Delirium Red - бира която може да те отвее

Поръдлжавам с Времето и лично моята прогноза, е че съвсем скоро ще завалят наздравици около Коледни, Тъмни и Червени бири.  Навън ще се носи миризмата на свинско, а у дома ще преобладават пръжки с лук. Като трайна тенденция до март ще посоча, че ще се сменят бира с вино и ракия. 

Delirium Red има тъмен, плътен   В началото бирата е плътна и плодова, а след това тя става по-горчива и приятно тръпчива. За моя най-голяма изненада, тръпчивостта най-вероятно се дължеше на наличието на бъз. Бирата е достатъчно сладка и силна, че да те подлъже да отпиеш повече от една, но съм съвсем сигурен, че при опит за злоупотреба с нея, после трудно може да си събереш мислите. Има рубинено червен цвят, който напомня сока на изстискан червен плод, а в случая се оказа вишна. Пяната хич я няма, но за бирите от нейната категория е нормално. Мирисът е силен и плътен, като определено се усеща вишна.

Не знам за вас, но аз консумирам с любов и мярка, макар че, понякога ми се ще да прекаля. А що се отнася до прогнозата, то според Чолаков „Навън времето ще бъде за стари гаджета и лоши приятели”.

http://www.delirium.be

От мен наздраве и до следващия път.

Kamenitza Chery - поредната бира с червило

От известно време се чудя, колко точно пари имат големите фирми в България, като бюджет за развойна дейност.  Питам се защото в рамките на три години Каменица успяха да  предложат – Пшенично, Лимон, Грейпфрут, Портокал, Касис с Лайм и сега Череша.  Не съм гениален математик, но всяко едно ново изделие струва пари, дори рецептата да идва от чужбина и да ползваш международен опит, то налагането на шест нови модела, от които 5 ниско алкохолни бири, си е доста висока инвестиция. 

Далеч съм от мисълта, че аз мога да им кажа как да си въртят бизнеса, но се чудя, след като всички други предлагат същите типове бира, защо те не се сетиха да инвестират в един ейл примерно. Не им липсва белгийска закваска от гледна точка на собсвственника, а ресурс явно имат. Според мен жените в България така или иначе консумират бира и развиването на тази целева група не е толкова важна, колкото развитието на бирена култура. Култура не се прави с мними бири, а с истински качествени продукти. Ако ти наложиш добрият вкус и направиш потребителя отворен към нови, но качествени продукти, рано или късно ще запълниш нишата с плодовите бирички, но ако ти разочароваш клиента от самото начало с тези бири, то шанса да събудиш жажда към новото се изпарява в зародиш. 

Каменица с череша има сравнително умерен мирис на череша,  като той не е нито силен, нито остър. Пяната е нетрайна и много рядка. Цветът естествено е черешово червен, но не е плътен.  На вкус бирата е слаба, плодова , леко горчива на края, като при малко повече фантазия долавяш нещо бирено.  Като цяло да наречеш една бира тъмна, а в нея да имаш 2 процента алкохол е доста силно. По същият начин защо не нарекоха Касис с Лайм тъмна бира? Второто което не ми хареса особено е доста химическият ефект от наличието на череша.  Макар и да съм критичен, 2 от 6 жени които я опитаха в мое присъствие, предпочетоха тази бира пред навъдилите се сайдери с подобни вкусове. 

В случая тази бира не създава добро мнение, ако я сравним с един Кreik или Framboise, то разликата е от земята до небето. Когато един клиент опита новата Каменица, вероятно ще се разочарова и повече няма да опита бира с подобен вкус, а така той ще загуби интерес към едни от най интересните бири. Вместо да търси новото, клиента ще си седи на старото, ако това е целта, успявате. 

Във финалът ще си позволя да питам защо рекламното лого все още е „Мъжете знаят защо”. Ако искаш да си равен към своите клиенти, и предлагаш бира с червило, защо няма слоган „Всички знаем защо”, а пробутваш женска бира с мъжко лого. Надали целевата група е тази за която няма да спомена? 

Моля Каменица да не се засягат твърде лично, защото моето мнение е същото и за Шуменско, за Пиринско и Ариана.  Тук бих питал, защо Пиринско спряха Пиринско Тъмно. Помня, че хората от техният край казвали, че им идвала тежка, а да им сервирате Лимон, не им ли дойде горчиво? Моля ви ако  искате да бъдете марки на световно ниво, развийте продуктите си друга насока. Ако се опитате да проследите за една година пазара на вносни бири, които се продават, може би ще забележите колко пари отиват там,. Сега процента може да ви се струва нисък, но го сумирайте с резултата и популярност,  която крафт бирите правят в момента.  Ще кажете, че и тази ниша не ви интересува, но грешите, хората от Bud вече го разбраха. 

http://www.kamenitza.bg

От мен наздраве и до следващия път.

Каменица Касис и Лайм - не ми допадна

Преди два месеца близо, бях на посещение в Кюстендил. Имах едно от моите усещания, че ще открия нова бира и бях прав. На темата дали това е бира, няма да отговарям, все пак производителят трябва да защити тезата си.

