KIngfisher Premium Lager – спокойно можеше да я пропусна

Ако сте минавали това лято през Лидъл, то вероятно помните, че за известно време там се предлагаше тази англо-индийска бира. Бях любопитен да я опитам, но резултата от теста доказа, че мога да мина и без нея.  
 

Kingfisher има тъмно златист цвят и нетрайна пяна, на тънък слой на пръстен по ръба на чашата. Мирисът е твърде лек и малцов. Тялото е с ниска плътност и малцов вкус. В края ако иматe богата фантазия се усеща хмел. Горчивината е много ниска, както и газировкта.

Ако сте в Индия на 30 и повече градуса и влагата е над 80% сигурно ще ви се пие подобна бира, но в през лятото в София не струваше. 

http://unitedbreweries.com/

От мен наздраве и до следващия път.

Kral – още една евтина бира

Преди близо година излязох в парка пред Народният Театър. Ако някой от вас си падат по хората, то те помнят една инициатива в неделя следобед да се играят хора там. Лично на мен това начинание ми допадаше защото целеше да се запази една традиция по модерен вариант. Докато си почивах, на една будка за ход дог на колела съзрях непознат червен кен. Огледах се и видях доста пора да пият въпросната бира. Без да губя време за 1 лев си купих една бира. 

Както сами може да се убедите тази бира има тъмно-златист и леко мътен цвят. Пяната е трайна, на дебел слой. Мирисът е силен и цитрусов. Вкусът е лек и цитрусов. Преди края дори се усетиха нотки на сурова костилка.  

Не мога да разбера защо, но производителя твърди, че бирата е лагер. В същност на лице са вкусове на вайс бира. Далеч съм от мисълта, че по погрешка са налаяли вайс бира в този кен и той е пътувал от Чехия до България до мен, но не мога да се съглася и с твърдението, че тя е лагер. Не съм я пил пак, но си струва да го направя, все пак е само 1 лев.

http://staropilsen.cz/

От мен наздраве и до следващия път

de Bassus Baron Maximilian Premium Lager – интересна история

В разгара на миналата зима бях служебно в Пловдив. Пътуването и престоя в града ми оставиха две много различни и противоположни впечатления. Първо ще ви споделя за негативното, а именно, че бях в хотел Тримонциум. Този уж 5 звезден хотел отвътре в същност е адски скапан. От 130 човека не чух един да каже стаята ми е ок. Оплакванията бяха най-различни, но общо взето най-основните са – мърляви мокети и тапети, стари оръфани мебели, телевизори от преди 20 години, 10 турски и един български телевизионни канала, счупени врати на баните и запушени канали. Този невероятен лукс беше на минималната цена от 148 лева двойна стая, като цената не покрива паркинга пред хотела. Горещо ви препоръчвам да не отсядате там, в близост има много по-хубави и удобни хотели на доста по-ниски цени .

Втората история е далеч по-приятна. С част от колегите отидохме да пием по бира преди вечеря. Тъй като тази вечер имаше мачове от Висшата Лига на Англия решихме да седнем в ресторант Хепи и да гледаме някой мач. Докато седяхме един колега се обади по телефона и ми каза че непременно трябва да отида при него, твърдеше че е на две пресечки от ресторанта на ул. Отец Паисий 17 и е намерил магазин за бира с много голям избор. За по-малко от две минути вече бях излязъл и тръгнал на път, а за близо 5 минути вече бях пред магазина. Той се оказа от веригата Светът на бирата, а в резултата на не планираното ми посещение олекнах с 40 лева и купих 10 бири.  

Когато се върнах в Хепи с две торби по 5 бири засмян и подрънкващ весело, от персонала доста се смяха. Управителя на смяната не се сдържа и дойде при мен с въпрос „Извинете от къде купихте бирите“. Набързо му казах от къде, а той сам разбра, че това ми е крастата. Това което най-много ме изненада беше предложението, ако искам да си отворя една от бирите. Тъй като те бяха студени, приех на драго сърце. Хората отстрани, а дори колегите ми  не можаха да повярват, но пих с най-голямо удоволствие. Не знам за вас, но от Хепи като цяло винаги съм доволен, а сега направо ме трогнаха. 

Бирата която си отворих бе de Bassus Baron Maximilian Premium Lager, а изборът ми падна върху нея, защото вече бях пил няколко други светли бири и бях консумирал храна – рецепторите ми вече не бяха най-добрите и не исках да рискувам и да  съжаля ако бирата си струваше, а не може да я усетя. В крайна сметка бирата имаше много светъл и златист цвят – направо бистър. Пяната спадна за секунди и остави един много тънък траен пръстен по стените. Мирисът е много слаб малцов мирис. Тялото на бирата е много слабо, вкусът е много лек, леко горчив. Хмелът който се усеща е едва доловимо горчив. Бирата имаше ниско ниво на карбонизация. 

