Показват се публикациите с етикет Porter. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Porter. Показване на всички публикации

вторник, 3 ноември 2015 г.

Zamjska Pivovarna Porter – бърза закуска

Преди няколко седмици, малко преди откриването на  бар Витамин Б минах през магазин 100 бири.  Чудех се какво да опитам и тъй като за първи път не присъствах на фестивала Ритъм и Бира (по това време обикалях в чужбина) реших да опитам от бирите на хърватските пивовари, които се показаха за първи път на фестивала. Тъй като съм почитател на тъмната бира реших да пия един porter на бърз крак преди вечеря. 
 
Този змей на бирите има тъмен и плътен кехлибарен-червен към черен цвят. Пяната му е сравнително трайна, на тънък слой. Мирисът е сладък и плътен, с нотки на препечено и опушено зърно и кафе. Във мирисът се усеща осезаемо и шоколад. Тялото е плътно с осезаемо горчиви карамелени горчивини. На небцето остава лигав отпечатък, а във финалът горчивината се засилва. 

За мен единстеният недостатък е, че бирата е твърде сладка - ако беше направена със кленов сироп предполагам нямаше да се смущавам, но все пак не искам да се разболея от захарна болест пиейки бира. Трудно долових характерните кафе нотки в самият вкус. 


От мен наздраве и до следващия път.

вторник, 21 април 2015 г.

Rogue Mocha Porter – капиталистическо влияние



До скоро мнението ми за американските craft бири се свеждаше до десетина бири от три производителя. Благодарение на 100beers.bg и Kanaal тези дни имах възможността да наваксам малко с бирите от САЩ и сега ще ви представя първата. 

При наливане тази бира има тъмно-червен карамелен цвят, но след като е налята изглежда почти черна. За жалост пяната е доста нетрайна и на тънък слой, а от бира с името Mocha Porter очаквах повече. Мирисът е приятен и балансиран. Определено е има сладки нотки на карамел и усещане за мока кафе. Като усещане тялото на бирата е леко към средно ниво на плътност. Като цяло бирата е слаба в началото и средата, но на финала се усещат сладко-горчива смесица мока с карамел, която ми допадна. 

Харесах бирата защото не е тежка като усещане и може да се каже, че е от типа сесийни бири. Бих казал, че е вложено чисто капиталистическо мислене. Можеше да направят бирата доста по-силна като алкохол и усещане, но според мен производителя е търсил именно това, да те провокира да опиташ повече бири в рамките на едно пиене. При положение, че предстои бирфеста в Горна Баня на 30 и 31 май, подобни бири са много подходящи.


От мен наздраве и до следващия път.

сряда, 21 януари 2015 г.

Glarus London Porter - не само гарваните са черни

Здравейте, след като в последните дни представях само бири от чужбина, нека да ви върна  в България.  Миналата година беше най-силната за последните три години, като се появиха бири като Диво пиво, Гларус, Ох и Ах. Освен това се появи и Столично Вайс, което беше първата нова бира под този бранд. За повечето от тях намерих време да ви пиша, но за тъмният Гларус така и не намерих време до днес. Вече имах възможност да опитам наливна и в бутилка, за това е време да ви споделя моето виждане.

Glarus London Porter  има тъмен, плодово червен и мътен цвят, който прозира леко на светлина. Пяната е на тънък нетраен слой. Мирисът е плодов и сладък, с усещате за карамел.  На вкус в началото е малко неутрална, след това става малко лигава и карамелена, а в края се усеща приятна препечена горчивина. Като цяло бирата е добра и ми допада повече от всички други произведени в България (изключение Столично Тъмно, която все пак е bock бира), но на мен ми липсва плътност.  За разлика от бутилираната, наливната  имаше повече газировка и по-малко препечени нотки. 

Може да опитате, да повторите, че и да потретите. Бирата е лека и определено пивка . Ако Столично ви идва прекалено сладка или тежка, то Гларус е вашата бира. 


От мен наздраве и до следващия път.

петък, 12 декември 2014 г.

St Peter’s Honey Porter – Меденка Любимка в течен вариант


Последната за момента бира от тази марка която имам удоволствието да пия в момента е представител, на новите и доста непознати за нас медени бири. Малко или много другите стилове бира сме ги срещали или сме виждали поне при пътувания в чужбина, но рядко се срещат бира с мед и всяка нова, ми носи различен поглед върху нещата. 

