Показват се публикациите с етикет Pilsener. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Pilsener. Показване на всички публикации

сряда, 3 декември 2014 г.

Coschützer Pils – бонус точка за мен



Бас ловя, че ако си отворите портфейла в него не след много търсене ще намерите карта за намаление при пазаруване. Дали ще е за магазин, бензиностанция или друг търговски обект, почти всеки от нас се възползва от някакъв бонус при пазаруване.  Модерният живот е такъв, ако си лоялен към нещо, обикновено те поощряват. Защо ви разказвам това, защото лично аз имам такива карти за половината бензиностанции в страната и няколко магазина, нося ги с мен и то за да спестя някоя стотинка. Не цепя петачето на две, но все пак ми носи утеха, че в края на месеца може да съм спестил 30 – 50 лева. 

Споделих, че наскоро си купих доста бира. Както казват старите хора направих голям пазар. На едно от местата (умишлено не казвам кое, за да няма злоупотреби ) в края на пазара, учтивият продавач-консултант ме изненада с една бира подарък, която дори не беше сред предлаганите в магазина. Ако лицето се разпознае, благодаря, знаеш че нямаше нужда, но определено ме зарадва искрено. 
Coschützer Pils е представител на немските пилсове с алкохолно съдържание 4,8%.  Мирисът е леко кисел и сладникъв. Цветът е светло златист, бистър. Пяната е нетрайна, на не много дебел слой. Бирата е малко в повече газирана, приятно горчива и на финала леко сладка.
Бирата е наистина типичен пилз, лекотата и горчивината са доста приятни. Бирата е за ежедневна консумация и определено няма претенции да е повече от това което е, но точно това я прави симпатична. 


От мен наздраве и до следващия път.

четвъртък, 11 октомври 2012 г.

BEER – made in Boliarka



Не бях стъпвал в Лидъл околок 2 -3 месеца, което е разбираемо, хем магазинът не е толкова евтин за наистина необходимите неща, хем изборът на бира е крайно ограничен. Въпреки това на 5 -6 меца и те пускат по една бира за известно време, като в този случай са брандирали болярска бира с тяхно име. Така де те имаха една бира  Beer но тя беше безалкохолна, сега са я пуснали алкохолна. Болярка обаче отново са сварили набързо нещо и хоп на тезгяха. 

Бързият консуматорски тест доведе до следните заключения: пиво с тъмно златист цвят и гъста бяла пяна (до тук добре) , но мирисът е много кисел и хмелен, което като цяло  не ми хареса.  Бирата е горчива и леко кисела, не бих казал че е приятна, но все пак не е крайно зле. Плюса е хмеленият послевукс.

Тост ако имате 2 лева, така или иначе сте тръгали към Лидъл, не ви се пие друга бира освен тази, то вие сте късметлия, в следващите 1  - 2 месеца може да се насладите на Beer.


От мен наздраве и до следващия път.

четвъртък, 16 август 2012 г.

Наздраве – още една болярска бира


Въпреки, че Бритос би трябвало да бъде най-новата бира на България, то има още една бира, която може да спори за това. Подозирам тя отново е дело на същата компания, която прави и Бритос. Защо подозирам това ли, защото рецептата е отново от берлинският пивоварен институт VLB Berlin, а за място на производство е посочено Велико Търново. 

За това пиво ме открехна един приятел с псевдонима БиРа. Понеже от извесно време бя х гипсиран, пратих жената до магазин Аванти да я купи. Цената ако не се лъжа е около 2,2 л за 2,5 л. Тук трябва да благодарим на половинката.

Да си кажа право бирата не струва. Има светъл воднист и златист цвят, а пяната и е гъста и трайна. Мирисът е доста безличен. На вукс е много лека, кисела и водниста. На етикета е дадено алкохолно съдаржание 4,9 %, но според мен няма и 3% алкохол.

От мен наздраве и до следващия път.  

петък, 10 август 2012 г.

Hutthurmer Gourmet – едно приятно пролетно изживяване


Преди да си тръгна от Букурещ това което ме зарадва безкрайно бе бар 100 бири. Както писах преди близо месец, това е моето място в Румъния,  нищо друго можеш друго да не видя, това щеше да ми стигне. 

Бирата е една от 88-те в менюто, които не бях пил до тогава. Цената и е доста приемлива 7 леи, което бе най-ниската в менюто, но бирата не се оказа с толкова лошо качество, каквото предвещаваше цената. 

Hutthurmer Gourmet има светъл златист, плътен цвят.  Не прави добра пяна, но пък е леко в повече газирана, поне на първо четене. Мирисът е приятен, силен хмелен. На вкус бирата е газирана, не много горчива, с лек горчиво-кисел завършек.

Бирата е доста приемлива, макар да е далеч от доста по именитите германски бири. 


От мен наздраве и до следващия път.



