От известно време в нашата фирма се подвизава студент по програма Еразъм. Хилавия младеж идва от Белгия и в типично балкаско гостоприемство, никой за нищо не го брои. Гледам ги колегите на неговият етаж и се чудя що за хора, даже здрасти няма да му кажа, а уж всички говорят английски. Аз като мога го заговарям за малко или за много, и то момчето се радва че някой проявя съвсем човешки интерес. Чудя се като се върне в Белгия какво ли ще каже за нас българите.
Та да оставим това, тея дни младежа каза, че ще посети Турция. Без да се замисля в типичен мой стил питах директо може ли една бира от там, а той само каза ОК и след 4 дена вече се усмихвах като дете пред пумпал. Тея дни ще го заведа младока да пие с мен, ако остане до край ще го бъде и за напред, падне ли под масата, поне ще помни нещо различно от пренебрежението в офиса.
Бират има две положителни страни. Първата е трайната и бяла пяна, която седи на дебел слой. Втората е нейният красив тъмно златист цвят. Вкусът и мирисът обаче са потресаващи. Първото което не ми хареса бе мирисът, Добре познатият мирис на бира с въглероден диоксид и захар. Чудя се кой първи е измислил тази комбинация да му тегля една от нашенският край. Бирата вони, тя не ухае. Миризмата е сладникава и доста отблъскваща, трябва да се усети с нос за да ме разберете. За вкус да не говорим. При отпиване бирата е леко остра, но при поглъщането е сладка и с някакъв определено неприятен привкус, който за жалост остава дълго време.
Не че искам да кажа нещо, но хмел, малц, ориз, захар и въглероден диоксид е най-тъпата комбинация за бира.
И за на края да благодарим на моя белгийски колега, че така радостно откликна с една бира.
От мен наздраве и до следващият път.
Няма коментари:
Публикуване на коментар