петък, 30 декември 2011 г.

Eichbaum Merry Christmas Beer – Името е красноречиво



25.12.2011 мина, милиарди жители на планетата отпразнуваха Рождество
Христово, като освен чисто християнския празник, те отбелязаха и онзи
така любим езечески празник с червения другар дядо ви Коледа.
Равносметката е милиярди пари за подараци, и милиони разочаровани,
защото не са получили това което искат. Какво да се прави партията на
дядо коледа има голям електорат, но въпреки това изнемогва финансово и
не смогва да изпълни всички обещания.

Та както и да е, Коледа мина, а аз така и не заварих бира под елхата,
дядото май остарява, остава само играчки и забравя възрастните които
вярват в него. Като останах така разочарован, че той не се сеща за
мен и аз сам трябва да си намирам бира, отидох на лов. И така вдигнах
се накрак до Карфур и може би защото все още витаеше коледния дух
попаднах на една от най-коледните бири.

Бирата има тъмен кехлибарено златист цвят и трайна бяла пяна. Мирисът
и е сладък, тежък и леко остър. На вкус бирата е леко остра, със силен
резлив привкус, след което става малко сладка и лигава. Завършекът е
слаб и сладък.

Кой каквото иска да каже за тази бира, за мен тя притежава най-смешния
външен вид :)

http://www.eichbaum.de/

 От мен наздрави и до следващия път.

понеделник, 26 декември 2011 г.

Балтика 7 – “Бате по-добре недей”


Тази бира е разочарование. Като цяло очаквах много повече, но още с отварянето мирисът който ме удари беше на разочарование. Рядко кртикувам бира, но тази си го заслужи.

Бирата е  златиста с бяла, не много трайна и тънка пяна. Мирисът и обаче куца много яко. Дъхът е леко сладък, но има нещо наподобяващо мирис на развалено. Вкусът е доста горчиви кисел, в началото е остър, а завършекът е много слаб. Бирата става водниста и все едно си пил вода.

Опитвам се да проумея защо е толко зле тази бира, виждам че в нея има малтозен петмез и вероятно и това е част от причината за лошите резултати. По мое мнение бирата не струва двата лева в Берьозка.



 От мен наздрави и до следващия път.

петък, 16 декември 2011 г.

Konrad Tmavy – Чешка Коледа


Наскоро ви писах че ходих до Халбите и за мой най-голям кеф бяха актуализирали менюто с бирите. Едно от новите три предложения беше чешко и зарадва не само очите ми, ами въобще сетивата ми.

Пивото има карамелено червен цвят и тъмна, но не много трайна кафеникава пяна. На мирис е леко силна и остра, с карамелов отенък. При отпиване бирата първоначално е мека, след това става малко остра, преминава в силно кафен и завършва с горчив карамелен вкус.

Бирата е силна, пивка и сладняща. Малцина могат да я опишат като прекалено горчива, но на мен си ми хареса. Препеченият малц е в класи над тези в българските тъмни бири и за това предполагам се прехласвам и по Konrad Tmavy. Цената от 3,5 лв. е доста прилична, и за това ако имате път към Халбите, опитайте я.

http://www.pivo-konrad.cz/history.php


От мен наздраве и до следващия път.  

понеделник, 12 декември 2011 г.

Hertog Jan Grand Prestij – Бира №300


Изключетилно се радвам да споделя, че вече мога официално да заява моят юбилеен празник “300 бири и орекстърът да свири”. Този значителен успех бе постигнат за близо 3 години с помощта на десетки приятели и разбирасе моя усърден труд. На практика с помоща на своите халби пропатувах разстоянията от Гърция до Дания и от Япония до Мексико. Обещавам в следващитя материла да дам малко суха статистика относно колекцията до сега, но нега в момента се насладим на бирата със заветнитя номер.

