Dju DJu Banana – далеч от Ангола

Сигурно цял живот ще помня Delirium Cafe. Сигурен съм, че преди да умра ще отида поне още няколко пъти, желанието е по-силно от разума. Да си мечтал за едно място и да си отишъл там е нож с две остриета. Вкусил си от красоата на мечта, но бруталната реалност, че трябва да напуснеш един вид обетованата земя е истинско наказание.

Когато бях в това райско бирено кътче исках да опитам бира от цял свят. Толкова бях планирал какво ще пия, но като отидох си дадох сметка , че така трудно ще стане. Най-малкото което ми пречеше, е факта, че в различните части на заведението сервираха разлчините видове бира. Поисках няклоко бири от менюто, но често ми казваха не тук, а на трети етаж, или пък в еди кое си заведение. Понеже съм крайно непретенциозен рискувах, поръчвах каквото ми паднеше пред очите. 

До този момен никога не бях пил бира от  Африка, и макар вуйчо ми да беше обещавал нигерийска бира, ака и не се докоснах до чернитя континен. Питах за 3 бири и все ми цъкъха с език, нямаме сега, ще заредим утре. Накрая се ядосах и попитах барманката „Добре каква африканска бира имате”, а тя отговори доста лаконично „бананова бира от Ангола”. 

Когато поднесох чашата към носа си, мирисът на банан ми се стори почти толкова реален, колкото от натурален сок. Цветът е медено златист, макар, че от тази снимка не си личи много. Пяната бе нетрайна, на тънак слой.  На вкус бирата е сладка, осезаем се усеща бананово присъствие, но все пак бирата е запазила една лека горчивина в края, която я различи от натурален сок. 

След като вече си мислех, готово покорих едни континет, зачетох етикета, и познайте, бирата се  произвежда се за Delirium Cafe и е германска. Единственното африканско в бирата е името, като то е свързано с една легенда от  Гана. Толкова бях разочарован от обслужването, че да си призная нямам обяснение как това се случи.

http://www.djudju.de/e-index.html

От мен наздраве и до следващия път.

Tiger – малко екзотика

Здравейте. Тази година смятам да направя няколко тематични седмици, като седмица на чешката бира, холандската, германската и т.н. Първата седмица с която започвам е седмицата на екзотичните бири. Бири от далечен край или с екстремен вкус.

Дълго се чудех коя да е първата и понеже Тигърът ми допада като живтоно реших да започнем с него. Това кенче е подарък от Григор. Верен колега от УНСС и спонсор по бира. По неведоми пътища божий, той попадна в екзотична Малайзия за няколко седмици. Там освен да профуква скромни и нескромни суми, опита няколко бирички. След престоя си, той се завърна победоносно с един Tiger, едно Asahi Dry и един Tsintago. Повярвайте ми Asahi което се произвежда в Чехия и това от Япония, са различни бири.

Нека сега  дасподеля и за Тигъра. Пивото има красив светъл златист цвят и хубава, трайна бяла пяна.  Мирисът е наситен, с усещане за прясно зърно.  На вкус бирата е лека, средно газирана и пивка.  Дотоа се доближава до българските светли бири, но мирисът и вкусът са по-умерени. 

Григорчо евала, другитя път тъмна бира да ми донесеш, може и от Щудгард.

http://www.tigerbeer.com/gateway

От мен наздраве и до следващия път.

Brunehaut Abbaye de Saint-Martin Brune – наздраве за Св. Унуфри

St. Martinruin Bruin – наздраве за Св. Унуфри

Нова година вече е в разгара си, минаха първите работни дни. Ако към края на годината сме изпълнени с радост защото най-накрая годината съвршва, то вече започнахме с колебанията и терзанията какво ни очаква през 2014 г.  Било година на Синия Дървен кон, асцендента на Уран влизъл в черният спътник на Плутон и т.н, какво ли вече не ни казаха, но никой, никъде не ни каза пийте бира и врявайте. Аз ви казвам точно това. Вярвайте, че добрата бира носи добро със себе си.

Вчера имах имен ден, понеже за сега няма манастир който да прави бира Св. Унуфри се задоволих с това да пия тази манастирска бира. За жалост имах само една от тази и гостите ми се задоволиха с употребата на домашна ракия и вина, но надявам се не съм се изложил. Благодаря на онези които ме уважиха. 

Мирисът е леко кисел, а пяната е нетрайна и на доста тънък слой. Цветът е тъмен, наситен кехлибарено – карамелен. В началото на глътката, вкусът е остър и сладък, като се усещат нотки на карам л и кафе. Финалът на глъдката е горчив, карамелен и тежък. Бирата е със средна плътност на тялото.

Пивото ми допадна, но като цяло не е сред най-добрите. Липсата на пяна не ми допадна, а като цяло на вкусът му липсваше отявлена идентичност, която обикновенно очарова в манастирските бири.  Въреки това, бирата бе достатъчно добра за да уважа Св. Унуфри.

http://brunehaut.com/fr/

От мен наздраве и до следващия път.