St Peter’s Honey Porter има невероятно силен меден мириси примесен според мен с канела или друга подправка. За да си представите колко силна е миризмата, мога да ви кажа, че съм я изпил преди половин час, а аромата все още се носи отчетливо. Цветът е карамелено кафяв и непрозрачен. Пяната е нетрайна, на тънък слой. Вкусът плътен и определено меден, като във финалът усещам отново канела и един определен кремав привкус на небцето.  На мен определено ми допадна, жената също я хареса.

Преди малко коментирах с Г-н Фотев и той се оказа прав за едно, силата на медат е малко над нормалното. Ако трябва да сравнявам с Fullers Honey Dew или коледната бира на Ники Дочев от 2013 г., то определено тук медат идва повече.  При Fullers липсва елемента канела, а при Ники просто всичко беше в перфектен за мен баланс. Моля само да не забравяте, че все пак това е Porter, а другите две са Chistmas Ale и светла бира, за това не може да ги сравняваме напълно.  Ако решим да го правим, веднага се сещам за няколко лидълски бири с мед, които просто не стават.

За финал, скоро ще ви пиша за една полска тъмна и мътна бира с мед, която за момента седи на пиедестал в съзнанието ми , що се отнася за бири с мед. 


От мен наздраве и до следващия път.



сряда, 10 декември 2014 г.

St Peter's Old Style Porter – духът от бутилката


Поредната зимна вечер. Сняг може и да няма, но вали ситен неприятен дъжд. Тъмно е като в рог, студено, направо типично британско време. За да се впиша в този пейзаж без самият аз да стана мрачен, отворих една приятна зелена бутилка, от която се изля пенлива тъмна течност.  Ако бях в арабска вечер, сигурно щеше да излезе някой Джин без Тоник, но понеже говорим за UK, то един  Old Style Porter е най-прекрасното нещо, което може да ти оправи вечерта. 

Противно на очакваното, тази бира ме изненада с цветът си. Той е карамелено червен и много тъмен, като наподобява повече на германски schwarzbier от колкото porter. Пяната е нетрайна на тънък, траен и кремав слой. Мирисът е смес на много лек карамел и препечено кафе. Вкусът в началото е малко остър и горчив. В последствие бирата изразява пълният си характер със средно плътно тяло, карамелена горчивина и приятен горчив финал на препечено кафе. Послевкусът е с дъх на карамел и кремаво кафе. 

След такава приятна бира, не ми пука за времето на вън, но ми пука, че духът от бутилката изчезна с последната глътка. 

\
От мен наздраве и до следващия път.

сряда, 18 юни 2014 г.

Гларус – Варна Мой

Винаги съм обичал Варна. Имам роднини  и приятели там, града е хубав, имат си море, морска градина, делфинариум,  въобще всичко което ти трябва, а сега вече си имат и Гларус. За тези които още не са разбрали, новата българска бира идва от Варна и са я кръстили на еднноименната птица.

Много се радвам за хората там, защото ММ, Черно Море и Варна не са никакви бири, а преварена вода с оцветител, хората заслужаваха хубава бира и я получиха. Искам да благодаря на двамата ентусиасти които направиха тази бира и пожелавам успех на целият екип, те пък  обещаха да пуснат и други бири след време. Специално на данъчните и другите канцеларски плъхове искам да им пожелая да са достатъчно заети, та да спрат да тормозят производителите на домашна бира. 

Гларус като бира може да се похвали с много приятен тъмен кехлибарен златист цвят, който идеално отговаря на стила английски специален светъл ейл. Пяната е на дебел плътен слой. Като наистина добрите бири, отпивайки от стъклена чаша, пяната остава своите отпечатъци на етажи по стените. В началото вкусът е средно силен, горчив и хмелен, след което лично аз усетих леко опушен малц, макар че самите производители твърдят, че не са търсили такъв ефект. Те  разбират малко повече от мен, но пък рецепторите са си мои: ) Финалът е приятен, олекващо горчив и съвсем леко плодов. 

Близо 2 години след Белия Щърк  най-накрая дочакахме и следващата наистина хубава българска бира. Ако ви звуча малко патетичен, то е просто защото се радвам на тази бира. Како казва един мой варненски другар Мишо Шамара „Варна Мой”, така и аз казвам да на Гларус. 


От мен наздраве и до следващия път.



събота, 14 декември 2013 г.

