Честита Коледа на всички ви! Пожелавам ми да сте живи и здрави, много късмет и бири без чет :)
Знаете ли, че отдавна желаех да опитам
американска бира, но така и не ми се отдаваше случай. Повечето ми приятели
които са ходили по бригади или живеят там, не са запалени като мен по бирата и често ми казваха че не си
заслужава. Те естествено са пили дорнопробните и масови бири от супермаркета, с
което ги разбирам . Тази бира обаче разбива
всички митове за които сбях чувал .
Самата ми среща с нея бе неуписуемо радостна.
За РД през тази година си устроих 7 дни в Брюксел и Амстердам и се отдадох на
почти всички вредни и полезни влияния. Естественно първата ми работа бе да
открия Delirium Cafe, за което само бях
чувал и чел, но срещата ми бе сърцераздирателна. Първо нямах ни най-малка представа,
че вече не е само едно заведение, а цяла улица с няколко различни заведения,
като стил музика, обзавеждане и т.н, които можеха да поберат няколко хиляди
човека. Второ нямах ни най-малка представа какви бири ще пия, а менюто от над 2000 бири направо ме разплака. Откарах скромните три вечери там и изпих едва 15 бири в самото заведение, но най-важното бе,
че прекарах страхотно всяка минута. Важно е да отбележа че приятелката ми бе с
мен и първоначално се чудех дали ще и хареса, но това отмина с влизането в
заведението, хареса и точно колкото на мен.
На треият етаж на мисля първото Delirium Cafe (първоначалното заведение) имаше на разположение доста голям набор американски бири. Пред доста
непознатите за мен имена изборът ми бе труден, но в този момент книгата “Eзикът на бирата” ми помогна с едната бира. Сетих се за Летящото куче от разказа на Людмил
Фотев и си поръчах една Колорадска бира.
За тези които не са чели книгата ще направя
крактък преразказ (историята може да се види в уеб сайта на производителя).
Историята е за група мъже, които се опитват да изкачат върхът К 2 в Хималаите.
Поради силна буря, експедицията се връща назад до не голямо селище в Хималаите.
След като се настаняват в малък хотел, екипът отива в местен бар, в който откриват
бира. Пиейки бирата си един от катерачите пита бармъна защо на сената отвън има
летящо куче. Бармънът цитиръл Далай Лама „Кучето лети, защото никой не му е
казъл, че неможе”. Това впечатлило страшно много единият от катарачите, че
въодошовен през 1990 г. открива собственна пивоварна с името Flying Dog.
Тъй като говорих много без да кажа нищо за самата бира ето и
краткото ревю. Бирата има черен, плътен и непрозрачен цвят. Пяната и е трайна,
на тънък финен слой. Мирисът е сладък – хората усещат ванилия и шоколад, но на
място на което има страшно много хора и миризми, усетих само сладоста, но не и
източникът. Вкусът е дълбок, плътен с подчертан силно препечан малц и вкус на
кафени зърна. В края има приятна трайна горчивина.
Повярвайте ми, след като я изпих бях толкова доволен, че
направо можех да полетя.
От мен
наздраве и до следващия път.
Няма коментари:
Публикуване на коментар