понеделник, 15 декември 2014 г.

Efes Dark – пиво с полемика



Отдавна мислех да пиша за тази бира, защото дори не помня кога последно я пих, но тъй като не ми се стори много интересна, не пишех за нея. Днес един колега по бира беше писал за нея и аз реших да споделя мнението си.  В  съзнанието ми беше останало впечатлението, че бирата е оризова. Оказа се, че греша и за това реших да се върна към записа, който ми остана.
 
Efes Dark има кафеникаво-червен карамелен цвят. Пяната е гъста, на средно-дебел слой, но не е много трайна. На мирис е съвсем леко карамелена , но като цяло неутрална. На вкус е приятна и пивка. Липсва й плътност, има приятни горчиви нотки, а на края се усеща лека сладост, но не точно от карамел. Газировката не е много силна.

Полемиката, която събуди тази бира в мен, бе дали е оризова или не. Понеже я пих преди време, в съзнанието ми изплува споменът за липсата на плътност и леката сладост която остави на финала. Пил съм няколко азиатски оризови бири, които за мен са точно такива - леки, без плътност и със сладникава нотка в края. Подобно е усещането при мен, когато пия и Еfes Pilsen – както знаете, тя е оризова бира. След като установих че не е оризова, поне разбрах, че за сметка на това е направена с ГМО царевица и се благодаря, че не я пия редовно. 


О мен наздраве и до следващия път.

неделя, 14 декември 2014 г.

Bomonti 100% malt – малко екзотика в ефира



Преди близо две години с мен се свърза  един от най-големите колекционери на кенове в страната. Г-н Христо Атов се интересуваше ако може да му пратя някой от кеновете бира които имам, стига да ги пазя. В интерес на истината имах тогава запазени кенове и му ги пратих. За моя голяма и неочаквана радост, дни след това получих един колет с  8-10 бири, а сред тях имаше 3 - 4 които не бях пил и ми доставиха голямо удоволствие. 

Преди да получа този пакет, бях пил само три турски бири, от които две бяха Efes светло и тъмно. Bomonti също се оказа дело на Efes. Тази бира има светло златист цвят и никаква пяна. Опитах се да направя така докато наливам, но просто не стана. Мирисът е приятен, немного силен и леко сладък. Горчивината е добре балансирана, не е силна и има ясно различими хмелни нотки. Финалът е малко по-горчив и отново се усещат една идея сладникави нотки.

Според мен Bomonti 100% malt е приятна лятна бира, която позволява ежедневна консумация в умерени граници. Благодаря на Христо, че ми прати тези бири. 


От мен наздраве и до следващия път.

петък, 12 декември 2014 г.

St Peter’s Honey Porter – Меденка Любимка в течен вариант


Последната за момента бира от тази марка която имам удоволствието да пия в момента е представител, на новите и доста непознати за нас медени бири. Малко или много другите стилове бира сме ги срещали или сме виждали поне при пътувания в чужбина, но рядко се срещат бира с мед и всяка нова, ми носи различен поглед върху нещата. 

St Peter’s Honey Porter има невероятно силен меден мириси примесен според мен с канела или друга подправка. За да си представите колко силна е миризмата, мога да ви кажа, че съм я изпил преди половин час, а аромата все още се носи отчетливо. Цветът е карамелено кафяв и непрозрачен. Пяната е нетрайна, на тънък слой. Вкусът плътен и определено меден, като във финалът усещам отново канела и един определен кремав привкус на небцето.  На мен определено ми допадна, жената също я хареса.

Преди малко коментирах с Г-н Фотев и той се оказа прав за едно, силата на медат е малко над нормалното. Ако трябва да сравнявам с Fullers Honey Dew или коледната бира на Ники Дочев от 2013 г., то определено тук медат идва повече.  При Fullers липсва елемента канела, а при Ники просто всичко беше в перфектен за мен баланс. Моля само да не забравяте, че все пак това е Porter, а другите две са Chistmas Ale и светла бира, за това не може да ги сравняваме напълно.  Ако решим да го правим, веднага се сещам за няколко лидълски бири с мед, които просто не стават.

За финал, скоро ще ви пиша за една полска тъмна и мътна бира с мед, която за момента седи на пиедестал в съзнанието ми , що се отнася за бири с мед. 