Тази Каменица има пяна на средно дебел слой с лек червен отенък. Самият цвят е наситено червен, но не точно на касис, по скоро на вишна или боровинка.На мирис лайм не се усеща, но виж есенцията на касис е доста силна. Вкусът е блудкав, лек и кисел. Сместа между лайм и касис е доста странна и в лоша пропорция, усещане за бира няма.

Пих я веднъж, дори когато съм с колата не искам да я пия, просто това не е моята НЕ БИРА.

http://www.kamenitza.bg

От мен наздраве и  до следващия път. 

Goji – нищо общо с Криводол

Здравейте мисля да продължа седмицата на екзотиката, като леко дам насока Азия. Тази седмица ще дръпнем леко очите, без да искам да обидя никой с това.

Като кажеш на някой името Goji, най вероятно ще те разбере че му казваш Годжи. Съответно ще се сети за плешивия нисичък спаринг партньор на Слави, и от тук нататък или ще ти затананика някоя песен или ще ти каже виц за пустиняци. 

В случая не говорим за човека от Криводол, а за едно китайско растение Lycium barbarum което поради уникалните си хранителта стойност (на плодовете му) и антиоксиданти се води „супер храна”. Като цяло доста медици смятат растението като лек за каквото се сетите, но други твърдят, че то просто има ефекта „Пласебо”  върху пациентите които се лекуват с него. 

Тъй като нито съм виден билкар  и лекар ще ви споделя, че учудващо разбрах за това растение покрай бирата. С пристигането си в Брюксел от Гара Север тръгна за хотела който беше на 15 минути, точно до Ботаническата градина. От там до центъра са околко 30 мин пеш или няклоко спирки с траймвай или метро, но аз реших да се поразходя. След като видях Народнитя театър и още няколко забележителности, в търсенето ми на Рибеният пазар попаднах на Китайският квартал. Първото за което се сетих бе бира, за това и влязох в първият магазин . От там за скромните 5 евро станах горд притежател на две бири. Тъй като нямах отварачка подръкка влязох в един бар в центъра и помолих да ми отворят Goji. Бармана се изсмя доста презрително и ме попита „Господине, знаете ли къде се намирате, в Брюксел, защо ви е подяволите да пиете китайска бира”.  Нямах обяснение и само се засмях.

 

Тъй като нямах чаша немога да кажа дали бирата имаше хубава пяна, но след като излях от нея малко, видях че има тъмен, мътен  и златист цвят. Мирисът е лек и специфичен, бирата се прави от ориз и ако сте пили Ефес или друга китайска бира, лесно ще го разпознаете. Незнам дали поради съдържанието на това растение или друга причиниа, но вкусът беше отврат. Горчива, газирана, водниста и с вукс на подправка. 

Бирата е доста зле спорде мен, но какво пък разбирам аз, сигурно няколко стотин милиона китайци мислят разлимно.

http://pijiubeer.com/

 

От мен наздраве и до следващия път.

Dju DJu Banana – далеч от Ангола

Сигурно цял живот ще помня Delirium Cafe. Сигурен съм, че преди да умра ще отида поне още няколко пъти, желанието е по-силно от разума. Да си мечтал за едно място и да си отишъл там е нож с две остриета. Вкусил си от красоата на мечта, но бруталната реалност, че трябва да напуснеш един вид обетованата земя е истинско наказание.

Когато бях в това райско бирено кътче исках да опитам бира от цял свят. Толкова бях планирал какво ще пия, но като отидох си дадох сметка , че така трудно ще стане. Най-малкото което ми пречеше, е факта, че в различните части на заведението сервираха разлчините видове бира. Поисках няклоко бири от менюто, но често ми казваха не тук, а на трети етаж, или пък в еди кое си заведение. Понеже съм крайно непретенциозен рискувах, поръчвах каквото ми паднеше пред очите. 

До този момен никога не бях пил бира от  Африка, и макар вуйчо ми да беше обещавал нигерийска бира, ака и не се докоснах до чернитя континен. Питах за 3 бири и все ми цъкъха с език, нямаме сега, ще заредим утре. Накрая се ядосах и попитах барманката „Добре каква африканска бира имате”, а тя отговори доста лаконично „бананова бира от Ангола”. 

Когато поднесох чашата към носа си, мирисът на банан ми се стори почти толкова реален, колкото от натурален сок. Цветът е медено златист, макар, че от тази снимка не си личи много. Пяната бе нетрайна, на тънак слой.  На вкус бирата е сладка, осезаем се усеща бананово присъствие, но все пак бирата е запазила една лека горчивина в края, която я различи от натурален сок. 

След като вече си мислех, готово покорих едни континет, зачетох етикета, и познайте, бирата се  произвежда се за Delirium Cafe и е германска. Единственното африканско в бирата е името, като то е свързано с една легенда от  Гана. Толкова бях разочарован от обслужването, че да си призная нямам обяснение как това се случи.

http://www.djudju.de/e-index.html

От мен наздраве и до следващия път.