всяка следваща подобна имаше високо вдигната летва пред себе си, за да ме впечатли. 
 

Цветът е тъмно-шоколадов, буквално прилича на разтопен шоколад. Пяната е нетрайна, но в началото прави доста приличен, дебел слой с цвят на тъмен шоколад.Мирисът е подчертано шоколадов, дори при напитки като Baileys няма такъв мирис. Вкусът е богат, силен, плътен, леко остър. В началото бирата се характеризира с вкус на препечено зърно, но след това става шоколадов и сладък. Финалът е с горчивината на натурален шоколад.

Знам, че повечето не биха одобрили толкова шоколадова бира, но ако някога имате възможност да опитате тази, не се двоумете, преживяването е неповторимо. 

http://brooklynbrewery.com

От мен наздраве и до следващия път.

Left Hand Imperial Stouth – не само за леваци

Втората американска бира от Delirium Café бе тази. Нея сам си я избрах, защото имах някакъв смътен спомен, че съм чел за тази пивоварна.  Оказа се, че точно тази бира фигурира под няколко имена и е по известна като Left Hand Wake up Dead Imperial Stouth.

Бирата има страхотен наситен тъмен цвят, подобен на този на Guinness. Пяната е гъста на средно дебел слой с красив цвят накафява захар. Мирисът е остър, плътен с арома на препечено зърно и плодове. Вкусът е плътен и в началото е доста горчив. с привкус на препечено кафе. В средата на глъдката започва да се усеща сладост на плод и финалът е сладко-горчив.

Да си призная, лично аз предпочитам да Left Hand пред Flying Dog. 

http://www.lefthandbrewing.com

От мен наздраве и до следващия път.

Flying Dog Gonzo Imperial Porter – готов да полети

Честита Коледа на всички ви! Пожелавам ми да сте живи и здрави, много късмет и бири без чет :)

Знаете ли, че отдавна желаех да опитам американска бира, но така и не ми се отдаваше случай. Повечето ми приятели които са ходили по бригади или живеят там, не са запалени като  мен по бирата и често ми казваха че не си заслужава. Те естествено са пили дорнопробните и масови бири от супермаркета, с което ги разбирам .  Тази бира обаче разбива всички митове за които сбях чувал .

Самата ми среща с нея бе неуписуемо радостна. За РД през тази година си устроих 7 дни в Брюксел и Амстердам и се отдадох на почти всички вредни и полезни влияния. Естественно първата ми работа бе да открия Delirium  Cafe, за което само бях чувал и чел, но срещата ми бе сърцераздирателна. Първо нямах ни най-малка представа, че вече не е само едно заведение, а цяла улица с няколко различни заведения, като стил музика, обзавеждане и т.н, които можеха да поберат няколко хиляди човека. Второ нямах ни най-малка представа какви бири ще пия, а  менюто от над 2000 бири направо ме разплака.  Откарах скромните три вечери там и изпих едва  15 бири в самото заведение, но най-важното бе, че прекарах страхотно всяка минута. Важно е да отбележа че приятелката ми бе с мен и първоначално се чудех дали ще и хареса, но това отмина с влизането в заведението, хареса и точно колкото на мен.

На треият етаж на мисля първото Delirium  Cafe (първоначалното заведение) имаше на разположение доста голям набор американски бири. Пред доста непознатите за мен имена изборът ми бе труден, но в този момент книгата “Eзикът на бирата” ми помогна с едната бира. Сетих се за Летящото куче от разказа на Людмил Фотев и си поръчах една Колорадска бира.

За тези които не са чели книгата ще направя крактък преразказ (историята може да се види в уеб сайта на производителя). Историята е за група мъже, които се опитват да изкачат върхът К 2 в Хималаите. Поради силна буря, експедицията се връща назад до не голямо селище в Хималаите. След като се настаняват в  малък хотел,  екипът отива в местен бар, в който откриват бира. Пиейки бирата си един от катерачите пита бармъна защо на сената отвън има летящо куче. Бармънът цитиръл Далай Лама „Кучето лети, защото никой не му е казъл, че неможе”. Това впечатлило страшно много единият от катарачите, че въодошовен през 1990 г. открива собственна пивоварна с името Flying Dog.

Тъй като говорих много без да кажа нищо за самата бира ето и краткото ревю. Бирата има черен, плътен и непрозрачен цвят. Пяната и е трайна, на тънък финен слой. Мирисът е сладък – хората усещат ванилия и шоколад, но на място на което има страшно много хора и миризми, усетих само сладоста, но не и източникът. Вкусът е дълбок, плътен с подчертан силно препечан малц и вкус на кафени зърна. В края има приятна трайна горчивина.

Повярвайте ми, след като я изпих бях толкова доволен, че направо можех да полетя.

http://flyingdogales.com/

 

От мен наздраве и до следващия път.