Показват се публикациите с етикет Belgian Strong Ale. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Belgian Strong Ale. Показване на всички публикации

събота, 31 октомври 2015 г.

Satan Gold - скука

Втората бира за днес идва от Белгия. Скоро не бях пил белгийски силен ейл и за това заложих на нещо ново  и непознато. При посещението си в Света на бирата взех три различни бири като стил и държава, а тази беше втората към която посегнах.

Дръзкото име Златен Дявол се провали още с наливането на бирата. Пяна не се получи. Единственият загатваш момент за пяна, бе тънкият не много траен пръстен на гърлото. Цветът е тъмно златист и мътен, като потъмняло злато. Мирисът е силен и остър, с определено усещане за спирт. Вкусът е доста остър и силен. В реалност бирата се колебае между Belgian Strong Ale и Tripple. Силното спиртно усещане се притъпява от странична добавка, не можах да разбера каква но определено обърква финалът на бирата.

Трудно ми е да преценя дали бирата ме впечатли реално. Пил съм и други бири в стила и като че ли тази е най-слабият представител. Ако се доверяваме на Ratebeer, то не само аз съм на това мнение. 


От мен наздраве и до следващия път.

понеделник, 5 януари 2015 г.

Delirium Tremens – не прекалявайте с нея


В дните след нова година обикновено хората или се напиват или изтрезняват, всичко зависи личното ниво  - буквално като в електронните игри, колкото повече опит имаш, толкова повече прекаляваш. Лично аз се оказах някъде по средата, тъй като в последните дни на 2015 бях кротък, то на 3-ти реших да наваксам. Получи се грозна гледка, далеч съм от това да ви давам съвети как да живеете, но определено няма смисъл от подобни напивания.

Бирата която ще ви представя е сред силните бири, които със своите 330 мл ви изглеждат „слаба ракия”, но след като изпиете 1 - 2 разбирате защо не трябва да се прекалява с нея. Определено ако опитате повече от две подобни бири рискувате да ви боли глава на следващият ден. Според мен 2 са напълно достатъчни за една вечер и не ви съветвам да прекалявате. Определението Belgian Strong Ale е съвсем правилно. 

Духът от бутилката буквално излезе с дим. При отварянето имаше лек дим, след което Delirium Tremens потече с тъмно жълт яйчен цвят. Пяната е дебела, трайна и пухкава. Мирисът е силен, плътен и леко сладък. Усеща се леко кориадър и плод. Вкусът е доста тежък, наситен и горчив. Глътката е тежка, и не позволява големи отпивания. 

Моля не тълкувайте думите ми погрешно, бирата е определено много добра, просто е силна. Лично аз я харесвам и от време на време пийвам по една, но до сега никога не съм пил две едва след друга. 


От мен наздраве и до следващия път.

неделя, 4 януари 2015 г.

La Ramée Blonde – първата за 2015 г.


Честита нова година на всички ни. Заглавието на тази статия е леко подвеждащо, но не съвсем. Реално преди два дни с моята половинка бяхме на гости на едни много добри хора. Ще нарека семейството  ЕЛФ (игра на думи с имена и букви). Домакините ни устроиха истинско кулинарно гурме пиршество, и за да бъде програмата напълно съвършена вечерта премина в дегустация на селекция от 12 бири. Сред бирите които пихме имаше много белгийски и домашни, но всички до една имаха своите качества. След като ви разказах това, ще попитате защо тогава заглавието е такова? Ще ви отговоря - защото беше първата бира която отворих вкъщи за дегустация през 2015 г. 
 
La Ramée Blonde има много трайна, дебела и кремава пяна. Цветът е тъмно-златист, с нюанси на леко разбит жълтък. Мирисът и е сравнително лек, изпълнен с нотки на хмел и белгийска бирена мая. Вкусът е плътен, в началото леко плодов, след това горчив и доста по-силен. Като цяло е много добре балансирана и с приятен горчиво-сладък послевкус. 

Бирата е наистина приятно изживяване, а когато я пиете с хора като смейство ЕЛФ, то не ви остава нищо друго освен да се радвате на приятните моменти. Ако скоро очаквате гости, La Ramée Blonde ще ви помогне да се почувствате по същия начин както нас. 


От мен наздраве и до следващия път.


понеделник, 29 декември 2014 г.

N'ice Chouffe – бирени джуджета, идеален коледен подарък


След като установихме, че Delirium La Mère Noël най-вероятно не е бирата на Снежанка, то остана да решим дали N'ice Chouffe е бирата на коледните джуджета. В полза на твърдението са няколко неоспорими факта. Първо бирата се предлага по Коледа, второ рекламните лица са джуджета, трето всички любители на фентъзи знаят, че джуджетата са големи пияници и една силна биричка като тази хич не ги плаши.  Последен силен коз, бирата е малка, тоест подхожда им.

Паната е трайна, на средно дебел слой.  За жалост, макар да е дебела, пяната има  доста едри балони ,и заради това губи точки. Заради това, че има собствен кремав вкус, печели точки. Цветът е тъмен и мътно червен. Мирисът е силен и плътен. Вкусът е силен, сладко горчив, с плодови и карамелени нотки. Финалът е слаб. 