Nøgne Ø Porter – една прекрасна тъмна скандинавка




Това лято, моя приятел Олег замина за Норвегия. По времето когато хората отиват на море, той реши да се отдаде на температури близко до ранна пролет и късна есен. Бяха ми необходими около 5 минути пояснения, за да разбера защо се е насочил натам, но когато разбрах доводите му, така благородно завидях, че се замислих кога и аз ще посегна на Скандинавия.  Когато се върна от пътуването, той не ме беше забравил и за пореден път ми донесе една бира за спомен. Да си призная хората като него не спират да ме очароват. 

За моя най-голяма радост бирата която ми донесе, бе тъмно шише със странен лилав етикет, като на етикета се мъдреше едон голямо O с много по-малко porter. Тъй като обожавам тъмната бира, няма да ви казвам какъв кеф беше.  

Бирата притежава невероятен тъмен и плътен кехлибарен цвят. Пяната е възможно от най-гъстите кремаообразни, а цветът е тъмно карамелн. Мирисът е много силно наситен, с осезаемо усещане за препечено кафе.  Вкусът е тежък, плътен и горчив. Бирата оставя характерна стипчивос в небцето. В края на глъдката съвсем отчетливо се усеща кафе, а финалния послевкус ена карамел. 

За мое най-голяма съжаление, снимките на бирата изчезнаха, при архивирането на памета (често правя beck up) на бриените снимки и файлове, явно съм направил нещо тъпо и съм изтрил всички снимки, остана ми споменът и гласовия запис. 

В прочем ако се чудите кои са моите снимки, в повечето пъти те са тези с по-лошото качество, защото стандартно снимам с телефона си, кой сега е Nokia C3 – възможно най-тъпият телефон с 2 мега пиксела и без светкавица.


От мен наздраве и до следващия път.

Редакция: Успях да си намеря снимката и сега тя е в оригинал :)

сряда, 5 декември 2012 г.

London Porter – една от любимите ми бири / London Porter – one of my favorite beers



London Porter – една от любимите ми бири

Не съм крил и няма да крия, че обичам тъпна бира. Това обаче не ми замъглява преценката и ако една биреа не ми се струва хубава си казвам, но когато една бира ми харесва това си личи. В случая с тази бира тя не просто ми хареса, тя ме накара да се влюбя в нея. 

Бирата има красив тъмен,  карамелен и плътен цвят. Пяната е гъста, карамелено-кафява и на траен и дебел слой. Вкусът е наситено карамелен, с преобладаващ вкус на карамел и препечен малц. Бирата има тежък и сладък вкус, който в края остава приятен горчив послевукс. 

Настина се влюбихмe тази бира ,като визирам мен и приятелката ми. Не случайно това е най-доброто тъмно пиво в Лондон

От мен наздраве и до следващия път. 


London Porter – one of my favorite beers

I have not hide and I will not hide that I love dark beer. This fact doesn't obscure my judgment and if one beer is not good I will tell you, but when the beer ls good you will understand. In this case this was love at first sip.

The beer haже a beautiful dark and thick caramel color. The foam is thick, caramel-brown and durable. London Porter have rich caramel flavor who is dominated by the taste of caramel and roasted malt. The beer have heavy and sweet taste, which remains a pleasant bitter after taste.

We are in love with this beer, I mean me and my girlfriend. Not coincidentally that is the best ale in London.


 Cheers from me and until next time.


петък, 20 април 2012 г.

Кметско тъмно пиво - има какво още да се иска




Дълго време не бях ходил в една от малкото уникални микро-пивоварни в страната. До срамяме от самият мен и реших да се реванширам сам на себе си.  Преди месец взех една приятелка която ме дари с две хърватски бири я заведох на по бира в При Кмета.  Опитахме всички бири, като наи-много ми харес а тамното, а наи-малко пшеничното. 

Тъмната бира има леко плодов като боровинов вкус, но май навсякаде боровинки търся.  Има леко горчив вкус, но е приятна. Пяната е тамна, трайна и с  кафеникав  отенак.  На бирата и лиспва финес. Послевкусът и куца, в края бирата за малко става горчива, но и липсва запомянщ се елемент.

Наскоро един бирен гуро ме свтена в това, че При Кмета експериментират, а  често и самите саставки са от различни доставчици. За това може би и бирата не ми е харесала много.  Явно всяка седмица бирата е различна, което за мен е блестяща идея.   


От мен наздраве и до следващият път.