Както в началото споменах за рожденитя си ден получих колекция от три холандски бири, които реших да изпия при специални случаи. За това втората от тях реших да юбилейна. Самото име Grand Prestij недвусмислено подсказва, че за мен това си е голям успех, защото когато започвах с колекцията, си мислех че трудно ще постигна първоначалната цел 400 бири за 5 години, а ицзлиза че се справям много по - добре.

Бирата се отличава с уникално тъмен и чеврен цвят. Прилича на другата подобна Dubbel , но този цявт е почти непрогледен. За сравнение цветът е като на кола примесена с вино. Пяната е кафява и на тънак траен слой. Мирисът е силен, но неопределен (вторичната ферментация и неразибираемият за мен холандси, крият съставките на това пиво от мен). На вкус е много тежка и винена.

Бирата бе изпита при стайна тамперетаура на залез слънце и да ви кажа, не се сещам за по-подходящ момент от онзи. На фона на залеза цветът омагьосваше, а тайнственитя непознат мирис опиянаваше без да се отпива от пивото.

Истината - след две такива по 10% после ще ви е трудна комуникацията, но ако някога ви падне възможност задължително пробвайте.


www.hertogjan.nl


От мен наздраве и до следващия път. 





неделя, 11 декември 2011 г.

Предколедна инвазия

Днес е един от онези дни, в които с идеята да си купя нещо, влизам в магазина и оставям бол пари. Прибирайки се от края на света (Полска Скакавица) минах в магазин 345 където за моя най-голяма изненада открих новата мексиканска бира с текила Cortes на повече от приличната цена 1,69 лева.


Сега се прибирам от халбите и там успях да се сдобия с още три ценни бири. Чехите от Konrad се представят доста добре тяхното тъмно пиво за 3,5 лева, а белгийците от Lindermans  влезнаха в торбата с една малинова и една ябълкова бира. За жалост тези последните две са на доста високата цена 5,9 лева, но какво да се прави, хобито не жали пари.



Очаквайте скоро и резюметата.



От мен наздраве и до следващият път.




сряда, 7 декември 2011 г.

Baltika Alcohol Free – Разредител за водка или детска бира


Както споменах мой най-верен спонсор е приятелката ми. Тези дни тя ми подари две бири Балтика и едната от тях доста ме изненада. Не знаех че руснака е склонен да произвежда ниско процентов алкохол. Съществуването на безалкохолна бира, за мен е наистина изненада. В момента се чудя дали го използват за разредител на водката или просто с нея свикват децата към алкохолa, но обещавам някой ден като разбера да споделя с вас.

Бирата има лек, лимонов мирис. Цветът и e светло златист, а пяната и e слаба и нетрайна. Бирата е много лека, но има приятен леко лимонов вкус. Ако ти се пие бира, а знаеш че ще шофираш, не е лошо да пиеш една или две. Хем пиеш нещо което силно наподобява любимата напитка, хем няма да те напие със своите скромни 0,5% алкохолно съдържание.

Да си призная не бих пил водка с това нещо, просто хубавата водка не заслужава да се разваля, а и не бих го дал на детето си, така няма да пропие бира. Препоръчвам приложение само ако наистина ще шофирате.




От мен наздраве и до следващия път.

понеделник, 5 декември 2011 г.

Birra Moretti Doppio Malto – Италия не е само вино и спагети


Често представата за Италия се свежда до няколко прости неща, сред които най-често срещаните асоциации са спагети, пица, вино или Ферари. Хубавото в случая е това, че абстрахираш ли се от тези асоциации вече си свободен да откриеш другото лице на страната. За жалост не съм ходил там, но поне опитах част от бирата им. Оказа се, че имат и силни и слаби страни. Тази бира е от силните им страни.

Бирата има тъмен златист и плътен цвят и прекрасна трайна пяна на дебел пухкав слой. На мирис е леко сладка и хмелена. Вкусът й е плътен, в началото леко сладък след това става хмелен, сладък и тежък. Остава траен приятно хмелен после вкус.
От 5 бири с марка Birra Moretti тази я нареждам на второ място, след La Rosa , която ми хареса не само като вкус, но и като визия.


http://www.birramoretti.it/


 От мен наздраве и до следващия път.