В крайна сметка една второразрядна бира ми донесе първокласно преживяване, а един петзвезден хотел ми донесе четири звездно разочарование – по традиция и с чувство за хумор, щом съм там , то има една звезда повече.

http://www.sandersdorfer.de/

От мен наздраве и до следващия път. 

Bomonti 100% malt – малко екзотика в ефира

Преди близо две години с мен се свърза  един от най-големите колекционери на кенове в страната. Г-н Христо Атов се интересуваше ако може да му пратя някой от кеновете бира които имам, стига да ги пазя. В интерес на истината имах тогава запазени кенове и му ги пратих. За моя голяма и неочаквана радост, дни след това получих един колет с  8-10 бири, а сред тях имаше 3 - 4 които не бях пил и ми доставиха голямо удоволствие. 

Преди да получа този пакет, бях пил само три турски бири, от които две бяха Efes светло и тъмно. Bomonti също се оказа дело на Efes. Тази бира има светло златист цвят и никаква пяна. Опитах се да направя така докато наливам, но просто не стана. Мирисът е приятен, немного силен и леко сладък. Горчивината е добре балансирана, не е силна и има ясно различими хмелни нотки. Финалът е малко по-горчив и отново се усещат една идея сладникави нотки.

Според мен Bomonti 100% malt е приятна лятна бира, която позволява ежедневна консумация в умерени граници. Благодаря на Христо, че ми прати тези бири. 

http://www.efespilsen.com.tr/

От мен наздраве и до следващия път.

Singha – този път май е тайландска

Преди Коледа в Кауфланд пуснаха тази тайландска бира на цена от 2,99 лева.  Предишният ми спомен от нея е доста спорен, защото тогава попаднах на същата бира, но произведена в Германия. Както сами разбирате, доста неприятно е да отидеш на Тайландски ресторант (Blue Moon – намира се до клуб алкохол на ул. Раковска). Да поръчваш доста скъпи ястия с неприлично малки размери и накрая да пиеш бира произведна в Германия, макар и по лиценз.

В този случай, ако вярваме на етикета, тази бутилка е внос от Тайланд, а вносителя в ЕС е полска фирма. Баркода започва с 8 850999, за това в мен се спотайва надеждата, че този път пия истинската бира.  

Вероятно се чудите дали има голяма разлика във вкуса и въобще струва ли си, за това бързо отговарям. Както и при при германският вариант, така и при тайландския бирата не направи пяна, но цветът е светло златист.  Мирисът е лек и приятен, усеща се хмел, но не в големи дози. Вкусът е доста лек, газиран и малко сладък.  Тайлнадската Singha е доста по-сладка и плътна, германската беше доста по-водниста. 

Реално бирата не е нещо специално, лека и пивка, за техният климатичен пояс  е подходяща, но по нашити шири тази бира няма да жъне успех. Особено ако се съди по българския вкус, на доста по-горчива и кисела бира. 

http://www.singhabeer.com/

От мен наздраве и до следващия път.

Forester Premium Lager – лоша снимка, добра бира

Скок подскок и стигнах до Австралия. За тези които не са ходили до там, прекият път минава през  Боровец. Сигурно вече ме мислите за луд, но аз така стигнах до тази бира. Добрият шеф винаги глези подчинените си, нашият примерно веднъж годишно ни води са ски уикенд. Няма да споменавам името му, защото всички ще искате да работите за него. Използвам блога да му благодаря, въпреки че той не чете блогът ми, дори не съм съвсем сигурен, че знае за хобито ми. 

Миналата година бяхме в Боровец и отседнахме в едно латино заведение. Има  латино кухня, но стана по европейско напоследък, казва се Mamacita’s. Не на всички им харесва, но там работи един приятел, музикант, свири на китара и с групата му свирят всяка година ски сезона. Кирил ако четеш това, сори тази година няма да се видим, но ще си пишем.  Ако си падате по рока, латино храна и разбира се бирата вашето място извън ски пистата е точно тук. 

Но нека да си дойдем на думата. Отивайки за ски уикенда бях подготвен. Първо се заклех никакви ски и тази година, второ взех си банският и отпраших за Боровец. По пътя едни униформени решиха да ме сурвакат, та още преди да стигна, вече бях пуснат по пързалката с едни 50 лв. Добрата новина извън БТВ се наричаше Forester Premium Lager. С влизането видях Кирил поздравих ме се, и той още от вратата ми се похвлаи, че имат нова бира в менюто. Оазаха се две, една австралийска и една от САЩ (скоро ще ви пиша за нея). 

 

Цветът на Forester е тъмно златист. Пяната е бяла, трайна и на дебел слой, но с големи балончета. Мирисът е приятен, леко сладък. Вкусът е лек и кисел в началото. Вкусът постепено става горчив и сладк, като финалът е приятно горчив. Бирата определено е пивка и при онези 40 градуса жега в Австралия съм сигурен че е идеална копмания. 

Както отно виждате снимката ми е брутално зле, но добре че поне бирата става.

http://www.fostersbeer.com/

 

От мен наздраве и до следващия път.