В средата на лятото бях тръгнал на лов за
чешка бира. Ако ловуването на неопределена нова бира може да се сравнява с
ловът на пъстърва на блесна, то може да сравним ловът на чешка бира, с това да
ловиш шаран на дънна въдица. Първото е доста по-интересно, докато при второ
седиш на гюме. И при двете обаче трябва майсторлък. Както единият рибар знае
къде може да намери пъстърва и кога ще кълве, така и този който лови шарани
знае каква захранка да ползва, къде шарана „пасе“ и по кое време отива там. В
случая знаех къде пасат моите шарани и за това се запътих към Алабин до
съдебната палата, няма да сгрешите, там винаги има чешка бира.
Докато оглеждах фигуративното езеро съвсем
случайно зрението ми се спря на това кенче. Видях че има само една и мислех да
си я взема, но реших да не го правя, помислих, че вероятно е на собственика и
бях прав. Тъй като той е от досетливите хора ме попита дали не искам да ми я
подари. Тъй като той е заклет почитател на чешката бира, тази му се струваше
съмнителна. Така съвсем случайно аз се сдобих с първата си швейцарска бира.
Quöllfrisch
Hell има светло златист цвят, със
слабо на плътност тяло. Пяната е трайна, на средно дебел слой, който е леко
рехав. Мирисът е доста лек, почти нищо не може да се усети, слаби хмелни нотки.
На вкус е лека, леко сладка и пивка, но определено и липсваше нещо особено.
Газироквата е на средно ниво.
В крайна сметка, собственика на магазина
бе прав, но за мен всяка нова бира си е нова бира, чист късмет, особено когато
е подарък.
От мен наздраве и до следващия път.
Няма коментари:
Публикуване на коментар