неделя, 4 декември 2011 г.

Балтика 3 – Класическата руска тройка



Предполагам повечето от вас веднага се замислиха каква ще да е тази руска тройка, но надявам се поне малка част от вас знаят, че говоря за конски впряг с шейна.Защо се замислих за това ли, ами вижте навън вече е зима, класическият руски герой лющи водка по цялa нощ, но през деня, може би защото е на работа, пие Балтика. Това е една от най-известните по света руски бири, макар и да е на една от най-младите пивоварни в Русия (фабриката е създадена през 1990 г.). Времето, митовете за руските герой и моята фантазия така здраво се оплетоха с тази бира, че от наименованието на бирата Балтика 3 Класик веднага се сетих за “руска тройка”.

Но нека не ви изморявам с моите празни приказки. Това е една не лоша бира, която имах шанса да пия от два източника. Първият бе мой колега, който ме уреди с бира в кен от Молдова. Вторият източник (Балтика в бутилка) се оказа приятелката ми, която на път за мой много любим град,се отби в Берьозка и откри, че имат ново зареждане. Пих двете бири в порядък на един месец и да ви кажа определено има разлика в качествата на бирата, отново и за пореден път бутилката надделя над кена.

При бирата от бутилка мирисът бе киселеещ и леко изветрял, докато при кена, мирисът бе силен и спиртен. Цветът и на двете бе еднакво светло златист, но за разлика от бутилката, бирата от кен направи по-трайна пяна. Що се отнася до вкуса, то при бирата от бутилка той в началното е силен и леко горчив, но в последствие става доста сладък и тежък с приятен дълъг после вкус. За разлика от бутилката, бирата от кена имаше леко металически привкус, което просто разваля усещането.

И така сега като пия това приятно пиво, защото според мен бирата е добра, отново се сещам за трите коня, шейната и безкрайната Тайга.




От мен наздраве и до следващия път.

петък, 2 декември 2011 г.

Redd’s Apple – Ябълкова бира, по-добре не


 
Както ви писах в предишният материал Redd’s не е точно бира. За съжаление този опит с полските бири не е от най-успешните. Цената от 2 лева не си струваше, но опитът все пак да.

Бирата има светъл доста бистър цвят и бяла нетрайна пяна, също както цитрусовата им бира. Вкусът както и мирисът са леко плодови. При отпиване бирата е остра и газирана, а в последствие става ябълково горчива, леко като оцет. В края на краищата бирата завършва с доста сладникав ябълков после вкус.

Да ви призная това е втората ябълкова бира която пия. Първата беше безалкохолна Bavaria и честно да ви кажа, вкусът на безалкохолното ябълка е в пъти по-добра от тази.





От мен наздраве и до следващия път.




четвъртък, 1 декември 2011 г.

Reed's Sun Citrus - Бира или плодов сок !?!


Много обичам някой да ме зарадва с новина от типа : "Донесъл съм ти бира" или "Знаеш ли, че там в .... има нова бира". Наскоро по този начин едни приятели ме "светнаха", че в Красно село, на ул. Хубча 7 има полски магазин, където продават полска бира. За мен това си беше топ новина и още на втория ден се намирах пред вратите му. Скромното магазинче 7 х 3 м, беше доста празно, но на щандовете се мярнаха 4 познати и три непознати бири. С общ резултат 3:0 за мен, си тръгнах с широка усмивка.

Милата женица дето продаваше там с развален български ми обясни, че две от бирите са плодови, но аз мисля, че трябва да казва просто плодови напитки, а не бири. Сега ще ви поясня и защо. Първата бира Reed's Sun Citrus сама по себе си подсказваше, че е нещо доста екзотично. Цветът и е доста светло златист, а когато я отворих мириса на портокал или по скоро грейпфрут ме удиви. Пяната стоеше на тънък нетраен слой, а това не беше всичко. Първото усещане за бирата е,че е доста газирана и сладка, след което идва един горчив цитрусов вкус, постепенно заглъхващ към нещо 3/4 сладко, но уви така и не се усети нито една характерна бирена черта.

