Vit Light Ale – един приятел ме почерпи

От доста време не съм писал, но ми липсва муза. Бях съдия на 3-ят конкурс на домашните пивовари, скоро идва бирфеста в Горна Баня, но нещо трудно ми върви писането. Лъч светлина хвърли тази бира. От доста време се познаваме виртуално с Владислав Тодоров, но чак на състезанието миналата събота успяхме да се видим. Като бонус получих една бира подарък, което няма как да не ме зарадва. 
 

Между другото самото състезание ми хареса страшно много. Благодаря на АДПБ за поканата да съдийствам, надявам се не съм ги подвел. За мен беше страхотен опит. По мое мнение, успях да хвана същината на състезанието, а с това и доста интересни грешки, за които обикновено не съм се замислял. По време на състезанието опитах страшно добри lager и sout бири, а на финалът дори участвах в определянето на Големият Шампион. Да си призная гласувах за stout-та на финала, но belgian strong ale излезе печеливш. 

Относно Vit Light Ale мога да кажа следното. Бирата има тъмно кехлибарен цвят, леко към тиквен. Леко мътен и неизбистрен. Пяната е гъста и трайна, на средно дебел слой. Мирисът е подчертано малцов, като се усеща доста ефирно хмел.  Самият Владислав сподели, че явно е имал проблем след ферментацията при затварянето вероятно и хмела в мирисът и вкусът много бързо е „избягал”. Вкусът е подчертано малцов, със средно силни фенолени нотки – вкус на опушено – често ефект от малца. При ферментацията, ако не се лъжа. Бирата има средно плътно тяло и не много силна газираност. Към края се усеща приятна слаба хмелна горчив. Бирата е доста пивка. 

Мога да кажа, че Vit Light Ale ми допадна, ако имаше наистина повечко хмел вероятно щеше да бъде още по-добра. 

От мен наздраве и до следващия път.

Golden Summer – треската преди събота

Здравейте, тези дни не съм писал много, но пих доволни количества бира. Успях да пия от новото Алмус светло в нова бутилка, което е пълна трагедия. Пих Мизия в стъклена бутилка, която се оказа поне един път по-добро от Алмус. Дегустирах също и Ариана Радлер с Лимон, Мента и Бъз – това последното е невероятно безалкохолно, но не и бира. В резултат мога да кажа че опитаните масови български бири трайно не показват тенденция за развитие. Разбира се пих и много други хубави бири, но се замислих само това ли се предлага. За наша радост, отговорът е НЕ. 
 

Повода за който ви пиша днес е предстоящият Трети национален конкурс на Домашните пивовари, който ще се проведе на 25-ти април в Хаблите 3 на ул. „Три Уши”. За конкурсната програма се записаха над 100 бири произведени от да ги наречем „гаражни бираджии”, които ако имаха оборудването на големите пивовари сигурно щяха да да ни дръпнат години напред в бирените среди. Знам, че това звучи малко прехвалено, но факта е че големите се боя да рискува, а малките няма какво да губят. Обикновено вторите са в по-добра позиция и правят невероятни бири.

На въпросният конкурс за първи път в живота си, ще имам честа да бъда бирен съдия. Благодаря на Асоциацията на домашните пивовари в България (АДПБ) за проведения образователен курс за бирено сомелиерство, а също и възможността да сбъдна една своя мечта. И тъй като приемам нещата много на сериозно ми е леко притеснено, дали ще оценя правилно всичките бири които ще опитам. За да не се притеснявам, реших да опитам няколко бири и да се успокоя, по същото време разглеждах какво съм пил до сега. След кратко ровене попаднах на една бира от Русе. Моят приятел Ники Дочев ми я прати преди време и сега реших да пиша за нея.  Бирата е домашна и за това идеално си пасва с повода. 

Golden Summer има тъмен кехлибарен към бакърен цвят. Пяната се оказа нетрайна с един тънък пръстен по ръба на чашата. Мирисът е не много силен, леко сладък и цитрусов. На вкус бирата имаше раздвояване върху това дали да цитрусова или сладка като някой barley wine и според мен заради това не успя да ме грабне като други негови бири, които определено имат по-изразен и недвусмислен характер. Не ме разбирайте грешно, бирата ми хареса, но и липсваше повече плътност и акцент. Ако имаше едно запомнящо се въздействие и примерно допълнително загатнати нотки, щеше да има много по-голям успех. 

