Merak – само с мерак не става

По-миналата зима направих един трип до сръбската граница. Бях писъл, как типично по балкански попаднах на Рожден ден, каниха ме на гости, пих люти ракии, а на края не ми се тръгваше. Историята е доста приятна и не чак толкова пиянска, както е в сбитият вариянт, но според мен такива нещата, най-често се случват на балканите. 

Главната цел на моята мисия бе да купя сръбски бири и да видя как е в Сърбия. Не че на 5 км от  границата се разбира, но определено макар и малко, хората са различни.  Мога да кажа и същото за бирата им, по-голямата част е или като нашата или по-лоша. Специалто тази има заигравка с образа на Астика, но приликата е до тук, бирата е различна. 

Ако трябва да я опиша с една дума – потрес. Толкова газирана, горчива и най-вече кисела бира не съм пил. Вкусът и може да втрещи дори заклет алкохолик в нужда. Цветът и той не е нищо особено, воднист и светло златистт. Пянята е нетрайна, макар в началото да седи на дебел слой. Мирисът е като вкусът, кисел. 

Подобен клас бири за Горско пиво и Майсторско пиво от Македония. Наскоро един приятел нарече подобни бири за готвене, с тази само ще хвърлиш храната на боклука. 

\

http://www.carlsbergsrbija.rs

От мен наздраве и до следващия път.