Бирата си заслужава, само ако си бройкаджия, но да я пиеш за кеф, не струва.





От мен наздраве и до следващия път.

  

сряда, 30 ноември 2011 г.

Зајечар - С дъх на СРЮ





Не искам да политизирам нещата, но за съм роден в дните на СССР, а СРЮ беше
нещо даже по-добро. Аз от онези времена помня повече добрите неща, но това не ми пречи да помня как с трепет чаках шоколадовите яйца от Корекома или пък шоколадът Чипи Рипи от сръбската граница. В моите очи се запечата споменът, че някак си в Югославия е “по-така” от при нас. От там внасяхме техника като Фунай, Сони и Хитачи, шоколади и куп други западни екзотики. С две думи всичко имаше отвъд границата, само ток и бензин не ахахаха :)

Преди дни шефа се прибра от сръбско и за пореден път ме изненада. Като видях бутилката, не разпознах каква е марката бира, но ми стана мило като видях формата на самото шише. Едно време всички бири бяха с еднаква бутилка, а сега няма родно пиво което да запази тази традиционна форма. Малко ме е яд за това, но рекламата изисква жертви в името на продажбите и т.н. Както и да е, освен бутилката ме трогна и етикета, изглежда съвсем в стила на едно време, особено с това червено, което беше символ на партията :) Третото което ме трогна е факта, че от известно време се пробвах да се сдобия с това пиво, но покрай границата не се продава и удрях на камък (същите географски особености като навсякъде, не може да пиеш Алмус в Търново или Пиринско в Русе).

Така няколко вечери по-късно реших да пробвам непознатото питие и ето моите
 впечатления. Цветът е бистър и светло златист. Пяната е доста нетрайна и натънък слой. Бирата е газирана малко в повече. На мирис е малко резливо
кисела, на вкус е остра, газирана и още по-кисела, като оставя характерен киселеещ вкус. С риск да недоволствам, бирата не е нищо особено, но все пак високо оценявам ретро облика на това пиво.


Немога да намеря работещ сайт на пивоварната, но разбрах, че в момента тя е част от United Serbian Breweries - смесено дружество между Heineken (72%) и Efes (28%).

От мен наздраве и до следващия път. 

неделя, 27 ноември 2011 г.

St. Bernardus Tripel - Удоволствието си има цена




Това е последната от трите бири, които си купих oт тази така уважаванa марка. Монасите и този път не изневериха на себе си и отново ме зарадваха с бутилка 330 мл. удоволствие.

Бирата има страхотна трайна пухкава тъмно бяла пяна. Цветът й е тъмен и мътен, а благодарение на третичната ферментация в бутилката, е и сякаш жив (ефекта от малките врящи балончета). Мирисът е остър и сладнящ.Интересното е, че самата пяна също има собствен странен вкус. В началото е много остра, а след това става сладка и доста тежка. В началото когато отпиваш бирата тя идва леко остро, след това става сладка, а в края става леко плодова и вкусът придобива онзи така приятен отенък на мътните и живите бири.

Като усещане бирата идва силно, но плодовите нотки и красивата пяна компенсират. Бирата определено не е за ежедневна консумация, но все пак през зимата не бих отказвал по една всеки ден.

Цената в Халбите около 4 - 6 лева зависимост дали я вземате за в къщи или на
място.


http://www.sintbernardus.be/



От мен наздраве и до следващия път.



St. Bernardus Abt 12 – 7 по скалата на Рихтер



St. Bernardus Abt 12 – 7 по скалата на Рихтер

Когато говорим за бира няма как да не си признаем, всеки иска да живее в Белгия или Чехия. Докато вторите си падат повече по пилзена и светлите бири, то първите правят бира от всичко – вишна, боровинка, ориз и т.н. На мен определено ми допада повече експеримента с бирата и новите вкусове, за това и Белгия е мечтаната бирена дестинация.