понеделник, 30 юли 2012 г.

Noroc Blonda – горчиво-кисело в собствен сос


Поредният спомен от град Брашов е точно това кенче. Точно в центърът на старият град в един не много голям магазин попаднах на 11 бири. Две от тях по 2 л не се събраха в багажа ми и останха не купени. Какво дас е прави отивам на екскурзия с малки куфари явно.

Има трайна пяна на тънък слой и тъмно златист цвят. Мирисът е кисел и леко хмелен. На вкус набирата и идва малко в повече горчивината, като в края става и леко кисела. 

Цялата концепцията на пивото е за широка консумация с ниски характеристики и ниска цена, в резултат на което се получава нещо от сорта на горчиво-кисело в собствен сос, ала китайската кухна. Хем е странно, хем не е чак толкова неприятно.



От мен наздраве и до следващия път.

неделя, 29 юли 2012 г.

Albacher Premium – нищо интересно


Втората бира от Брашов в кошницата от покупки бе тази бира. В интерес на истината първо видях нея, после Dorfer. Това което ги направи интересни бе станиоловият капак над кена, който съм виждал доста рядко и знам че бирените колекционери си падат по тях.

Пивото има много светъл златист цвят. Почти не прави пяна, за това няма какво да описвам. Бирата е с лек неприятен мирис. На вкус е лека, в началото водниста, след това става сладка. Завършва едва доловимо кисело. 

Бирата не ми достави удволствие.


От мен наздраве и до следващия път.

събота, 28 април 2012 г.

Hammer Pilsener – евтина имитация


В желанието си да опитам всяка бира която видя, често „удрям греда” с някоя наистина кофти бира. В този случй беше точно така, в Т Маркет продават бира за 98 стотинки, която е просто евтина имитация на пиво.

Има светъл златист приятен  за окото цвят и бяла гъста пяна. На мирис бирата е кисела, а на вкус е кисела, остра, газирана и накрая неприятно грочива.

В прочем не се очудвам тлкова от вкус ана бирата, до сега 3 от 4 бири производство на Eichbaum не са ми харесали.


От мен наздраве и до следващият път.

четвъртък, 29 март 2012 г.

Wieselburger Bier Stammbrau - удоволствие за сетивата



Преди няма и месец шефа замина за Швеция. Без да поставям въпроса той спомена, че ще донесе бира и аз какво да кажа, усмихнах се широко и се замечтах. Още не съм покорил тази скандинавска страна, така де не съм пил тяхна бира. След три дни човека кацна в София и аз вече бях на фаза аха да прегоря от кеф. Хубаво де, той донесе бира, но австрийска. Оказа се, че  тея на летището имали некви бири, но тази му се сторила най-хуба на външен вид, и да ви кажа хич ве се е излъгал човека, бирата вътре си струва. Шведската инвазия се отложи, но пък бирата в ръцете ми е супер.

Пивото има светъл и златист цвят, а пяната му е на дебел пухкав слой. Мирисът е лек, кисел и по-скоро като на пилз. При отпиване бирата има плътен и сладък вкус, който се разнася леко и придобива по-остър вкус в средата на глъдката. Бирата завършва леко горчиво и с плодови нотки, без реално да има каквито и да е плодови добавки.


Давм 6 от 6 на бирата, ако можех бих я пил още доста пъти.



От мен наздраве и до следващият път.


вторник, 21 февруари 2012 г.

Jагодинско – отолява жаждата



От както си има колега сърбин все го ръчкам за бира. Да ама там от където е има малък избор. Все едно да си  в Благоевград и да искаш Ломско пиво. Добре че е шефа, та наскоро донесе три бири. Първата е тази.

Симпатичният дядо на етикета ме забавлява и ми прилича на Хитър Петър, но как да не се довериш на човек с бира в ръка. Интересно е да се спомене, че отдавна исках да опитам тази бира, което сега докато я пия ми прави нечовешки кеф.

Бирата има тъмен кехлибарен цявт и трайня бяла пяна, на средно дебел слой. На мирис е лека, леко сладка и кисела. При отипавне бирата е леко остра и кисела, след което става горчива и завършва в сладък нюанс.




Бирата не блести, но върши добре основната си цел, да засити жадният.







От мен надраве и до следващият път.




петък, 10 февруари 2012 г.

Pils Plus – типично по балкански



Миналото лято имах късмета мой колега да ми донесе две бири от сръбско. Първата беше Lav, а втората вече знаете коя е. Това което ми направи впечатление в нея бе леко странната на пръв поглед бутилка. Малко по-късно обаче Астика и Леденика минаха на същите бутилки, само че в модел 600 мл.

Бирата има светло златист и приятен цвят. Има бяла и трайна пяна, на сравнително дебел слой. На мирис е леко сладка и с лек сладък вкус. Иначе е типично по балкански кисела и приятна.

