Cobra – спокойно, не е отровна

Преди две години, визирам 2012 г= – се проведе първият RTM + BEER FESTIVAL. Тогава не помня от кой научих за него, но помня че центъра на събитието се тиражираше появата на Бял Щърк. Аз бях новодомец и в първият ден на фестивала имах гости. Чудех се с какво да ги впечатля  и отговора си додйе сам. 

Празника протече под лек дъжд и вятър, и до колкото  помня мина добре. Моето присъствие се сведе до две посещения от 15 мин. Първото бе преди да е започнал. Щанда на Роджи Милър вече беше отворен и аз започнах с въпроса „Къде е българската бира”. Краткия оговор на една мила дама беше „Идва, но ще се забави искате ли нещо друго”. Дълго време се чудех какво да правя, ако не дойдеше бирата оставах без гвоздея на вечерта и за това се загледах в Cobra. Не я бях опитвал, незнаех какво да очаквам, но реших че като добър домакин трябва да имам резервен вариянт. Купих 10 бройки, а след час се върнах да взема 10 бройки Бял Щърк.

После се замислих как Провидението се намеси  в историята. Всеки знае, че Щъркела и Змията са врагове, а аз взех и от двете. Чудех се кое ли ще се хареса повече. Е без да ви тормозя, Щъркела спечели, но пък и Cobra-та си показа светлата страна.   

Бирата има много трайна и гъста бяла пяна,. Цветът е светъл и златист. Мирисът е лек и кисел. Бирата е горчива, лека и разбирасе пивка. Не биха казъл че е нещо невероятно, но все пак това е светла бира. 

За финал, пил съм я няколко пъти, в повечето от тях правеше пяна на дебел слой, но друг път става на съвсем тънък слой. Защо, незнам.

http://www.cobrabeer.com/

От мен наздраве и до следващия път.

Forester Premium Lager – лоша снимка, добра бира

Скок подскок и стигнах до Австралия. За тези които не са ходили до там, прекият път минава през  Боровец. Сигурно вече ме мислите за луд, но аз така стигнах до тази бира. Добрият шеф винаги глези подчинените си, нашият примерно веднъж годишно ни води са ски уикенд. Няма да споменавам името му, защото всички ще искате да работите за него. Използвам блога да му благодаря, въпреки че той не чете блогът ми, дори не съм съвсем сигурен, че знае за хобито ми. 

Миналата година бяхме в Боровец и отседнахме в едно латино заведение. Има  латино кухня, но стана по европейско напоследък, казва се Mamacita’s. Не на всички им харесва, но там работи един приятел, музикант, свири на китара и с групата му свирят всяка година ски сезона. Кирил ако четеш това, сори тази година няма да се видим, но ще си пишем.  Ако си падате по рока, латино храна и разбира се бирата вашето място извън ски пистата е точно тук. 

Но нека да си дойдем на думата. Отивайки за ски уикенда бях подготвен. Първо се заклех никакви ски и тази година, второ взех си банският и отпраших за Боровец. По пътя едни униформени решиха да ме сурвакат, та още преди да стигна, вече бях пуснат по пързалката с едни 50 лв. Добрата новина извън БТВ се наричаше Forester Premium Lager. С влизането видях Кирил поздравих ме се, и той още от вратата ми се похвлаи, че имат нова бира в менюто. Оазаха се две, една австралийска и една от САЩ (скоро ще ви пиша за нея). 

 

Цветът на Forester е тъмно златист. Пяната е бяла, трайна и на дебел слой, но с големи балончета. Мирисът е приятен, леко сладък. Вкусът е лек и кисел в началото. Вкусът постепено става горчив и сладк, като финалът е приятно горчив. Бирата определено е пивка и при онези 40 градуса жега в Австралия съм сигурен че е идеална копмания. 

Както отно виждате снимката ми е брутално зле, но добре че поне бирата става.

http://www.fostersbeer.com/

 

От мен наздраве и до следващия път.