Както виждате почвам да говоря на като съдия, хем се опитвам да ви кажа обективно какво опитах, хем нищо не става ясно. Стискайте палци на 25-ти април да съм по-адекватен. Между другото искам да помоля Ники да ми каже в кой стил е опитал да направи бирата, защото това не го помня, а от етикета не стана ясно. 

От мен наздраве и до следващия път.

Rogue Mocha Porter – капиталистическо влияние

До скоро мнението ми за американските craft бири се свеждаше до десетина бири от три производителя. Благодарение на 100beers.bg и Kanaal тези дни имах възможността да наваксам малко с бирите от САЩ и сега ще ви представя първата. 

При наливане тази бира има тъмно-червен карамелен цвят, но след като е налята изглежда почти черна. За жалост пяната е доста нетрайна и на тънък слой, а от бира с името Mocha Porter очаквах повече. Мирисът е приятен и балансиран. Определено е има сладки нотки на карамел и усещане за мока кафе. Като усещане тялото на бирата е леко към средно ниво на плътност. Като цяло бирата е слаба в началото и средата, но на финала се усещат сладко-горчива смесица мока с карамел, която ми допадна. 

Харесах бирата защото не е тежка като усещане и може да се каже, че е от типа сесийни бири. Бих казал, че е вложено чисто капиталистическо мислене. Можеше да направят бирата доста по-силна като алкохол и усещане, но според мен производителя е търсил именно това, да те провокира да опиташ повече бири в рамките на едно пиене. При положение, че предстои бирфеста в Горна Баня на 30 и 31 май, подобни бири са много подходящи.

http://www.rogue.com/

От мен наздраве и до следващия път.

BrewDog Jack Hammer – страхотна IPA

От много време искам да пиша за тази бира. При първият внос на BrewDog успях да си купя почти всички налични, сега при вторият път отново успях да го сторя, с изключение на една. Леко съжалявам, но все пак не мога да изпия всички бири на света. Факт е, че всяка бира на тези шотландци ми харесва страшно много и не мога да кажа, че имам най-любима, но тази определено е страхотна. 

Jack Hammer има тъмен и мътен цвят, подобен на жълтък. Пяната е нетрайна, на първоначално средно дебел слой. Спада за около 20 секунди. Мирисът е силен и наситен. Богато хмелен и с усещане за плодове. Вкусът е плътен, горчив и леко лигав. Силно хмелен, горчивината от началото отстъпва на плодови нотки, а във финалът отново се усещат хмелни горчиви. Като послевкус  има горчиво-хмелeна лигавост на небцето. 

Бирата си заслужаваше всеки лев, ако цените IPA опитайте я.  Не знам дали ще я има по време  на бирфеста  в Горна Баня, но  там със сигурност ще има други попълнения от този производител, които както вече казах определено си заслужават.. 

https://www.brewdog.com/

От мен наздраве и до следващия път.

Fyne Ales Hurricane Jack – буря в бутилка

Привет отново, днес съм се спрял на една шотландска бира, която има звучното име Ураганът Джак. Не знам дали в Шотландия си имат урагани, но със сигурност си имат тази бира. Кой и кога е почнал да кръщава ураганите, но поне се доказва максимата „За всеки влак си има пътници”.  Някой по някое време пиян-залян казва "Тази буря е като жена ми Катрина" и после докажи, че нямаш сестра. До толкова сме свикнали да даваме имена на всичко, че направо се плаша до къде може да стигнем.

Спирам с дълбоките размисли и се мятам „на гребена на вълната”. На пръв поглед бирата не изглежда опасна или агресивна, и ако се осланяме на възприетата от Чолаков система за оценяване на времето – зелено, жълто, оранжево и червено, то тогава тази бира е буря, защото има жълто на етикет (ще им драсна някой ред на шотландците да им дам ноу-хау).  