От мен наздраве и до следващия път.



Brew Dog Dogma – няма равна

До момента съм пил почти всичко, което беше внесено от тази марка, но последно се сдобих с Dogma. Сигурно в това отношение съдбата си има пръст, но повярвайте ми получи се така, сякаш си оставих най-доброто за последно.  Представянето е доста нетипично, но бирата не е нищо типично.

Цветът е тъмен наситен, но нюансът е между  рубинен и шоколадово кафяв. Не прави пяна, но да ви кажа това не е болка за умиране. Мирисът е уникален. Наситен, плътен с дъх на шоколад,  мед и лично според мен, страшно нетипичният мирис на шипка. Вкусът, , е това съкрушава. Той е толкова многолик, че със всяка глътка различаваш нещо ново. Лично аз усетих първоначално шипков мармалад. Как е постигнато, каква е тази бирена дрожда не знам, но все едно пия течен шипорак. Във вкусът също се усещат мед, шоколад, винени горчивини. В началото е по-горчива, след това силно сладка, преминава в плътна кремавост, а накрая става сладко-горчива. На небцето остава приятна медено-плодова горчивина. 

Бирата е неописуемо преживяване, не може да я сравня с нищо познато. Аз лично не усетих вкус на шотландски скоч, но той не ми и трябва. При целият този букет от вкусове, повярвайте ми и вие ще се объркате. Утре отивам да си купя отново. 


От мен наздраве и до следващия път.

Chodovar Pašerák – най-зле от трите

Последна чешка бира за вечерта се оказа разочарование. Не знам дали просто другите бяха по-добри или тази си наистина слаба, но определено не смятам да я повтарям, не и скоро.
Pašerák има светло златист и бистър цвят. Пяната е трайна, на средно дебел слой, но е рехава.

Мирисът не силен и натрапчив, но за сметка на това е леко неприятен – миришеше на влажен парцал или на неизмита чаша, не мога да определя добре. Вкусът е силно горчив и кисел.

Без да съм многословен, трябва да кажа, че бирата става за един път пиене, просто за да придобиете представа сами за себе си.





От мен наздраве и до следващия път.

Chodovar Zlata – хубава, но не чак толкова


Днес съм си оформил вечер на чешкото пиво. Имам няколко не изпити светли бири, които никак не са лоши, но в момента ми заемат място в хладилника, което аз искам да отворя за коледни и тъмни бири. Ако трябва да бъда точен, няма нищо по-хубаво да нямаш място за бира и да се налага да пиеш от тази която имаш, за да я заместиш с друга. Нито трупането на пари, нито трупането на злато може да ви донесат същото удоволствие, сигурен съм. 

Тази бира има пяна на наистина тънък, но все пак траен слой. Цветът е светло златист и бистър. Мирисът е горчив и хмелен. Вкусът е доста горчив и газиран, като горчивината приключва в края на глътката.  Като цяло бирата се усеща много леко, а на финалът се усеща вкус на билка подобна на чай.  

Chodovar Zlata не е лоша бира, но ако мога да избирам спрямо нея и Starobarno Drak, която пих преди това, то винаги бих избрал втората. 


От мен наздраве и до следващия път.

Starobrno Drak – неочаквано интересна бира


Ако някой ден ви се отдаде възможност да опитате тази бира, не се колебайте. Бира има много добре балансиран вкус, а щом в София струва по-малко от 3 лева, то в чужбина надали е по –скъп.

Пяната е на тънък и нетраен бял слой, който наистина спада за отрицателно време. Цветът е тъмно златист. Мирисът е много специфичен, хмелен и дълбок, който явно е характерната черта за хмела Drak. Вкусът е наистина балансиран. В началото вкусът е остър и горчив, като след това тръпчивостта намалява и става леко лигава. Финалът е сладък, с приятен и много траен хмелен после-вкус. 

Drak е наистина интерес хмел и тази бира ми допадна много. Ще ви допадне и на вас, независимо дали е лято или зима. 


От мен наздраве и до следващия път.


сряда, 10 декември 2014 г.

Mahrs Brau E.T.A.Hoffmann - ето това е магията на Бамберг



При последното си пазаруване при Рости спях да си купя три бамбергски бири. За тези които не знаят, това е едно малко градче, където може би от 3000 къщи има 300 пивоварни. Почти до една те са специализирани в производството на пушен/опушена  бира.  Лично аз вече бях опитвал три подобни и отдавна се канех да ви пиша за тях, а ето че момента настъпи. 

