В разгара на
миналата зима бях служебно в Пловдив. Пътуването и престоя в града ми оставиха
две много различни и противоположни впечатления. Първо ще ви споделя за
негативното, а именно, че бях в хотел Тримонциум. Този уж 5 звезден хотел
отвътре в същност е адски скапан. От 130 човека не чух един да каже стаята ми е
ок. Оплакванията бяха най-различни, но общо взето най-основните са – мърляви мокети
и тапети, стари оръфани мебели, телевизори от преди 20 години, 10 турски и един
български телевизионни канала, счупени врати на баните и запушени канали. Този
невероятен лукс беше на минималната цена от 148 лева двойна стая, като цената
не покрива паркинга пред хотела. Горещо ви препоръчвам да не отсядате там, в
близост има много по-хубави и удобни хотели на доста по-ниски цени .
Втората история е
далеч по-приятна. С част от колегите отидохме да пием по бира преди вечеря. Тъй
като тази вечер имаше мачове от Висшата Лига на Англия решихме да седнем в
ресторант Хепи и да гледаме някой мач. Докато седяхме един колега се обади по
телефона и ми каза че непременно трябва да отида при него, твърдеше че е на две
пресечки от ресторанта на ул. Отец Паисий 17 и е намерил магазин за бира с
много голям избор. За по-малко от две минути вече бях излязъл и тръгнал на път,
а за близо 5 минути вече бях пред магазина. Той се оказа от веригата Светът на
бирата, а в резултата на не планираното ми посещение олекнах с 40 лева и купих
10 бири.
Когато се върнах
в Хепи с две торби по 5 бири засмян и подрънкващ весело, от персонала доста се смяха.
Управителя на смяната не се сдържа и дойде при мен с въпрос „Извинете от къде
купихте бирите“. Набързо му казах от къде, а той сам разбра, че това ми е
крастата. Това което най-много ме изненада беше предложението, ако искам да си
отворя една от бирите. Тъй като те бяха студени, приех на драго сърце. Хората
отстрани, а дори колегите ми не можаха
да повярват, но пих с най-голямо удоволствие. Не знам за вас, но от Хепи като
цяло винаги съм доволен, а сега направо ме трогнаха.
Бирата която си
отворих бе de Bassus Baron Maximilian Premium Lager, а изборът ми падна върху нея, защото вече бях
пил няколко други светли бири и бях консумирал храна – рецепторите ми вече не
бяха най-добрите и не исках да рискувам и да съжаля ако бирата си струваше, а не може да я
усетя. В крайна сметка бирата имаше много светъл и златист цвят – направо бистър.
Пяната спадна за секунди и остави един много тънък траен пръстен по стените.
Мирисът е много слаб малцов мирис. Тялото на бирата е много слабо, вкусът е
много лек, леко горчив. Хмелът който се усеща е едва доловимо горчив. Бирата
имаше ниско ниво на карбонизация.
В крайна сметка
една второразрядна бира ми донесе първокласно преживяване, а един петзвезден
хотел ми донесе четири звездно разочарование – по традиция и с чувство за хумор,
щом съм там , то има една звезда повече.
От мен наздраве и
до следващия път.
Няма коментари:
Публикуване на коментар