Hurricane Jack има тъмен и мътен златист цвят. Пяната е нетрайна, на тънък слой и седи рехава. Мирисът е хмелен, силен и леко остър – на мирис докарва усещане за IPA. На вукс се усеща приятна хмелна горчивина, която се засилва в края. Тялото има средна плътност и като цяло е доста добре балансирана. 

Като бирен синоптик мога да кажа следното „Ако ви се пие бира пийте. Ако питате мен опитайте и тази. Изглежда не прави пяна, но пък има мътен цвят. И на мирис и на вкус го докарва на буря, така че сложете си дъждобран и се радвайте на хубавата бира”. 

http://www.fyneales.com/

От мен наздраве и до следващия път.

Robinsons Old Tom – бира за пример

Христос Воскресе! Бъдете живи и здрави, дано ви заварвам такива, защото тези празници са способни да убият човек. То не бе ядене и пиене, то не бе чудо. Не знам за вас, но на мен ми втръсна от маратона ядене и пиене. Единственото умерено през последните 4 дни бе бирата. Само нея консумирах умерено, но пък бирите които пих, до една си струваха. 

Първата която ще ви представя е просто бира за пример, не се сещам за по-подходящ епитет от този. Старият Том има тъмен и плътен червено-черен карамелен цвят. Пяната й е нетрайна, на тънък, не много траен слой. Мирисът е остър, плътен и сладък, с усещане за тъмни плодове и малц. Вкусът също е плътен и сравнително силен, плътността е над средно ниво. Определено бирата е сладко-горчива, с отчетливи нотки на карамел и плодове като боровинки, къпина и подобни (не мога да определя точно) . В края като после вкус се усеща горчиво мазнене на небцето.  

Robinsons Old Tom е бира която ще може да опитате на бирфеста в Горна Баня, нейните 8,5% ABV не бива да ви плашат, защото алкохолът не се усеща много силно и може да я опитате в средата на вашият дегустационен ден.

http://www.robinsonsbrewery.com/

От мен наздраве и до следващия път.

To Øl Black Maria – сутрешно наздраве

В трети пореден ден ще ви пиша за датчаните от To Øl. Както писах в сряда, ще ви представя част от бирите които ще може да опитате на бирфеста в Горна Баня. Без да му мисля много реших първо да приставя някой от най-актуалните бири от магазина 100beers.bg.

За тези които веднага ще кажат „В 10 часа вече пие”, ще поясна, че бирата я пих вчера вечерта. Когато я купувах, Рости ми препоръча няколко за което съм му благодарен, реално бях отишъл без идея какво да купя и той ми даде най-доброто решение. Като бонус след Black Maria имах възможност да изпия последната си горнобанска Bleck IPA и да ги съпоставя тъй като са в един стил. Бирите се различават доста заради използваните хмелове, но все пак имаха и доста общи неща. За финал мога да споделя, че в крайна сметка и двете бири бяха за Отличен 6.

В направата на To Øl Black Maria са използвани четири вида хмел: Galaxy,  Centennial, Columbus и Cascade, в резултат имате една богата палитра от сладки шоколадови нотки и леки тъмни плодове. В сравнение с Blek Pine тук мирисът е леко по-слаб, но в никакъв случай по-лош. Пяната е на средно дебел и траен слой, като приликата с горнобанската бира по този показател е 1 към 1. При цветът също имам съвпадение, той е много тъмно карамелен, мътен и непрозрачен.   вкус на хмел и шоколад. При горнобанци бирата също има шоколадови нюанси, но тя е с много по осезаеми и плодови нотки, като в допълнение тяхната плътност е с една идея по-висока от тази на To Øl.

На вкус Черната Мариа има горчив и сух хмелен старт което ме кара да мисля, че е имало сухо охмеляване. След бурното начало се явяват кратки препечени нотки, а в края става сладко-горчива и шоколадова. Като послевкус на небцето остава сухота и

Без да искам в крайна сметка ви пуснах аванс и за двете настоящи бирени събития, за вас остава да се настроите да опитате новите бири. 

http://to-ol.dk/home/

От мен наздраве и до следващия път.