Лично мен досегът ми до три подобни бири и трите които ще опитам след разходката до Рости , съм се убеди в едно – пивоварите на  Бамберг доказват, че традицията е нещо в което има смисъл. Да определено обичам да експериментирам с нови вкусове и бири, но най-често бирите които са ми допадали, са бири със стотици години история. 

Преди да спомена няколко думи за бирата искам да ви запозная с Ernst Theodor Amadeus Hoffmann. За тези които не знаят, това е известният германски писател романтик, композитор и карикатурист. Той е автора на творбите Кралят Мишка и Лешникотрошачката, благодарение на които днес се радваме на така прекрасните балетни изпълнения. Освен фантаст, той е писател и на не малко хоръри, а пивоварите от Mahrs  Brau явно го уважават наистина много, щом са направили бира в негова чест.  

Това бирено творение има тъмен, мътен (но прозрачен) и червен цвят. Пяната е на дебел, леко рехав  и траен слой. Мирисът е карамелено плодов, с лек дъх на опушено. Вкусът е много плътен, средно тежък  и леко сух. На финалът става приятно сладка и плодов, с подчертано карамелен  горчив привкус.  Бирата не е от силните опушени бири,  но определено очарова без проблем.

На финалът искам да благодаря на Олег, защото тази бира дойде от него, а той до момента винаги е успявал да ме зарадва с определено интересни бири.  А след неговите разкази съм се убедил, че следващата бирена дестинация вече е ясна. 


От мен наздраве и до следващия път.

St Peter's Old Style Porter – духът от бутилката


Поредната зимна вечер. Сняг може и да няма, но вали ситен неприятен дъжд. Тъмно е като в рог, студено, направо типично британско време. За да се впиша в този пейзаж без самият аз да стана мрачен, отворих една приятна зелена бутилка, от която се изля пенлива тъмна течност.  Ако бях в арабска вечер, сигурно щеше да излезе някой Джин без Тоник, но понеже говорим за UK, то един  Old Style Porter е най-прекрасното нещо, което може да ти оправи вечерта. 

Противно на очакваното, тази бира ме изненада с цветът си. Той е карамелено червен и много тъмен, като наподобява повече на германски schwarzbier от колкото porter. Пяната е нетрайна на тънък, траен и кремав слой. Мирисът е смес на много лек карамел и препечено кафе. Вкусът в началото е малко остър и горчив. В последствие бирата изразява пълният си характер със средно плътно тяло, карамелена горчивина и приятен горчив финал на препечено кафе. Послевкусът е с дъх на карамел и кремаво кафе. 

След такава приятна бира, не ми пука за времето на вън, но ми пука, че духът от бутилката изчезна с последната глътка. 

\
От мен наздраве и до следващия път.

понеделник, 8 декември 2014 г.

Delirium Red - бира която може да те отвее



Поръдлжавам с Времето и лично моята прогноза, е че съвсем скоро ще завалят наздравици около Коледни, Тъмни и Червени бири.  Навън ще се носи миризмата на свинско, а у дома ще преобладават пръжки с лук. Като трайна тенденция до март ще посоча, че ще се сменят бира с вино и ракия. 


Delirium Red има тъмен, плътен   В началото бирата е плътна и плодова, а след това тя става по-горчива и приятно тръпчива. За моя най-голяма изненада, тръпчивостта най-вероятно се дължеше на наличието на бъз. Бирата е достатъчно сладка и силна, че да те подлъже да отпиеш повече от една, но съм съвсем сигурен, че при опит за злоупотреба с нея, после трудно може да си събереш мислите. Има рубинено червен цвят, който напомня сока на изстискан червен плод, а в случая се оказа вишна. Пяната хич я няма, но за бирите от нейната категория е нормално. Мирисът е силен и плътен, като определено се усеща вишна.

Не знам за вас, но аз консумирам с любов и мярка, макар че, понякога ми се ще да прекаля. А що се отнася до прогнозата, то според Чолаков „Навън времето ще бъде за стари гаджета и лоши приятели”.


От мен наздраве и до следващия път.