Но нека да се върнем към тази рядко срещана абатска бира. В Белгия, явно монасите в манастирите не са запознати с варенето на ракия, но пък от стотици године се занимавт с варенто на бира. Евала на светите хора,защото до сега няма тяхна бира която да съм пил и да не ми е харесала. St.Bernardus Abt 12 е една от трите бири които лятото си купих от бирария Халбите. Имаше промоция от - 20% в цената за бира за вкъщи и след като пих най-леката от трите, другите две, които опеределно са силни и по скоро за консумация пред зимата, си ги взех за вкъщи. Abt 12 е най-силната и повярвайте, повече от 2 са риск за здравето.



Има силен, плътен и сладък мирис, който в края зъвършва  осезаемо с мирис на мая. Цветът й е светъл, кафеникъв и леко мътен. Пяната  седи на траен много дебел и пухкав слой, като цвета й е светло-кафеникъв.  Вкусът е много силен. Отначалото е много остър, след това става за съвсем малко сладък, а в края става горчив и наистина силен. Пиенето на тази бира може да се сравни с пиенето на някоя по-слаба ракия. Бирата е цели 10% алкохол, което я  нарежда сред най-силно алкохолните които съм пил.
Бирата все още се продава в Халбите, така че ако съм събудил любопиството ви, давайте газ към най-близката бирария от веригата.


http://www.sintbernardus.be/



От мен наздраве и до следващия път.



събота, 26 ноември 2011 г.

Пет по левче


Без да е научно доказано се знае, че който търси, той намира. В моят случай е винаги така. Днес цял ден се чудех къде мога да погледна за нова бира. Не че нямам близо 20 неизпити и чакащи редът си бутилки и кенове, но просто ми се искаше да открия нещо ново. Отне ми почти цял ден да се реша къде да търся, и след като вече близо месец не съм стъпвал в Т маркет се отправих натам (моля да резбере те , не съм рекламен агент и като споменавам вериги магазини, не искам да си мислите че ви карам да пазарувате там). За моя най-голяма радост се оказа че има не една, а цели пет нови бири. Цената на бирите е повече от приемлива 0,79 стотинки, а хубавото е, че са различни като алкохолно съдържание и тип. Всичките до една са производство на пивоварната Karlsber Brauerei и обещавам в рамките на декември да ви пиша какви впечатления оставиха бирите в мен.




От мен наздраве и до следващия път.



сряда, 23 ноември 2011 г.

Köstritzer Schwarzbier - Една разходка до Лайпциг



С всяка публикация ще ви запознавам с по един от своите дилъри - снабдители. В повечето случаи това са приятели и добри колеги, които знаят за моето хоби и макар понякога да им се струва смешно, винаги намират начин да ме зарадват с нещо ново.

Един от тези приятели е Ани Маринова ( по-често ще я срещате под псевдонима Марининова). Бившата ми колежка от години съжителства с друг колекционер на бирената култура, и за това тя е един от първите хора, които приеха с удоволствие да ме снябдяват с бира от чужбина.

Последният й подарък бе преди 3 седмици, когато на среща с приятели тя донесе тази красива тъмна бира - Kostriber Schwarzbier. Въпросният подарък идва от германския град Лайпциг, където Ани беше на двудневна визита, включваща и красивия зоопарк в града (по-късно ще добавя линк към фото албум за да разберете за какво става въпрос).

Въпреки служебните си ангажименти, г-ца Марининова успя да се добере до един местен магазин и след обстоен преглед на рафтовете с бира, се спряла на тази, тъй като големият избор обърква, но личният опит не. Случайно или не, предишната вечер тя пила въпросната бира и затова заложила на сигурното, за което й благодаря.