Бирата е от класа на Ариана и Астика, като е с една идея по-сладка от тях.



http://www.bpartner.co.yu/eng/pivara.html   - линка не работи



От мен наздраве и до следващия път. 




понеделник, 30 януари 2012 г.

Варна Светло – ужасна бира



Преди няколко дни се одбих до Рода Маркет, голям магазин, в него все нищо няма. Този път обаче ме изненадаха и предложиха тази наистина ужасна бира. Не се сещам за толкова тъпа бира, наистина съм разочарован.

Пивото е без пяната, а цветът и е тъмо бронзов. На мирис бирата е кисела и има лек неприятен дъх, немога да определя на какво точно. Бирата е леко кисела и с горчив неприятен финал, който има гаден привкус, точно като миризмата.

Съвет, не си давайте 2,2 лева за нищо на света. Хората от пивоварна Булбрю (Леденика) са се изложили напълно, даже Хаберман за веригата Карфур е по-добра. ММ също е по-читава, но тази не струва.





От мен наздрави и до следващия път.



четвъртък, 26 януари 2012 г.

Pilsator Pilsener – с най-добри намерения



Месец преди Коледа, както си бачках приятелката ми звъна. Тамън да  и кажа здрасти и тя изстреля – Пил ли си Пилсатор? Пръвоначално не разбрах че говорим за бира и си викам какво пък е това, но аха да питам и тя продължи – Бира с един лъв на етикета в ПВЦ 0,5 мл. Направо ме разби, до толко доброто същество познава колекцията ми , че вече знае кое съм пил и кое не. За по сигурно все пак попита де. Много съм и благодарен че я взе, но за жалост бирата не е от най-хубавите, но пък бе подарена с най-добри чувства, което беше по важното.

Биричката има силен кисел мирис и бяла нетрайна пяна. При отпиване бирата влиза остро, а вкусът и е леко сладък. Бирата е кисела, горчива и силно газирана, и чесно да си кажа тази острота не ми хареса. Цветът е светъл и бистър.




От мен наздрави и до следващия път. 


вторник, 17 януари 2012 г.

Karlsberg Urpils – немска боза по нашенски



От няколкото германски бири, които купих в Т-маркет, тази като че ли се оказа най-скучната. Вкусът й не ме впечатли с нищо и като цяло остави мнение за пълна посредственост.

Има тъмнозлатист цвят и средно трайна бяла пяна, която се оказа най-сериозното качество на пивото. Мирисът е силен, сладникав, киселеещ и леко дразнещ. На вкус е сладка, леко водниста и слабо газирана. Остава лек кисел послевукс, който обаче има остър и неприятен ефект.

Не съжалявам, че съм я купил, но не бих я пил отново.


http://www.karlsberg.de/


От мен наздрави и до следващия път.

сряда, 30 ноември 2011 г.

Зајечар - С дъх на СРЮ





Не искам да политизирам нещата, но за съм роден в дните на СССР, а СРЮ беше
нещо даже по-добро. Аз от онези времена помня повече добрите неща, но това не ми пречи да помня как с трепет чаках шоколадовите яйца от Корекома или пък шоколадът Чипи Рипи от сръбската граница. В моите очи се запечата споменът, че някак си в Югославия е “по-така” от при нас. От там внасяхме техника като Фунай, Сони и Хитачи, шоколади и куп други западни екзотики. С две думи всичко имаше отвъд границата, само ток и бензин не ахахаха :)

Преди дни шефа се прибра от сръбско и за пореден път ме изненада. Като видях бутилката, не разпознах каква е марката бира, но ми стана мило като видях формата на самото шише. Едно време всички бири бяха с еднаква бутилка, а сега няма родно пиво което да запази тази традиционна форма. Малко ме е яд за това, но рекламата изисква жертви в името на продажбите и т.н. Както и да е, освен бутилката ме трогна и етикета, изглежда съвсем в стила на едно време, особено с това червено, което беше символ на партията :) Третото което ме трогна е факта, че от известно време се пробвах да се сдобия с това пиво, но покрай границата не се продава и удрях на камък (същите географски особености като навсякъде, не може да пиеш Алмус в Търново или Пиринско в Русе).

Така няколко вечери по-късно реших да пробвам непознатото питие и ето моите
 впечатления. Цветът е бистър и светло златист. Пяната е доста нетрайна и натънък слой. Бирата е газирана малко в повече. На мирис е малко резливо
кисела, на вкус е остра, газирана и още по-кисела, като оставя характерен киселеещ вкус. С риск да недоволствам, бирата не е нищо особено, но все пак високо оценявам ретро облика на това пиво.


Немога да намеря работещ сайт на пивоварната, но разбрах, че в момента тя е част от United Serbian Breweries - смесено дружество между Heineken (72%) и Efes (28%).

От мен наздраве и до следващия път.