Привет отново, днес съм се спрял на една шотландска бира, която има звучното име Ураганът Джак. Не знам дали в Шотландия си имат урагани, но със сигурност си имат тази бира. Кой и кога е почнал да кръщава ураганите, но поне се доказва максимата „За всеки влак си има пътници”. Някой по някое време пиян-залян казва "Тази буря е като жена ми Катрина" и после докажи, че нямаш сестра. До толкова сме свикнали да даваме имена на всичко, че направо се плаша до къде може да стигнем.
Спирам с дълбоките размисли и
се мятам „на гребена на вълната”. На пръв поглед бирата не изглежда опасна или
агресивна, и ако се осланяме на възприетата от Чолаков система за оценяване на
времето – зелено, жълто, оранжево и червено, то тогава тази бира е буря, защото
има жълто на етикет (ще им
драсна някой ред на шотландците да им дам ноу-хау).
Hurricane Jack има тъмен и
мътен златист цвят. Пяната е нетрайна, на тънък слой и седи рехава. Мирисът е
хмелен, силен и леко остър – на мирис докарва усещане за IPA. На вукс се усеща
приятна хмелна горчивина, която се засилва в края. Тялото има средна плътност
и като цяло е доста добре балансирана.
Като бирен синоптик мога да
кажа следното „Ако ви се пие бира пийте. Ако питате мен опитайте и тази.
Изглежда не прави пяна, но пък има мътен цвят. И на мирис и на вкус го докарва
на буря, така че сложете си дъждобран и се радвайте на хубавата бира”.
От мен наздраве и до следващия път.
Няма коментари:
Публикуване на коментар