Та да си дойдем на думата за качествата на самата бира. На външен вид кенчето изглежда малко семпло, но въпреки това впечатлява. Що се отнася до цвета на бирата той е перфектен, тъмно карамелен и плътен. Мирисът е силен, дълбок и карамелено-сладнящ. Пяната е тъмно кафява с вкус на капучино и стои на тънък, но траен слой . Вкусът е първоначално лек, след което става силен, плътен и карамелен.

Изпиването на бирата беше истински празник за мен, тъй като аз предпочитам тъмните бири, а техният сезон вече е на лице. Благодаря на Ани за биричката и си пожелавам да донесе пак, като за предпочитане друга.

Подробности : Бирата става собственост на  Bitburger Brauerei от  1991 г. насам, но още през далечната 1543 г. малката семейна пивоварна Kostriber произвежда първите си светло и тъмно пиво. В момента освен тъмна бира, под марката се продават пилс, радлер и специално пиво. 


http://www.koestritzer.de/



От мен наздраве и до следващия път.

понеделник, 21 ноември 2011 г.

Krusovice Kralovsky Pivovar - За здравето на шефа

    Набавянето на нови бири е един много сложен за колекционера процес, особено ако се снабдяваш основно от България. За сега не съм скитал много по света, освен едно единствено пътуване в Македония, но както ще видите бирите които съм пил са от целия свят. Колекцията ми нямаше да бъде така богата и красива ако не бяха приятелите, които без да осъзнават индиректно станаха колекционери, тъй като с техните подаръци те оформят не моята, а нашата колекция.

Един от най-добрите ми спонсори се оказа не кой да е, а моят шеф. Без да го четкам, искам да благодаря на Олег, че той винаги се сеща да ми донесе бира от своите пътувания дори без да го моля. Най-пресния пример е от днес, когато ми донесе сръбска бира Зайчар, тъй като през уикенда отскочил до Сръбско. По същия начин Олег ми донесе и бири от Австрия, Словакия и Чехия. Няма начин да не съм му признателен и за това ще се възползвам от тези редове и ще кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ !!!

Ето че момента на лиричните отклонения приключи и сега искам да разкажа по-специално за тази бира. Преди няколко месеца една приятелка се върна от САЩ и сподели че в Манхатан има голяма чешка бирария, където една от най-хубавите бири е Krusovice. Да си призная веднага се заинтересувах, защото знаете колко е трудно да се хареса една бира на жена. Особено ако тя самата работи в бар. Тя ми сподели, че бирата е лека и много свежа и е сред най-добрите бири за летните дни. Така й завидях за тази бирария, че думи нямам. Нещата станаха по-интересни само няколко дни по-късно, когато мой колега ме просветли, че някъде в центъра на ул. Цар Симеон, имало бирария в която сервирали чешка бира. Няма да ви казвам как се зарадвах и на другия ден обиколих от Опълченска до Раковска, но напразно. Никой не беше чувал за такава бирария.

Бях откачил. Колегата твърдеше че не е ходил, но е чувалза нея, и до там с тази бирария. Мина се още една седмица, но аз не спирах да мисля за тази бира и тогава приятелката ми реши да ме разнообрази като ме заведе на ирландски бар. Надявахме се да има нещо ново, но уви - пити бири. Аз обаче не се отказах лесно и благодарение на любопитството си се поинтересувах дали нямат някоя бира, която да не се сервира в заведението, но въпреки това може да се купи. Разбрах много ценна информация. Оказа се, че сервитьорката до скоро е работила в някакво малко заведение в Люлин 9, където се предлагат 13 вида чешка бира и едната от тях е Krusovice.

На петия ден вече крачих в Люлин 9 и открих малкото долнопробно, но вече любимо заведение Шатрата (ако желаете ще споделя как да го намерите). Там успях да се сдобия с няколко бири, но уви, не и с тази която исках. Въпреки това бях доволен.

