Blek Pine Stout – що е то Стелт и има ли той почва у нас

Както вчера обещах, днес ще ви представя моите другарчета Митко и Боби от Горна Баня. Както съдбата често обича да прави, запознахме се случайно, не преднамерено. Г-н Фотев няколко пъти в рамките на една година ми беше споменавал за тях и дори ми предлагаше да ме запознае, но при мен все така се случваше, че не можех да ги срещна. Това което знаех за тях беше, че са страшно големи ентусиасти относно домашната бира, и всяка варка им става все по-добра. Веднъж дори за малко да опитам тяхна пиво, но след като отворихме бутилката се оказа още не ферментирала, и Фотев за жалост каза „НЕ няма да я пием”.

След като близо 4 -5 месеца не се бяхме запознали, дойде Beer Relation 2014 и разбира се отидох още на първият ден. Той мина доста неусетно, но тъй като имаше доста бира и малко време, взех решение да не пропускам вторият ден.  С жена ми отидохме  следобед, за нещастие валеше доста и за да се скрием някъде, отидохме на щанда на моите приятели от  Best Belgium Beer. Там заварих два доста шумни индивида, които с най-голямо удоволствие пиеха и говореха за бира. На двете чаровни дами от бара това явно им доставяше, и за това с половинката се прикрепихме към тях.  След няколко минути разговор, вече разбрах, че това са хората от Blek Pine с които толкова исках да се видя – кажете не е ли съдба?

В резултат на това запознанство, сега съм доста по-напред  с материала относно домашната бира, нейните качества и предимства. Да не говорим, че имах честа да присъствам и на тяхна варка именно на Blek Pine Stout. Не ме разбирайте погрешно, аз все още съм си плебей по отношение на биреното варене, обаче проявявам все по-голям интерес  и трупам нови знания.

Сега ще ви споделя и мнението си за тази бира. Както сами може да видите от снимките, този stout има плътно, много тъмно-рубинено и мътно тяло. В зависимост от това как го го налеете има дебела трайна пяна и ли тънка пяна, аз лично мога да си налея и по двата начина. Мирисът е истински мехлем за мен. Той е плътен, силен, с определено плодови нотки и примес на леко препечено зърно – тук отварям скоба, защото съм пил една друга разновидност от тази която описвам, която имаше преобладаващи опушени нотки и вкус, които направо ме завладяха. 

Вкусът е един от най-балансираните които съм опитвал. Борбата между вкусът на сушени плодове и препечена горчивина е перфектна. От начало е по-лека, средата е най-силна. На финалът отново е по-слаба, но пък е най-горчива – тук се усеща най-силно препеченото зърно.  На ниво плътност им давам 6 от 6.

Ще попитате къде е Стелта в цялата история, понякога името си идва само. Прие посещение на една телевизия при тях (материалът не вижда бял свят) двама герои решават да почерпят екипа. Бирата явно им се ослажда и скоро поливаната екип става зясмян. След близо два часа престой оператора (до колкото разбирам страшно готин тип) казва нещо от този сорт „Абе не разбирам много от бира, ама Стелта ви е страхотен”. 

След това описание за вас остава най-лесното, да идете в Kanaal на 08.02.2015г. и да пробвате сами.