Сигурно цял живот ще помня Delirium
Cafe. Сигурен съм, че преди да умра ще отида поне още няколко пъти, желанието е
по-силно от разума. Да си мечтал за едно място и да си отишъл там е нож с две
остриета. Вкусил си от красоата на мечта, но бруталната реалност, че трябва да
напуснеш един вид обетованата земя е истинско наказание.
Когато бях в това райско бирено кътче исках да опитам бира
от цял свят. Толкова бях планирал какво ще пия, но като отидох си дадох сметка
, че така трудно ще стане. Най-малкото което ми пречеше, е факта, че в
различните части на заведението сервираха разлчините видове бира. Поисках
няклоко бири от менюто, но често ми казваха не тук, а на трети етаж, или пък в
еди кое си заведение. Понеже съм крайно непретенциозен рискувах, поръчвах
каквото ми паднеше пред очите.
До този момен никога не бях пил бира от Африка, и макар вуйчо ми да беше обещавал
нигерийска бира, ака и не се докоснах до чернитя континен. Питах за 3 бири и
все ми цъкъха с език, нямаме сега, ще заредим утре. Накрая се ядосах и попитах
барманката „Добре каква африканска бира имате”, а тя отговори доста лаконично „бананова
бира от Ангола”.
Когато поднесох чашата към носа си, мирисът на банан ми се
стори почти толкова реален, колкото от натурален сок. Цветът е медено златист,
макар, че от тази снимка не си личи много. Пяната бе нетрайна, на тънак слой. На вкус бирата е сладка, осезаем се усеща
бананово присъствие, но все пак бирата е запазила една лека горчивина в края,
която я различи от натурален сок.
След като вече си мислех, готово покорих едни континет,
зачетох етикета, и познайте, бирата се произвежда се за
Delirium Cafe и е германска. Единственното африканско в бирата е името, като то
е свързано с една легенда от Гана.
Толкова бях разочарован от обслужването, че да си призная нямам обяснение как
това се случи.
От мен наздраве и до следващия път.
Няма коментари:
Публикуване на коментар