Николай Дочев Crhistmas Honey Ale – определено ми хареса

Коледна отимина, но спомените остават. То подаръци, то похарчени пари, то радост и усмивки, въобще идилия без край.  Макар и след Коледа, Ники ми прати коледна бира. Само като ми спомена за мед, ванилия и канела, нещо в мене трепна и лигите сами си потекоха.

По негови думи, бирата е по скоро ликьорен тип и аз нямаше как да не се съглася. Рядко има бири, които да са толкова приятни, че дори жените да им се мятат като луди. Специално моята много я хареса. Незнам за какво са им на жените Baileys и Sheridan’s, когато могат да пият подбни бири. 

Цветът на тази бира е тъмен, непрогледен, тончно като Book пивото на Ники. Пяната макар и на тънък слой е кремообразна и карамелено кафява. Мирисът е много прииятен, с отчеливо различими мед и канела. В началото на глъдката, бирата влиза леко, но вкусът бързо става тежък и пълтен. Вкусът е сладък, меден, с усещане за шоколад и ванилия.

Определон харесах бирата, като до сега съм пил една подобна полска бира, но дори тя не ми напомни за шоколад . Впрочем скоро трябва да ви пиша и за това полско питие. 

О мен наздраве и до следващия път.

Николай Дочев Bock Beer – домошарката от Североизток

След една тежка серия от празници, всички сме повече от алкохолизирани. Тежките питиета се редуват с бири, те с вино и порочнитя кръг на „свинско с винско”  ни вкарва в наднормено кръвно, килограми и прекомерна утпотреба на хапове за махморлук и главобол. На фона на тези питиета идва ред на нещо свежо, не толкова тежко и все пак подържащо градуса питие, кето да ни държи във форма до Йорданов и Иванов ден. 

Признавам, опитами с домашни бири до този момент се свеждаше до една приятна домашна бира в подножието на Витоша, в компанията на двама добри домакини. Бирата бе на техен приятел и ми хареса, но с това опита ми се изчерваше. Скорошното ми приятелство с Ники Дочев доведе до придобиване на още малко опит с две негови бири. Признавам той е доста запален по home made пивоварството и може би ще ме зарази с това, но засега ще опитам да се запозная повече с тези бири и да се въоража с търпение да почна можеби собственно производство.

Book бирата на Ники е много добро попадение, което лично на мен ми напомни за добрата Болярка Тъмно, преди да обновят рецептата. Тази бира има срахотна кремава пяна, на наистина изключително финни балончета, като освен че е трайна, тя е невероятно пухкава. Бирата има тъмен черен непрогледен цвят – като черна дупка хахаха. Мирисът е приятен, леко плодов.  В началото вкусът е малко по остър и газиран, но постепено вкусът става горчив, лек и кремав. В бирата се усещат плодове, незнам дали си въобразявам, но има усещане за боровинки или подобен плод.  Тялото на бирата е средно плътно. 

Признавам, хареса ми, и ако опитам още десетина , двайсе подобни бири, вероятно ще се престраша да се пробвам. 

От мен наздраве и до следващия път.

La Rulles Triple – Честита Нова Година!!!

Здравейте и ЧНГ на всички ни. Дано новата 2014 ни донесе много радост и щастие, купища усмивки и сбъднати мечти. Макар и тривиални, пожеланията ми са искрени.

Дълго се чудех, коя да бъде бирата която ще консумирам на нова година и при избор от близо 30 бири сеспрях на една от отлежалите. Миналата Коледа през 2012 г получих три уникални бири на La Rulles подарък от приятелката ми.  Да ми е жива и здрава, това е един от най-хубавите ми подаръци до момента. 

Не съм сигурен колко разчетох правилно етикета, но бирата е бутили рана на 13.5.2012 г. и заедно с отлежаването до 31.12.2013г.  може да придобиете представа за колко отлежала бира говорим. Нямах друг избор и избрах La Rulles Triple за  новогодишната нощ.

Нещото което ме грабна с отварянето на капачката бе мирисът. Усещането за прясна бира, все едно е правена преди месец. Дълбок, плътен мирис на бирена мая и лек аромат на плодове. Цветът на бирата е тъмно златист, като на старо птъмняло злато. Пяната е трайна, на тънък слой от много финни кремави балончета. В началото глъдката е лека, като след това постепенно вкусът се засилва, става горчив, тежък и тръпчив.В края се усещат плодови нотки, някой казват че е портокал или друг цитрус, аз не съм толкова развит в това отношение и немога да преценя на какъв плод ми наподобява. 

Истината е, че от всичките Triple бири, тази има можеби комплексно най-добрите мирис и балансиран вкус.  Благодаря на Kanaal за вноса от 2012 г.

http://www.larulles.be/

От мен наздраве и до следавщия път.