Когато Шефът ми научи за цялата тази история се усмихна и за пореден път ми каза че съм луд. Така де, мислене на нормален човек. Оказа се обаче, че не е толкова нормален и той, защото месец по-късно, на разходка до Чехия, запомнил какво съм търсил толкова упорито, той се върна с усмивка и три бири. Първата Krusovice, втората пак същата но тъмна, а третата - Gambrinus светло. Няма смисъл да казвам колко много се изкефих. Обещавам да ви запозная и с трите бири, но избирам да започна с тъмната.

Кенчето на Krusovice Kralovsky Pivovar (това е пълното наименование на бирата) е доста семпло и класическо, но както при хората, така и при бирите не трябва да се съди по външността, а по съдържанието. Отваряйки кена ме лъхна остра и сладка карамелова миризма, която се оказа не много трайна. Почвайки да наливам бирата обаче, много се зарадвах, защото цветът й беше тъмно карамелен, гъст и непрозрачен. Пяната застана на тънък тъмно кафяв пръстен, но спадна бързо и изчезна също като миризмата. Преди да отпия вече се чудех дали бирата ще е добра, тъй като и пяната и мирисът леко разочароваха, но слава богу грешах. Вкусът в началото е леко горчив и остър, но става мек и карамелен, като в края на глътката става леко тежък и горчиво-сладък. После вкусът остава дълго и приятно, като остатъкът по небцето тръпчи и леко сладни.

Вместо заключение искам само да споделя, че бирата може би ми хареса повече, не само заради очакването, но и заради цялата случка покрай нея. За мен бирите с история винаги са по-важни от самият вкус, но определено искам да споделя, че по 6-то балната система тази получи 5.

http://www.krusovickereferendum.cz/


От мен наздраве и до следващия път.





неделя, 20 ноември 2011 г.

Hertog Jan Dubbel - Първа бира или началото е дадено

Цял ден се чудя коя да бъде първата бира, която да ви представя.

Не че изборът ми е безкраен, но приближавайки бройката 300 се замислям, че все пак изборът не е лесен. За това реших да ви впечатля, така де, трябва да ви грабна от първия път.

Преглеждайки мемоарите си :) попаднах на една от-най хубавите бири които съм пил. Освен че е хубава, тя е и доста скъпа. Като направих тази равносметка, реших че тя е подходяща за първата бира с която да ви запозная. Тя носи името на един благородник наречен Hertog Jan Dubbel.

Преди да ви опиша що за бира е това, трябва да ви разкажа как се сдобих с нея. Искам да разберете, че бирата наистина е специална. В първата статия писах, че обичам не само бирата, за това трябва да отбележа, че обичам и шоколад, синьо сирене, джаз, семейството си, приятелите и естествено не на последно място приятелката си. Именно Тя ми подари и тази бира. Поводът да придобия това прекрасно холандско питие бе моят рожден ден, а подаръкът освен три уникални бири от тази пивоварна (единична цена 24 лева бутилката ) и един уикенд в Белоградчик.

Така в един прекрасен следобед, Аз, Тя и Hertog Jan седнахме на масата. На прекрасното малко дворче освен любовта, ни събираха жаждата и любопитството към новото пиво. За това без да губя време нека да ви разкажа за бирата.

Първото нещо което впечатлява в нея е бутилка. Тъй като бирата е с вторична ферментация, която протича след нейното бутилиране, за да се запази възможността това да се случи, производителят е изработил една прекрасна, много аристократична, порцеланова бутилка с тапа за вино. Самият развеселен херцог на етикета закачливо е надигнал чаша, и за това бирата, още с видът си предразполага към едно "Наздраве".

Развинтвайки телчето на тапата се надявах тя да не избухне като шампанско, но това не се случи. Така с умерена сила извадих тапата и чудото започна. Но моля не си представяйте че духът от бутилката е излязъл и че херцогът ми е предложил да ми изпълни 3 желания. Чисто и просто ароматът на съдържанието в бутилката се усети силно, макар да бяхме на открито пространство. Мирисът беше много добре балансиран, имаше характерните нотки на хмел, карамел и разбира се онзи лек приятен киселеещ нюанс на прясна бира.