Hite cool & fresh– можеби от по-добрата Корея

В поредната вечер на екзотичните бири разбирам, че те май хич не ви вълнуват. Следя посещенията, бири от Азия, Америка и най-вече ментета от Германия ви се струват безинтересни, но аз всепак не се отказвам. Нали целта ми е да ви провокирам да опитате новото и да избегнете разочарования. Така ви ги спестявам, надявам се.

В последната си вечер в Delirium Café отново го ударих на мешана скара и в крайна сметка пих белгийски разнообразни бири  и една от Южна Корея. Както ви е известно, от учебниците и  новините, това е по-добрата Корея. Забележете те все пак пият бира. Като се замисля за северните им съседи жал ми става. Те храна нямат, та надали бира ще пият. В добрите приказки, тези с хубавия край, народа се обединява, вижте Гермнаия. Пожелавам скоро това да се случи и на корейците, но както се пее „А дано, ама надали”.

Биричката е  прекалено лека. Има светъл, златист и воднист цвят. Пяната е бяла, но твърде нетрайна и на тънък слой. Мирисът е доста неутрален, а вкусът е лек, едва доловимо горчив. Ако искате да се напиете качествено с тази бира, изпийте 30, но дали ще имате нерви и пикочен мехур, по-скоро не.

Признавам бирата може да е от по-добрата Корея, но е явно че и това не и помага.

http://www.hite.com/201204/main.asp

От мен наздраве и до следващия път.

Bucanero / Cubanero Fuerte - тази наистина е от Куба

След няколкото екзотични разочарования в Delirium Cafe дойде ред и на една истинска бира. След като учтиво помолих за кубинска бира, този път извадих късмет да не видя произведено в Германия. 

Незнаех какво да очаквам, но вече бях пил няколоко светли и няколко тъмни бири – през целият ден сменях пивото, според това каквото ми падне първо на погледа.  Все пак в Брюксеал ако немога да пия всякаква бира, то къде да го направя. 

Бирата е тъмно кехлибарена, пяната е доста нетрайна и на тънък слой. Мирисът е сладък и леко плодов.  Бирата е пивка, лека, приятно горчива и плодова. Имаше привкус на мед, но не като пчелен мед ами плодовото усещане за мед. 

Бирата ми допадна, макар че е лека и непретенциозна,  бирата е пивка и сигурно е приятна да я пишеш по георграфските щирини на Куба. 

http://www.cerveceriabucanero.com/

От мен наздраве и до следващия път.

Samba do Brasil – или самба за резил

Третата  бира от седмицата на екзотиката продължава с една не-латиноамериканска бира. Бразилия е известна с няколко неща – Копа Кабана, футбол, салса, манекенки, Паулу Коелю, силната католическа църква  и широката престъпност. Тосет представата ни за Бразилия е по-скоро всеки ден салса на плажа, после романчета  с някоя манекенка,, събота и неделя футбол, а за капак всяка вечер  горещи молитви да не те отвлекат или убият.

Когато бях в Delirium нямаше много голям избор на бразилски бири и реших да опитам Samba the Brasil, прозвуча ми хубаво, пък и логиката ми бе, че това е по-скоро масова бира, защото танци и тежки бири не се вързва. Чрез масовата бира, човек горе долу се ориентира към стандартната нагласа на жителите на дадена страна. 

Бирата има светло златист цвят и нетрайна бяла пяна, на тънък слой.  Мирисът и е лек, почти неутрален. Вкусът по логичният път е също толкова воднист, прекалено лек и съвсем леко горчив във финала. Усещането е като 5 евро ня вятъра, за една оцветена вода. 

Моя съвет не пробвайте. За да бъде резила пълен, отново на етикетчето се мъдреше произведено в Германия.  Хората са казали „Хубава работа ама Българска”. Ако загледате хубаво снимката на заден план може да видите как би трябвало да поздравим мошенниците. 

http://www.delirium.be/

От мен наздраве и до следващия път.