За вас остава сами да определите дали бирата е на коледните джуджета или не, но опре делно е добър подарък.


От мен наздраве и до следващия път.

неделя, 28 декември 2014 г.

Delirium La Mère Noël – за честита Коледа



Здравейте, Коледа вече официално мина, но сега сядам на компютъра да ви честитя.  Пожелавам на всички ви да сте живи и здрави, много поводи за наздравици и разбира се много и хубава бира.

Вече няколко пъти споменах, че коледните бири на Delirium са ми сред любимите. След като вече писах на Christmas, сега ви представям La Mère Noël. Противно на очакваното (вижте етикета) това не е бирата на Снежанка. Първо не ми се вярва тя де е бивша Мис Лапландия, а второ тя надали е секс маниак (тук нямаме налична информация за живота на личността Снежанка). Провокативният етикет е бонус точки за мъжката част и да ви кажа, силата на този Belgian Strong Ale е точно като за мъже.  Повечето дами няма да харесат, а тези които я харесват, вероятно имат много щастливи мъже. 
 
La Mère Noël има дълготрайна дебела пяна на доста пухкави балончета. Ако трябва да ползвам метафора, то пяната е като снежна шапка. Цветът е плътен и с цвят на леко разбит жълтък. Мирисът е силен и плътен. Усеща се мая и слаб алкохолен спирт. В интерес на истината мириса е повече като Triple бира.  Вкусът е доста силен, плътен и горчив. В началото е по-силен, в средата се усеща малко спирт, а в края има силен горчив и сладък вкус.

Определено харесвам силата на тази бира. Ако трябва да я сравня с жена, то момичето от етикета е точно такава като темперамент.

 
От мен наздраве и до следващия път.


петък, 19 декември 2014 г.

Delirium Christmas – Белгийска Коледа! и Честита Нова Година?

В последните три години имам една нова коледна традиция. Паля колата и пътувам в дните преди празника за Перник. Там чрез моите приятели от BBB пазарувам коледни и зимни бири, които после с удоволствие консумирам. Тази трета година взех няколко нови, но и няколко вече опитвани бира, към които бих се връщал отново и отново. Тази бира е една от тези, към които бих посягал всяка Коледа. Като лирично отклонение, искам да споделя, че съм почти убеден, че Дядо Коледа си е забравил Снежанка в бара, защото винаги като отида в ВВВ има много хубави момичета. 

Пяната на Delirium Christmas е много дебела и пухкава, като преспа. Цветът е тъмно карамелен и мътен. Мирисът е плътен, остър, сладък и с леко спиртен. Глътката идва доста силна. От начало и остра и доста горчива, след което вкусът отслабва, става малко по-слаба и плодово сладка. През цялото време се усеща леко спиртна нотка, но при 10% алкохол вероятно е нормално. Финалът е с приятна горчивина на небцето и лекото загатване за плод, в случая вишна или череша. 

За мен тази бира е като зимна приказка. Ако трябва да ползвам алюзия, то пяната те затрупва, а после вкусът силен и плътен като зимата те превзема.  Лично аз съм голям фен на тази бира и всяка Коледа, тя е добре дошла. Дядо Коледа може и да е спорна личност, но тази бира е 100% истинско преживяване. 


От мен наздраве и до следващия път.
 

неделя, 7 декември 2014 г.

Delirium La Guillotine – способна да ти отреже главата


Бях чувал за прословутото кафе Delirium и техните бири, много преди да започна да пиша за бира. Мои приятели които бяха посещавали Брюксел по работа се отбиваха до там и само ми разказваха. Всеки обаче ходеше с евтините компании и не ми носеше нищо. Това беше страшно обезкуражаващо.  Най-добрата приятелка на жена ми обаче счупи тоя карък. 

Момичето ми донесе Grimbergen Blond и от тогава си спечели моето приятелство за цял живот.
Преди да посетя заведението миналата година, имах удоволствието да опитам и петте вида от тяхната едноименна бира. Благодарение на BBB Перник за няколко дни бях опитал наистина пет страхотни бири, които с най-голямо удоволствие ще си купя пак, защото това е вкус който си заслужава да опитваш и опитваш. 

Ще ви представя първо La Guillotine, макар че при мен тя се нарежда на последно място от марката. Бирата има тъмен и мътен цвят. Обикновено от бирите които съм срещал, с такъв цвят са характерни бирите от типа Quadrupel, като La Trappe за пример. Пяната е гъста и бяла, на дебел и пухкав слой, който спада бавно.  Мирисът е силен, плътен и сладък. Глътката от самото начало те зашеметява.  Името не е избрано случайно. От самото начало гилотината пада със много силен и плътен вкус. В средата с усеща малко по-остро, но на финала вкусът леко отслабва и преминава в сладка горчивина. 

Определено три такива бири, може да ти махнат главата в преносния смисъл.  Поразрових се малко и разбрах, че ако искате да я съчетаете с дадена храна, това ще бъде най-удачно с месо.  Лично аз ще опитам след няколко дни дали е вярно, а до тогава ако някой от вас опита, нека да ми пише. 


От мен наздраве и до следващия път.