На снимката добре се вижда, че цветът е тъмно червен, плътен и почти непрозрачен, а като бонус бирата сякаш вреше и все едно имаше огън в халбата, а не бира. За завършек на тази течност послужи трайната и пухкава тъмно-кафеникава пяна, която имаше мирис и вкус на карамелено капучино. На вкус бирата беше лека, мека с характерният привкус на жива бира и нотки на карамел.

Както можете да си представите бирата беше уникална, не само заради своите качества, но и заради компанията, мястото и въобще стечението на обстоятелствата.

За тези които са по-любопитни и искат да разберат повече за самият производител и другите бири които предлага, прилагам и оригиналният сайт.

www.hertogjan.nl

От мен наздраве и до следващия път.

Кой съм Аз :)

Здравейте.


Това не е начало на среща на анонимните алкохолици и за това искам да уточня, че обичам и доста други неща.

Преди време се чудех как да уплътня свободното си време, което макар и не много, пропилявах по един или друг начин. След дълги размисли с какво да се занимавам, случайно на по бира с приятели, се замислих не мога ли да направя бирата свое хоби.

 За първи път съм опитал бира едва на 6 месеца, а за първи път съм се напил с бира на 4 години (откраднал съм халба бира на една сватба, скрил съм се под масата и след това от пиянство си съм си изкълчил и крака.) На 5 годинки пък съм плакал, че няма Плевенско пиво и баща ми се видял в чудо, докато не прелял Ломско пиво в бутилка и Плевенско, само и само да не рева.

Размишлявайки по същия начин в онзи ден на по бира с приятели, реших радикално, че да превърнеш нещо толкова просто и приятно в още по-приятно занимание, е най-добрата идея която може да ми хрумне. Като довод отбелязах и факта, че за разлика от спорта (не ми се отдава много), който често разделя хората, то бирата често ги събира.

Това се случи преди близо 3 години. От тогава до сега намирането, пиенето и анализирането на различни видове бира от цял свят, ми доставя в пъти по-голямо удоволствие от редица други неща. Истината е, че след стартирането на хобито си започнах да оценявам много повече  вкуса, мириса и цвета не само на бирата, но и на други видове алкохол, храна, че даже и външния вид на предметите около мен.

Предполагам тези думи ви се струват пресилени, но наистина в целта си да се усъвършенствам в това което харесвам, за да го разбирам по-добре, развих доста от сетивата си, които преди бяха малко или много закърнели от ежедневието.

Не отричам обаче, че въпреки очевидните си плюсове, хобито носи и доста негативи. Първо, често се навъртам около магазините, в типично женски стил. Разликата е, че те имат любими магазини където търсят обувки и дрехи, а аз влизам в различни магазини и заведения, само и само да видя дали няма да се сдобия с поредната, нова, и не пита от мен бира. Второ, често не си намирам място ако разбера, че някъде има нова бира, а аз не съм я опитал още. Ако някой ми каже, че в Захарна фабрика се продава английска бира която не съм пил, 3 дена ще мисля за това, ще правя планове как да си настроя графика, в кой ден да отида до там, но докато не отида и не пия тази бира, не се успокоявам. Третият за мен негатив е, че често се улавям да мисля или говоря за бира, което макар и смешно, е малко налудничаво.

Та да се върнем на идеята за този блог. От доста време разбирам , че не само аз харесвам бирата толкова много, но повечето хора не си го признават или не споделят открито за това. А аз пък - напротив, съм доста открит, и се опитвам да запаля повече хора към това, да експериментират с нови вкусове и видове бира. За това може би не всеки ден, но надявам се често, ще споделям своите виждания и преживявани от различните бири които пия.


Някои коментари ще ви харесват, други не, но важното е че имате свободата да опонирате, да споделяте и да събеседваме, като по този начин моето хоби ще стане още по-приятно.

От мен наздраве и до следващата статия.